"Дреме ми, че не са ми харесали филма. Народът го харесва, хората го гледат, всичко е шест. Какво има повече?” Такъв коментар направи режисьорът на филма "Дякон Левски" Максим Генчев по повод критиките към лентата.
В четвъртък той последователно се включи в бТВ и Нова телевизия, където раздразнен от неодобрението за неговия продукт, се обърна към гилдията си, която не го е одобрила и родственицата на Левски, която го подложи на убийствена критика във Фейсбук веднага след премиерата.
Първо режисьорът репликира сценариста Георги Иванов, който разгроми филма в социалните мрежи. "Направо ми поляха студена вода за добър час. Виждаме един убедителен Левски. Няма да се огъвате на дивана, където седите, а ще гледате филма и ще вникнете в него. Аз съм сценарист на Левски, ти на какво си сценарист? Защо да се занимава в 8.30 с мнението на един провален сценарист. Като не можете да го разберете от раз, ще го гледате още един път”, посъветва Генчев.
След това сам прехвърли темата към прапраплеменницата на Левски Христина Богданова, която веднага след премиерата на филма обяви, че иска да го забрави.
"Дайте да видим с внучката (има предвид прапраплеменницата – бел. ред.) какво става. Ама дреме ми, че не са ми харесали филма. Народът го харесва, хората го гледат, всичко е шест. Какво има повече?", попита видимо раздразнен Генчев.
"Да взима хапчета. Аз не мога да се занимавам. Аз ще я изпитам по филма. Тя не е гледала филма. Как мижав Левски? Ми да гледа филма. Как може такова нещо да говори? А къде беше три години, докато аз правих този филм? Къде беше тая жена да се обади да каже – така и така, аз съм внучката на Левски. Ма как ще я търся? Аз съм потърсил другата внучка на Левски – Табакова, доц. Tабакова. Потърсил съм и другата внучка на Левски, която е пък режисьорка. Колко внучки има? Дайте да се разберем”, завърши той обвиненията си към нея.
На въпрос на водещия – защо е толкова агресивен, Максим Генчев отговори: "Не съм гневен, бе, човек. Аз едвам ви чувам. Едвам долавям някакви думи. Как агресия? Ами, аз съм режисьорът, командвам, не мога да говоря нежно и тихо. Мен ми харесва, че не се харесва филмът. Това означава, че адресът е достигнат. Тия, които са потривали ръчички на бесилката на Левски, сега вият срещу филма. Много моля за извинение, но за мен гарваните са тези хора”.
След премиерата на филма в НДК племенницата на Левски Христина Богданова написа във Фейсбук:
"Току-що се прибирам от премиерата на филма "Дякон Левски". В изключително редки моменти от живота си нямам думи и този е един от тях. Искам да забравя този филм ИЗЦЯЛО и НАПЪЛНО възможно най-бързо! Въпреки че се съмнявам, че ще ми се получи... Дълбоко съм потресена от тази четиричасова подигравка с Левски, с историята, с българското. На няколко пъти очите ми се пълнеха със сълзи от обида и тъга. Много, много, много съм разочарована", пише тя в профила си в социалната мрежа.
В четвъртък Христина Богданова обясни огорчението си с думите: "Моят Левски, този, в когото аз вярвам, който съществува в моето съзнание, откакто се помня, е много жив, динамичен, харизматичен, магнетичен човек, който те увлича с идеята си, с енергията си, с категоричността си, с достойнството си, със себеуважението си. За съжаление, аз не видях това в тази интерпретация".
"Когато реагирах, публикувайки моето становище, го направих в качеството си на зрител и на българка, въобще не в качеството си на родственица на Левски. Имах проблем не само с образа на Левски, а въобще с начина, по който ми изглеждаха всички останали герои и имена от тази епоха. Не усетих за какво става дума, не разбрах за какво се борят тези хора. Много ми беше накъсано, фрагментирано, имаше неща, които - конкретно говоря за личната история на Левски - не са така като факти. Имаше неща, които преживях като самоцелни - псувнята беше едно от тях", допълва тя.
След нея по телефона в разговора в студиото се включи и режисьорът Максим Генчев, който заяви, че дамата трябва да гледа филма повторно, за да го научи и да влезе в тъканта му, а не да се занимава със спомени.
"Днес трябва да стоим прави, а не да се занимаваме с филми. Днес преди 142 г. е обесен най-великият свят българин на България и не е почтено да се занимаваме с филми, с клюки, с кой к'во мислил, на кой не му било угодено и кой бил еди кой си и аз кой съм бил. Това за мен е гавра с паметта на Апостола".
