Режимът за износ на военна продукция ще бъде облекчен

Режимът за износ на специална военна продукция и на стоки с двойна употреба ще бъде облекчен с изменения и допълнение в Закона за контрол върху производството и търговията с оръжия и стоки с възможна двойна употреба. Това съобщи в понеделник премиерът Сергей Станишев на форума “Политика за развитие на българската отбранителна промишленост” и обеща проектът скоро да бъде одобрен.

Това не означава, че контролът ще се разхлаби, изричен бе Станишев.

От пресцентъра на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) уточниха за Mediapool, че става въпрос за оптимизиране на процеса по получаването на разрешения за търговия с такъв вид продукция, така че той да не се бави толкова колкото в момента. Обмисля се вариант за електронно подаване на заявления за одобрение на сделки, което ще съкрати администрирането на процедурата. Режимът ще се облекчи само процедурно, контролът върху сделките дори ще се затяга, допълниха от ведомството. По корекциите работи междуведомствена група с представители и на министерствата на отбраната, на вътрешните работи, на правосъдието и на Агенция “Митници”. Оптимизираният износ на военна продукция трябва да е факт от 1 януари 2007 г., заради ангажиментите, които България е поела към Европейския съюз.

Вероятно с тези законови промени ще се преструктурират и двете междуведомствени комисии – за търговията с оръжие към МИЕ  и за експортния контрол върху военната продукция, допълниха от икономическото и енергийно министерство.

В момента, за да се сключи оръжейна сделка, тя минава и през двете комисии.  

Похвално е, че премиерът поема такъв ангажимент, защото е предпоставка за реален старт на по-доброто администриране на оръжейната търговия, коментира пред Mediapool Велизар Шаламанов, председател на “Дж.С.Маршал-България”. Сегашната система не работи много добре, но при законодателните промени трябва да се подходи интегрирано и новата система да предлага едновременно вземане на конкретни решения и отчет на произтеклите от това действия, допълни той. Нужен е контрол върху доставките, т. нар. последен получател, както и да се следи за последствията от дадена сделка за определен от законодателя период от време, каза Шламанов, който е бивш зам.-министър на отбраната от правителството на СДС.  

“Отварянето на пазарите на НАТО е исторически шанс, който не трябва да пропускаме”, заяви още Станишев на форума. Той подчерта, че от изключителна важност за българските фирми от отбранителната промишленост е тяхното участие в тръжните процедури на НАТО. В момента това става много бързо поради взаимодействието между МВнР и МИЕ, каза премиерът.

Българската отбранителна индустрия ще остане експортно ориентирана, като ще се наблегне на производството на леко стрелково оръжие, както и на тилово и специмущество, заяви от своя страна министърът на отбраната Веселин Близнаков.

В момента 39 български фирми имат лиценз за производство на въоръжение, 31 – за износ, и 4 - за транспортиране на оръжие.

Премиерът съобщи също, че се пише и закон за офсета. Ще стартира работа и  специална дирекция в МИЕ, която да контролира реализирането на офсетните програми.

Според Станишев има проблеми с военновременния план на страната, които се изразяват главно в препълнени складове с безкрайно остарели материални ресурси. Някои от тях залежават 20 и повече години, каза той и съобщи, че започват проверки в складовете в цялата страна.

Нормално е, след като за последните години личният състав на армията намаля 5-6 пъти, да има огромен изоставен ресурс по военни складове, коментира Велизар Шаламанов. Лошото е обаче, че в момента се знае каква е бройката на наличната техника, но тя не е остойностена, допълни той. По думите му няколко са начините за оползотворяване на този морално остарял ресурс. В него има ценни метали или части, на които може да се намери приложение или със средствата от тяхната продажба да се инвестира в изпълнението на плана за модернизацията на армията, според ангажиментите ни към НАТО, каза председателят на “Дж.С.Маршал-България”. Част от техниката може да се модернизира и да се продаде на други държави, за чието въоръжение ще са подходящи, допълни той. Според него с помощта на НАТО обновената техника би могла да се пласира в Ирак например. 

Според Шаламанов обаче предвидените от правителството промени са на парче и може да не постигнат желания резултат. Нужно е приемането на десетгодишен план за утилизацията на старото въоръжение, модернизация на армията и регулиране на частната отбранителна индустрия в общия контекст на сигурността в държавата. Тук се включва и жандармерия, МВР, подготовката на администрацията и развитието на научна развойната дейност във военния сектор, каза Шаламанов. В рамките на този 10-годишен план трябва и да се състави план за набавяне и изразходване на необходимите 6 млрд. долара за покриване на стандартите на НАТО, допълни той. 

Фирмите от отбранителната индустрия поискаха от държавното ръководство да станат стратегически партньор при предстоящите проекти за модернизацията на българската армия, като посочиха високото качество на своите изделия и евтината им цена.

Време е да се разбере, че ние сме част от сигурността на страната, каза Николай Ибушев, председател на Асоциацията на българската отбранителна индустрия.