Резултатът от днешните избори в Холандия е по-непредвидим отвсякога

Близо 13 милиона холандци са призовани в сряда да гласуват на парламентарни избори, чийто резултат по всеобщо мнение е по-непредвидим отвсякога и се очаква да стане барометър за популизма и крайнодесните нагласи преди други предстоящи избори в Европа.

Изборът е богат: над 1000 кандидати от 28 партии.

Избирателните секции в Холандия отвориха врати тази сутрин в 07.30 ч. (08.30 ч. българско време) и ще затворят в 21.00 ч. (22.00 ч. българско време).

Избирателната активност е далеч по-висока в сравнение с предишния вот преди пет години. Това посочва социологическата агенция "Ипсос", която провежда екзитпол проучване, предаде Ройтерс. Към 12.45 ч по Гринуич, едва четири часа след отварянето на изборните секции, активността е била 33 процента спрямо 27 процента на последните избори през 2012 г., когато окончателната избирателна активност беше 74,6 процента.

Последните данни от анкети показаха във вторник, че десноцентристката Народна партия за свобода и демокрация на премиера Марк Рюте изпреварва антиислямската Партия на свободата на Герт Вилдерс. Според прогнозите партията на Рюте ще получи от 24 до 28 места в 150-членната долна камара на парламента, а тази на Вилдерс - между 19 и 22.

Очаква се 150-те места в долната камара да бъдат разпределени между 14 партии, като някои формации ще имат само по един депутат, отбелязва ДПА.

Предизборните сондажи показват, че поне четири партии ще са необходими след изборите за формиране на управляваща коалиция, въпреки че данните от проучванията са с висока степен на несигурност, тъй като голям брой от избирателите не бяха решили за кого да гласуват дни преди изборите.

Друг фактор за непредвидимост е отхвърлянето от традиционните формации на антиислямската Партия на свободата на популиста Герд Вилдерс. До декември Партията на свободата беше начело по популярност в сондажите с предложенията си за прекратяване на имиграцията, затваряне на джамиите и забрана на Корана, преди подкрепата за нея да намалее през последните седмици. Една от причините е може би възприетата по-крайна позиция от Рюте, който призова имигрантите да приемат холандските ценности или да си ходят у дома.

Според наблюдателите все пак е ясно, е, че сегашната коалиция между либералите от Народната партия за свобода и демокрация на Рюте и социалдемократите от Партията на труда няма да оцелее.

Марк Рюте - традиционен холандски майстор на консенсуса

Холандският премиер Марк Рюте се гордее със своя оптимизъм. Той бе подлаган многократно на изпитание през шестте години, откакто той е на поста. През този период страната му потъна до дъното на икономическата криза и бе потопена в траур от свалянето на пътнически самолет в Източна Украйна и, броени дни преди парламентарните избори, влезе в най-тежкия дипломатически скандал от години - със съюзника от НАТО Турция.

50-годишният лидер от придобиващата все по-десен уклон Народна партия за свобода и демокрация (НПСД), признава, че носи белези от двата си мандата на премиерския пост. В същото време премиерът настоява, че именно той e ръководителят, от когото Холандия се нуждае в бурни времена.

Още

Създаването на управляваща коалиция ще се усложни и от факта, че както се очертава, нито една от големите партии няма да си осигури ясен мандат да оглави правителство. В това отношение Холандия може да се озове в положението на съседна Белгия, където бяха необходими пет месеца за съставяне на правителство през 2014 г., а през 2010-2011 бяха нужни 541 дни коалиционни преговори.

Според политолога Кристоф Якобс, цитиран от Ройтерс, Холандия винаги се е отличавала с множество малки политически партии. Новото сега е, че т. нар. големи партии са станали твърде малки.

Като най-вероятен се смята сценарий, при който ще бъде съставено правителство на малцинството с участието на дяснолибералната Народна партия за свобода и демокрация, ляволибералната Демократи-66 и дясната Християндемократическа партия, които се очаква да получат общо 63 места в парламента. За целта обаче ще трябва да бъде осигурена подкрепата и на други партии, което прави този тип коалиции нестабилни и може да доведе до нови избори, коментира Ройтерс.

На днешните избори се гледаше като на тест за антиимигрантските настроения в страната дори преди спора с Турция през уикенда, който изведе имиграцията и национализма на първо място в политическия дневен ред. Сега въпросът е дали този спор ще облагодетелства Вилдерс или премиера Рюте, чийто кабинет забрани на турски министри да участват в митинги в Холандия.

Резултатите от холандските избори, а по-късно през годината и от изборите във Франция и Германия ще покажат също дали след Брекзита и избирането на президента Тръмп в САЩ сегашните настроения срещу традиционните политически партии представляват непосредствена заплаха за оцеляването на Европейския съюз, посочва Ройтерс.

Рюте иска да бъде спрян "един вреден вид популизъм"

Холандският премиер Марк Рюте заяви днес, че парламентарните избори в страната могат да покажат на света как "един вреден вид популизъм" може да бъде спрян, предаде Асошиейтед прес. "Това e третото гласуване след (референдума за) Брекзита и американските избори", каза Рюте, докато пускаше бюлетината си в училище в Хага. "Предстоят ни избори във Франция и Германия. А това е шанс за голяма демокрация като Холандия да спре ефекта на доминото от един вреден вид популизъм", подчерта той.

Воден от силното си желание да мобилизира колкото се може повече гласове за своята Народна партия за свобода и демокрация, Рюте отново заяви това, което повтаря през последните дни. По думите му макар и неговата политическа сила да води в социологическите проучвания, Холандия може да се събуди утре сутрин и да открие, че водачът на Партията на свободата "Герт Вилдерс е начело на най-голямата партия".

От своя страна Вилдерс каза, че партията му вече е големият победител на изборите, предаде ДПА. "Оставихме отпечатъка си върху изборите. Всеки говори по нашите теми", заяви той.
"Духът няма да се върне в бутилката. Хората се чувстват непредставени", каза Вилдерс, цитиран от Асошиейтед прес, прогнозирайки, че това ще се прояви и на изборите във Франция и Германия.

Кибератака блокира сайтове, свързани с изборите

Два държавно финансирани уебсайта, предназначени да помагат на холандските избиратели да решат за коя партия да гласуват на парламентарните избори, бяха недостъпни днес и явно са станали жертва на кибератака, предаде Ройтерс.

Сайтовете Stemwijzer и Kiescompas са доста популярни. Почти половината гласоподаватели в Холандия са използвали единия или другия при предишните парламентарни избори през 2012 г. Повечето избиратели обаче ги използват в седмиците преди гласуването, а не в изборния ден.

Организаторите на Stemwijzer потвърдиха в Туитър, че уебсайтът им е бил атакуван и казаха, че ще се опитат да възстановят работата му колкото може по-бързо.

По-късно говорителка на организацията "Про демос", която управлява сайта, заяви, че той отново е достъпен, но все още е подложен на атака.

Не е ясно дали компютърните атаки са свързани с дипломатическия спор между Холандия и Турция, който доведе до причиняване на временни вреди на множество малки холандски сайтове.

Днес няколко големи профила в Туитър, включително на Европейския парламент, Ройтерс Япония, в. "Велт", сп. "Форбс", организацията "Амнести интернешънъл" и университета Дюк, бяха временно похитени, очевидно от турски активисти.

През януари холандското правителство реши всички гласове на изборите да бъдат ръчно преброявани, след като разузнаването предупреди, че чуждестранни правителства може да се опитат да окажат влияние върху вота чрез хакерски атаки.

Още по темата
Още от Европа