"Кои казват, че филмът е "гавра"? Които потриваха ръчички, когато го обесиха преди 142 г. или тези, които сега вият като гарвани за този филм", попита Генчев и ги покани "тук, в провинцията да видят истинските зрители на Левски".
"Седят като в църква. Седят хората и след това се просълзяват, защото българският герой е окачен на бесило и на никой не му пука за тая работа", каза Генчев.
В края на експозето си пред Нова телевизия той завърши, че е с кръвно 200.
За честна и независима журналистика
Ще се радваме, ако ни подкрепите, за да може и занапред да разчитате на независима, професионална и честна информационно - аналитична медия.
18 коментара
Екипът на Mediapool Ви уведомява, че администраторите на форума ще премахват всички мнения, съдържащи нецензурни квалификации, обиди на расова, етническа или верска основа.
Редакцията не носи отговорност за мненията, качени в Mediapool.bg от потребителите.
Коментирането под статии изисква потребителят да спазва правилата за участие във форумите на Mediapool.bg
Прочетете нашите правила за участие във форумите.
За да коментирате, трябва да влезете в профила си. Ако нямате профил, можете да се регистрирате.
Народа го бил харесвал. Народа харесва и чалга, но това не значи, че чалгата "сртува" нещо.
Като цяло можем да заключим, все още нашите кинаджии не са дорасли да направят филм за Левски.... това е повече от ясно днес, както беше и през 60-те когато се пробваха с филм за Ботев и пак за Левски- Джингиби.... Както и ние публиката не сме дорасли да гледаме български филм за Левски и Ботев....Върхът който достигнахме беше за \"Петко войвода\"....Още хляб трябва да ядем кинадии и публика до Левски, много хляб....
Васил Левски и революционната организация са били предадени от агента на русофилско-фанариотската „Добродетелна дружина” Димитър Общи
По съвет на руското правителство до султана, Левски е бил осъден не на заточение за политическо престъпление, а на смърт като криминален престъпник
Истинските предатели на Васил Левски приписват вината за предателството му на „вроденото предателство” у българския народ
ЕДИН ДОКЛАД НА ГЕНЕРАЛ ИГНАТИЕВ ЗА СОФИЙСКИЯ ПРОЦЕС
ОТ КРАЯ НА 1872 И НАЧАЛОТО НА 1873 Г.
проф. …
Илия Тодев
В обемистия фонд на покойния български патриарх Кирил в Централния държавен архив - София, сред фотокопия от книжа на руското посолство в Цариград, се пази и един кратък доклад, подписан от генерал Игнатиев. Преди време привлякохме вниманието към него на проф. Д. Дойнов, който вече го използва в хубавия документален филм Левски пред съда на Портата и на Историята, на който той е сценарист (реж. А. Алтъпармаков).
По-долу публикуваме този документ в оригинал и в превод, тъй като е важен, обяснявайки защо делото срещу Левски и неговите другари, въпреки широките разкрития на Димитър Общи, получава ограничен и предимно криминален характер. В същото време, той поставя и немаловажни въпроси. Като например:
Дали ефикасната намеса на генерал Игнатиев осуетява събития, които биха могли да променят хода на българската история, или пък по-скоро спасява революционната организация на Левски и така й позволява достойно да посрещне предизвикателствата на започналата две и половина години по-късно нова голяма източна криза, която в крайна сметка донася освобождението на България?
Сигнатурата на този документ е: ЦДА, ф. 1318, оп.1, а.е. 3740, л. 127-129; оригиналът се пази в: Архив внешней политики Российской империи, ф. Канцелярия, 1873 г., л. 202-203.
Прочее, ето този документ:
ОРИГИНАЛ
„157. - le 25. Janvier 1873.
30.
Péra, le 18/30 Janvier 1873
Monsieur le Chancelier,
Ainsi que le signale notre Consul Général à Roustchouk l’affaire de la prétendue conspiration de Sophia a reçu une solution satisfaisante. La Commission d’enquête envoyée de Constantinople n’a réussi à découvrir que quelques malfaiteurs. Elle a terminé ses travaux et doit revenir ici prochainement.
La situation intérieure des provinces bulgares reste néanmoins précaire. Un mécontentement profond, provoqué par la mauvaise administration du pays, règne parmi les populations. Cet état des esprits contient en germe les éléments de plus d’un complot.
