Режимът на Владимир Путин се пропуква

Изборите в Русия не би трябвало да предизвикат изненади, също както улиците ѝ не би трябвало да гъмжат от протестиращи, а политическите ѝ лидери да бъдат публично освирквани.

 

"Направляваната демокрация" в страната, включваща запушване на устата на медиите, допускане само на послушни опозиционни кандидати и широко разпространено фалшифициране на изборните резултати, е предназначена да даде големи победи на Владимир Путин и неговата партия "Единна Русия".

 

Все пак изборите за Държавна дума на 4 декември предизвикаха разочарование: делът на спечелените от "Единна Русия" гласове падна от 64 процента до по-малко от 50 процента, което ѝ даде само крехко мнозинство.

 

Още по-забележително беше, че по улиците на най-големите градове излязоха демонстранти на протести, които Русия не бе виждала от години. Те скандираха "Русия без Путин", преди да пристигнат войски на вътрешното министерство, за да ги спрат. По-малки протести имаше в други градове.

 

Засега около 17 000 души са заявили готовност да участват в протест на 10 декември на Площада на революцията, главното обществено място в Москва.

 

Правителството ги призовава да намерят друг терен. Тези събития представляват най-голямото пропукване в руския режим, откакто Путин за първи път дойде на власт в края на 1999 г. Не е съвпадение, че те се случват тъкмо когато той се готви да се върне през март на президентския пост за поне още шест години.

 

Властта на Путин се крепи на два основни елемента. Единият е, че въпреки презрението на правителството му към правата на човека и неговата толерантност към заобикалящата го клептокрация, Путин имаше легитимност, защото беше изключително популярен като личност.

 

Другият е, че благодарение до голяма степен на все по-високите цени на петрола той успяваше да осигурява стабилно покачващ се жизнен стандарт на руснаците.

 

Сега и двата основни елемента изглеждат крехки. Това не предвещава непосредствено предстоящ край на путинизма; но за първи път перспективата за Русия след Путин вече не изглежда фантастична.

 

За руския лидер това би трябвало да е зов за пробуждане, който да го подтикне към реформа.

 

Популярността помага

 

Путин определено тръгва от силни позиции. Неговите сънародници едва ли жадуват за либерализъм: неотдавнашно допитване на фондация Пю показа, че 57 процента от руснаците предпочитат да разчитат на силно ръководство, а не на демокрация за постигане на добро управление (на противоположното мнение са били 32 процента).

 

А по стандартите за лидери на други страни Путин все още изглежда доста популярен - рейтингът му на одобрение е около 40 процента. Вероятно нищо няма да му попречи да спечели президентските избори през март.

 

Но общественото мнение явно се настройва срещу него. Популярността на Путин, който сега е министър-председател, започна да намалява през септември от момента, в който той обяви своя план да размени поста си с Дмитрий Медведев - марионетката, която той постави за президент след изтичането на първите му два мандата през 2008 г.

 

Скоро след това Путин беше освиркан на състезание по бойни изкуства - смайваща идея само

допреди няколко месеца. Той отмени други публични изяви, но заместниците, които изпрати, бяха освиркани на негово място.

 

Това може да не е "момент на Чаушеску", когато разглезен диктатор се събужда и вижда гнева на народа, но все пак е голям шок.

 

По-голям проблем за Путин е, че нуждите на икономиката и на политическите му действия влизат във все по-голям конфликт. За да се задържи на власт, той здраво контролира икономиката. В резултат и Русия, и установената от режима система на покровителство остават силно зависими от петрола и газа.

 

Корупцията и неефективността означават, че бюджетът няма да е балансиран, освен ако цените на петрола се задържат около 110 долара за барел - нещо, което е малко вероятно, като се имат предвид мрачните изгледи по целия свят. Капиталът и талантът бягат от икономика, която почти не предлага възможности. Нивото на растежа вероятно ще спадне. Ако жизненият стандарт не се повишава, недоволството от правителството вероятно ще се увеличи.

 

Сходно противоречие между политиката и икономиката доведе до рухването на Съветския съюз пред двайсет години. Странно е, че Путин, изглежда, приветства сравненията с този период.

 

Той рекламира като свой нов външнополитически приоритет "Евразийски съюз", включващ бивши съветски републики, и позволява на поддръжниците си да възхваляват времето на Брежнев - друг период, през който стабилността се превърна в застой.

 

Все пак той трябва да се страхува от възможността, че съпротивата срещу неговия режим също ще расте. Може ли той да избегне това?

 

Путин представя себе си преди всичко като решителен патриот. Ако милее за интересите на страната, той ще отговори на растящото недоволство, като отвори икономиката и обуздае корупцията. Наказателно-правосъдната система се превръща в инструмент на Кремъл и неговите търговски съюзници.

 

Всички руснаци мразят подобен фаворитизъм. И Путин, и Медведев говорят за борба с корупцията, но не правят нищо. Ако предприемат действия, те биха загубили известна власт, но биха спечелили похвали.

 

Алтернативата е още репресии. Решението за изпращане на войски на вътрешното министерство предполага, че това е избраният от Путин път. Той може да укрепи властта си и по други начини - вероятно като се дистанцира от "Единна Русия", широко осмивана като "партията на мошениците и крадците", или като се откаже да постави Медведев на министър-председателския пост.

 

Опитни наблюдатели също така очакват въображаеми заплахи за държавата, на които правителството реагира със силови мерки. За пример Путин трябва да погледне към съседен Беларус, където Александър Лукашенко продължава да се държи на власт като последния диктатор в Европа.

 

Подобен подход може да проработи за кратко. Неговият режим достатъчно здраво контролира службите за сигурност, за да потиска несъгласието за известно време. Все пак, както стана в някогашния Съветския съюз (и както става в Беларус днес), икономическите проблеми затрудняват поддържането на репресиите.

 

Освен това под погледа на интернет е трудно постоянно да извършваш изборни измами в големи мащаби. В Русия има все по-голяма опасност от социална и политическа експлозия, въпреки че е твърде рано, а опозицията е твърде разединена, за да се хранят големи надежди за руска пролет.

 

Не залагай на падащ цар

 

В чужбина се налага представата, че режимът на Путин - макар и леко неприятен - осигурява стабилност. Това се оказва погрешно. Както установяват много западни компании, Путин не

успява да изгради основаната на правила система, предоставяща икономическата сигурност, от която се нуждаят чуждите инвеститори.

 

Той не осигурява и политическо равновесие, както предполагат събитията напоследък. Не само протестите от тази седмица са причина за тревога: растящото беззаконие в Северен

Кавказ може да предизвика проблеми не само за Русия, а за целия регион.

 

Русия не е стабилна. Тя е скована. Ако нейният цар не започне да реформира своето царство, положението ще стане по-опасно - както за нейните съседи, така и за самия Путин.

 

По БТА