Режимът на Мубарак изглежда се опитва да задуши протестите. Може ли да бъде спрян?

Протестиращите на площад Тахрир, окопали се зад загражденията от бодлива тел, свикнаха да нощуват под танковите дула. Кайро отново е обхванат от автомобилни задръствания, както беше преди бунтът да избухне преди две седмици. В световната преса египетският катаклизъм започна да слиза от първа страница.

С нагаждането на ежедневния бит към най-големия бунт в Близкия изток от десетилетия се установи крехка нормалност, макар и мимолетна.

Това е по-добре от насилието, което заплашваше да опорочи протестите. Стабилността би могла да стане повратна точка към ненасилствена промяна в Египет. Преговорите между вицепрезидент, Омар Сулейман и "мъдреците" и опозиционни фигури може да се окажат решаващи за раждането на фундаментално нов Египет.

Стабилността обаче, ако се окаже трайна, би могла също така лесно да деградира в изтощение. Има опасения, че докато режимът на Мубарак протака и шикалкави, преговорите фактически ще доведат до "мирен преход" от един военен диктатор към друг.

Такава поне изглежда е целта на режима. По-хитри и непреклонни от събратята си в Тунис, Мубарак и екипът му изглежда се опитват да изтощят устрема на протестите, редувайки подкупи и отстъпки с пропаганда и репресии. Режимът повиши заплатите на държавните служители и наруши табуто, съгласявайки се да преговаря с Мюсюлманските братя. В същото време държавните медии хулят протестиращите като нахални, дрогирани, направлявани от чужбина ислямистки размирници.

Службите за сигурност арестуваха, пребиваха и измъчваха не един и двама.

Около 300 души загубиха живота си. Мнозина се страхуват, че тайната полиция не след дълго ще започне да тропа по вратите нощем.

Би било трагедия, ако по този начин Египет бъде лишен от демократична реформа. Демокрацията не може да се появи в завършен вид в страна, живяла 30 години под управлението на президент като Хосни Мубарак. Но тя няма да се появи изобщо, ако генералите и "силните хора" на режима определят темпото на промяната. Когато Сулейман заявява, че Египет не е готов за демокрация, звучи сякаш подготвя почвата за окопна война, а може би и за насилствена конфронтация, каквато твърди, че е твърдо решен да избегне.

Ако твърдолинейните в режима са си въобразявали, че протестите просто ще се изпарят, те са останали дълбоко разочаровани. Случи се обратното. Повече демонстранти от всякога се събраха на 8 февруари, включително групи като синдиката на адвокатите и преподавателите от Каирския университет, които

дотогава не бяха протестирали масово. Започнаха да стачкуват работниците от Суецкия канал. Независимата египетска преса и телевизия надигнаха глас. В репортажите за "революцията", както започнаха да я наричат, те вече показват кадри на мъртви протестиращи от средната класа, които нямат нищо общо с

размирниците, заклеймявани от държавните медии.

В хода на приливите и отливите на протестите, остава неизменен въпросът как да се постигне действителна промяна. Най-добрата гаранция, че реформата ще се случи, би било оттеглянето на Мубарак. Преди отпечатването на броя се появиха слухове, че е на път да го направи.

Независимо дали той ще се заинати или не, кои са основните изисквания за преход към демокрация в Египет?

Първо, Сулейман трябва да отмени извънредното положение, за да легализира протестите и да възпре силите за сигурност на режима. Второ, той трябва да назначи комисия с мандат за всеобхватна конституционна реформа, представляваща не само юристите, но и също и 50-те процента египтяни под 25 години.

Комисията трябва да предложи проект за реално разделяне на властите, а не просто козметични промени в избирането на президент, както предлага режимът. И трето, Сулейман трябва да анулира миналогодишните парламентарни избори, които бяха фарс.

Египет се нуждае от нов, свободно избран парламент, който да гласува реформирана конституция.

Смелостта на протестиращите ще бъде основният фактор за промяната, но и външният свят може да помогне. Само фантазьори може да си въобразяват, че Америка е в състояние да предопределя какво ще се случи в Египет. Само пораженци препоръчват плахо туткане. Барак Обама трябва да заяви ясно, че Америка иска демократична реформа, макар че подробностите са работа на

Египет. Настоявайки, че Америка няма да приеме отмятане или преследвания, той може да помогне да бъдат защитени протестиращите. Никой не знае дали египетското въстание ще има хепиенд, но наградата си струва усилията.

По БТА