Il est incontestable que l’heureuse issue de l’affaire de Sophia est due à la modération du Grand Vizir qui cette fois parait avoir suivi nos conseils. Au lieu de favoriser le jeu de Midhat Pacha, en donnant aux circonstances une importance exagérée, il a recommandé à la Commission de ne pas dépasser le but en poussant ses investigations au delà du strict nécessaire.
J’ai l’honneur d’être avec le plus profond respect,
Monsieur le Chancelier
de Votre Altesse,
le très humble et très
obéissant serviteur
N. Ignatiew”
ПРЕВОД
„157. - 25 януари 1873.
№ 30.
Пера, 18/30 януари 1873.
Господин Канцлер,
Както известява нашият Генерален консул в Русе, въпросът за предполагаемото Софийско съзаклятие е получил задоволително решение. Изпратената от Цариград Следствена комисия е успяла да открие само неколцина злосторници. Тя е приключила своята работа и трябва скоро да се върне тук.
Вътрешното положение в българските области, обаче, остава несигурно. Сред населението се шири дълбоко недоволство, предизвикано от лошото управление. Това състояние на духовете съдържа в зародиш елементите на не един заговор.
Безспорно е, че щастливият изход от Софийската афера се дължи на умереността на Великия везир, който този път изглежда е последвал нашите съвети. Вместо да подпомага играта на Мидхат паша, придавайки на обстоятелствата преувеличено значение, той е препоръчал на Комисията да не надхвърля целта, като тласне разследванията отвъд строго необходимото.
Имам чест да съм с най-дълбоко уважение
Господин Канцлер,
на Ваше Височество,
най-смирен и
най-покорен слуга
Н. Игнатиев”
В писмо до канцлера Горчаков, руският посланик в Цариград генерал Игнатиев го информира, че Великият везир Мехмед Рюшди паша Мютерджим е последвал руските съвети, процесът срещу Левски да бъде сведен до криминален, дейността му да се третира като криминално престъпление, а да се умаловажи политическия й характер.
Султанът и Великият везир са приели с удоволствие това съображение, защото също са се страхували от международен политически скандал.
Руският вицеконсул в Пловдив Найден Геров на своя глава е искал да присъства на процеса в София, но генерал Игнатиев го е порицал, за да не се ангажира Русия явно с процеса. Присъствието на консули на Великите сили би придало политически характер на процеса, което именно Русия иска да предотврати.
По този начин Русия обрича Левски на сигурна гибел и вместо на заточение, (както напр. бяха осъдени Ботевите четници), той е осъден на смърт за убийството на чорбаджийския калфа, като „по-умерена и разумна мярка”. Организацията му беше обезглавена и предадена поименно в съда пред очите на Левски от агента на русофилската „Добродетелна дружинка” Димитър Общи, изпратен му от русофила Панайот Хитов като „подходящия човек”, а всъщност да разбие тайната организация.
Това е същата тази „Добродетелна дружинка”, която тясно следва руската политическа и дипломатическа доктрина, после именуваща се явен БРЦК (за разлика от тайния ТЦРК на Ботев), начело с омразния на Христо Ботев „Хачо Горгорбашията” (Христо Георгиев, братът на Евлоги Георгиев), които Ботев считал за предатели на национално-освободителното движение. Същите тези руски и фанариотски мекерета, чийто „бог” Христо Ботев мразел и които жестоко бичувал в уникалните си карикатури във в. Тъпан и които се крият и не се изучават в училище и до днес. Левски се е канел да убие Христо Георгиев.
В процеса срещу Васил Левски решаващите доказателства са подхвърлени на турските власти не от кой да е, а от сръбкинята Наталия, жената на Любен Каравелов, която впоследствие се оказала руска шпионка. Тя предала на сръбското консулство архива на Левски уж от глупост. Не случайно Стамболов я е изгонил от България и й е взел пенсията. Най-новите изследвания показват, че Любен Каравелов - човекът, с когото Левски изгражда БРЦК - е бил свързан в известна степен с руското военно разузнаване.
През 1867 г. „Добродетелната дружина” и Одеското българско настоятелство, подбудени от руската дипломация, подели акция за създаване на една Югославянска държава между България и Сърбия под егидата на сръбските князе Обреновичи. В изпълнение на този план и под диктовката на генерал Игнатиев бил направен договор, в Балкана били изпратени четите на Панайот Хитов и Филип Тотю, създадена била Втората българска легия на Раковски в Белград да се бие за сърбите. По-късно княз Горчаков и ген. Игнатиев променили своите намерения и по тяхно указание сръбското правителство разформировало и изгонило Легията.. Преди това предали политическото ръководство на българската Легия на великосръбския шовинист Гарашанин.
Подготвяната през 1868 г. от „Българско общество” най-голяма българска чета на Xаджи Димитър и Стефан Караджа била провалена. Панайот Хитов действувал против четата в угода на сръбското правителство, а Христо и Евлоги Георгиеви, действащи в полза на Русия, я предали на турското правителство.
Отявленият русофил и руски вицеконсул в Пловдив - Найден Геров – предал руснаците фотографията на Левски на руснаците, определяйки го като "пройдоха и хайдук, който не заслужава внимание", вреден за целите на Русия, която не искала българите сами да се освободят, а тя да е освободителката им.
Тези, които убиха Левски, съчиниха за занимавка на безпросветните куп митове за виновници – поп Кръстьо, хаджи Иванчо х. Пенчович, „предателския” и „недостойния” български народ и всякакви други дивотии. Като напр. тази, че „щастливият изход от Софийската афера” (според писмото на ген. Игнатиев до канцлера Горчаков), в резултат на „ефикасната намеса” на генерал Игнатиев, с която Левски е предаден на заколение, била в „услуга” на създадената от него революционна организация.
Стратегията и организацията на Левски са в разрез с руската политика.
Левски е враг на руското самодържавие.
Захари Стоянов разказва в биографията на Левски за следния случай:
„А ти какъв ще да станеш, бай Василе, когато се освободим? - попитал го един път Божил Георгиев в присъствието на други трима апостоли: Ангел Кънчев, Димитър Общия и Сава Младенов. Левски отговорил:
„Когато се освободи България, за мен не остава вече работа помежду ви. Тогава аз ще да ти отида в Русия и да съставлявам комитети, защото там, макар и да няма чалми, но народът е притиснат от нас повече.”
Васил Левски изтъква, че през 1867 г. българите са постъпили добре, като не подкрепили внушените от Русия акции. „А искам да докажа на горните народолюбци, че българите, ако бяха се повлекли след четите, щяха да принесат полза на руския цар, пък за тях си щяха да изгубят най-добрите си юнаци, на които в ръцете стои българската свобода, пък тогава нека отсвирюва България чак до един век още”.
През 1869 г., когато Левски се сблъскал с един руски агент, който бил препоръчан от Одеското българско настоятелство като добър патриот, бързо го прогонил. „С факт имам да докажа, че руски агенти съм имал на работа, без да знам…Уловихме му няколко шарлатанлъци и хайде отгдето е дошел» — съобщава той на Филип Тотю. Във връзка с това Левски предупреждава воеводата и всички дейци, че трябва добре да разберат уроците на миналото и да бъдат внимателни с представителите на чуждите държави. „Цели сме изгорени от парене и пак не знаем да духаме”.
Руски агенти предложили на Левски да им прави топографски карти, докато обикаля из България. Левски отказал и ги отпратил. За разлика от фанариота Софроний, който се съгласил и сам предложил да станем губерния на руския цар-господар.
Левски окончателно определя отношенията на българската революция към руската политика през 1871–1872 г. В началото на 1871 г. Н. М. Тошков, виден български търговец в Одеса, ръководител на Одеското българско настоятелство, голям патриот и меценат предлага на Левски да се съберат подписи от четирите краища нa България, да се изпратят до Настоятелството в Одеса трима специално упълномощени лица, които Тошков щял да представи на императора. Одеските дейци били убедени, че императорът ще помогне на българското освободително дело
Левски, който отлично разбирал интересите на руския царизъм в Османската империя, е смятал, че тези интереси могат да се използуват за целите на българското освобождение, но при определени условия. Той малко насмешливо заявил на одесчани, че руският царизъм преследва до смърт прогресивните републикански идеи в Русия, но може би заради своите цели ще има друго отношение към българската република. Във връзка с това предложение Левски пише на 18 април 1871 г. до Филип Тотю в Одеса: „Дай боже да помогне и подпише бар за нашата република, ако техните републиканци гони и наказва до смърт”.
Именно поради това Левски заявява на одеските дейци, „не отказваме помощта и от гявола (б.р. руския цар), но имаме си предначертание”, т. е. ще приеме руската помощ, но само тогава и дотолкова, доколкото тя би съдействувала за постигане на историческите предначертания на българската революция. Левски преценява, че момента, който одесчани са избрали за акцията при руския император, е неподходящ за подобни действия и в духа на своята доктрина за самостоятелност и независимост на националното движение, категорично се обявява против обвързването с руския царизъм. Поради това той нарежда на Данаил Попов да отговори отрицателно на Н. М. Тошков, в смисъл, че само след като се нареди добре делото в България, тогава „ще ходят при едно или друго правителство”.
Левски многократно е демонстрирал своята еманципираност от външни влияния. В кореспонденцията си с Филип Тотю от 1871 г. на няколко пъти Левски е категоричен, че не трябва да се съобразяваме с руския фактор. Защото Филип Тотю му предлага действия, които са в унисон с руската външна политика. Левски се противопоставя, защото за него е по-важно да се изгради вътрешната комитетска мрежа и да се заложи на българския фактор. Едва след като този фактор е напълно подготвен, може да се обсъжда и въпросът за евентуалния съюзник в борбата срещу Османската империя.
“Никому не се надявайте. Ако не сме способни да са освободим сами, то значи, че не сме достойни да имаме свобода; а който ни освободи, той ще да направи това за да ни подчини отново в робство. (думи на Левски по Захари Стоянов).
“От никого страннаго нищо се не надяваме и никому за нищо не се молиме. Всичко се състои според нас в нашите задружни сили. Против тях не може противостоя и най-силната стихия.” (писмо на Левски до Евлоги или Христо Георгиев от 6.10.1871 г.)
“Да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени сили.” (писмо на Левски до новите комитетски дейци от 19.02.1871 г.)
Левски е имал две покани да се срещне с руския цар, но е отказал. Даже втория път казал на руския емисар - "Русия първо да си реши своите проблеми, а после да се грижи за другите народи". Левски е отказал, защото е знаел за "спасените" и завлечени с лъжи българи след войната през 1829 г. в пустоша на руските степи.
Васил Левски наследи и завеща отношението на българската национално-освободителна революция с Русия
Георги Раковски: “Всякога проклетата Русия, когато имала бой с Турция, лъгала е простодушните българи, че уж тях ще освободи, а после боя, като овце ги трампела!”
Христо Ботев: “Русия, тази развратница и мнима защитница на славянството, тя употреблява още по-радикални средства, за да затрие от лицето на земята българските колонии!”
Екзарх Антим I отговорил достойно право в очите на очите на наглия генерал Игнатиев: ”Да, вие ни освободихте, но от вас кой ще ни освободи?”
Гоце Делчев: „Делото на Каравелова, Ботева и Левски, освобождението на целокупната българска родина чрез революция, беше осуетено, ако не случайно, поне твърде неочаквано…Русия, възползувана от смутовете в европейските турски области през нещастната 76 година, поиска да осъществи или поне в краен случай да приближи осъществяването на своите завоевателни намерения спрямо турското наследство. Тя обяви тъй наречената Освободителна война, която свърши с един съдбоносен за нас резултат - отечеството ни беше разкъсано на три части… Руското правителство употреби всички средства да покаже, че славянството и православието са две овчи кожи върху гърба на един хитър вълк.”
№ 9 - лелеееее, световната конспирация! Левски пречел на Александър Втори да предприеме поход към Босфора и Проливите, защото щял сам да освободи България! И аха да я освободи, та да тури прът в колесницата на руската имперска политика, взели, че го хванали на един плет. И руснаците внушили на Абдул Азис да заповяда на генерал Шакир паша и на Иванчо хаджи Пенчович, да осъдят Левски като криминален престъпник. Истината е, че за политически действия са съдели на заточение - в Диарбекир или в дори в …
Сен Жан Д, Акр. Общи е обесен като разбойник, обрал хазната и убил заптиета. Левски - като убиец на ратайчето на денчо Халачът от Видраре. Какъв народ сам е щял да се освободи, като на процеса в Софийския конак всички комитетски люде са се надпреварвали да топят Левски! Той межо да е имал своите републикански разбирания, но не му е било ясно, че все още могъщата Османска империя може да бъде съборена от все още могъщата Руска империя. Бълнувал е някакво самостоятелно освобождение, не че не е бил прав, че който ни освободи, той ще ни зароби. Но вече меднъж конституирана държавата, може и да се опълчи на Задунайската губерния. А иначе, под турско, може само да чака дадо си Иван и да пържи куршуми в тиганчета, като в "Под игото". Накрая може да загине геройски, но безсмислено. Единствената полза е била, че тва е послужило за вдигане на шум от страна на Русия и реален повод за обявяване на война. И къде е Левски в цялата тази схема? С неговите комитети, които са се счупили да бягат в Румъния, като се е разбрало, че е хванат, с неговите маслинки и с водевилчетата на Дядо Вазов, че сега пътят е най-чист, в бръснарницата, в банята и не знам си ъкде.
"Въпрос на вкус", казало кучето и си облизало задника.