RFE, RIP!*

На 17 ноември 1989 год. казионният Социалистически младежки съюз в Чехословакия организира студентска манифестация да почете паметта на убит от нацистите по време на войната студент. Само седмица преди това е паднала Берлинската стена и БКП в България е отстранила Тодор Живков от ръководното място. Допреди няколко дни Западногерманското посолство в Прага е било на практика транзитен лагер за източногерманци желаещи да емигрират от "демократичната" си република.

Милицията в Прага е "осторожна". Казионната манифестация лесно може да се превърне в демонстрация срещу комунизма. Насъбралото се множество тръгва към Вацлавския площад по булевард Народни. Недалеч от театъра Латерна магика на пътя му се препречва милиция в пълно бойно снаряжение. Следва схватка. Няколко младежи са малтретирани. Из Прага за минути плъзва новина, че един от тях е бил убит.

Участници в демонстрацията разпространяват видеозапис на побоя и "убийството". До няколко часа те пристигат в Братислава, Бърно и по-малките градове. Студенти в цяла Чехословакия обявяват стачка. Двете основни опозиционни движения, които събарят комунизма в Чехословакия, се сформират по-малко от 48 часа след събитията на 17 ноември. Комунизмът в Чехословакия официално пада на 9 декември 1989, когато Густав Хусак си подава оставката от предимно церемониалния си пост като президент.

Стотици студии и учебници по история описват тези паметни дни на 1989, в които комунизмът завинаги си отива от по-голямата част в Европа. Това, което учебниците не споменават, обаче, е начинът, по който новината за "убития" студент бързо обикаля Чехословакия и света. "Виновен" е един репортер - чехът Петр Ул, който по онова време предава под прикритрие от Прага за Радио Свободна Европа. Ул изпраща новината за убийството в централата на радиото в Мюнхен, от там радиопредавателите в Холцкирхен и Португалия я разгласяват по целия свят. Ул, в по-голяма степен дори от Вацлав Хавел, може еднолично да бъде държан отговорен за падането на комунизма в Чехословакия.

Тази история има и иронична страна. Оказва се, че "убитият" студент всъщност е бил само ранен. Ул е предал в Мюнхен грешна информация. По-късно той ще си понесе последствията - наказание от американското ръководство на радиото за предаване на непроверена от най-малко два източника новина.

На пръв поглед новината от 17 ноември 1989 и нейното обяснение илюстрират якобинската максима "Революциите изяждат децата си."

Когато Конгресът на Съединените щати решава да основе Радио Свободна Европа през 1951-52 година, основната идея на конгресмените е да създадат "сурогатна" радиостанция, източник на новини, коментари и анализи за държавите в Източна Европа и Съветския съюз, каквито те биха имали, ако комунистическата цензура не е била "импортирана" в тях.

Оперативният принцип на Радио Свободна Европа е коренно различен от другите маждународни радиостанции като ВВС, Дойче Веле, и Гласът на Америка, които в по-малка или по-голяма степен са длъжни или да изразяват становищата на собствените си правителства или да информират света за това, какво става в собствените им държави.

През годините Радио Свободна Европа се превръща в мощно оръжие, може би по-мощно от самолетоносачите и бомбите, в "идеологическата" надпревара. Радио Свободна Европа и дъщерното му Радио Свобода (което предава за страните в Съветския съюз) се превръщат за милиони принудени да живеят в комунизъм хора в "светъл информационен лъч", "глътка въздух" в тягостната атмосфера на контролираните от апаратчици медии.

В далечните 1951-52 американците считат, че Ленинизмът-Сталинизмът е толкова налудничав, че няма да просъществува по-дълго от няколко години. Затова те разполагат централата на радиостанцията в сграда (на самия край на Английския парк в Мюнхен), която "бързо" да може да се преустрои в болница... след предизвестената в кратки срокове смърт на комунизма.

Събитията в Унгария през 1956, в Чехословакия през 1968, в Полша през 1981 показват недалновидството на американските законодатели веднага след войната. Но идва 1989 с антикомунистическите революции и промяната на системата почти навсякъде в Източна Европа. Идва и краят на Съветския съюз през 1991.

Има ли място Радио Свободна Европа, това "оръдие на Студената война," след като Студената война вече е приключила с един-единствен неоспорим победител?

Инстинктивният отговор на този въпрос е "не". Радио Свободна Европа е постигнало целта си. Комунизмът е изпратен там, където принадлежи, на "бунището на историята", и в "новия световен ред" вече няма нужда за хора като Петр Ул или, бог да я прости, Румяна Узунова, която също толкова еднолично може да бъде държана отговорна, с нейните знаменателни репортажи от градинката пред бившия Кристал и телефонните интервюта с дисиденти, за рухването на Тодор Живков в България.

В бившите комунистически държави в Източна Европа критиците на радиото са онези, които го заглушаваха през годините на Студената война. На нас не ни трябва Радио Свободна Европа, надпреварват се да викат те. Ние си имаме вече свободни медии. В Съединените щати критиците на радиото са същите, които искаха да го затворят още през 60-те години.

Американските данъкоплатци не трябва да дават и цент за нещо, от което няма нужда, казват те, и цитират счетоводителите си. (Друг е въпросът, че точно счетоводителите поясняват, че $220 милиона долара, общият бюджет на двете радиостанции през 1989, е една малка част от сумата необходима да се построи един средна класа бомбардировач).

Нищо не може да бъде по-далеч от обективната политическа реалност. България и други източноевропейски страни през 90-те далеч не са демокрациите от Западен тип, с какъвто са свикнали пътуващите в Западна Европа американци. Медиите както в България, така и на други места, може и да са станали "свободни", но те -- дори няколко месеца преди официалното приемане на България в НАТО -- не са независими. Примери - колко щеш, и то не само в "двора" на източноевропейците.

Ето някои от тях.

След десанта на Брежнев в Афганистан в началото на 80-те в централата на радиостанциите в Мюнхен е създадена нова редакция - Радио Свободен Афганистан. Няколко години по-късно редакцията е закрита, тъй като муджахедините са дошли на власт и "всичко е ОК." (!) Необходим е 11 септември 2001, за да бъдат възстановени предаванията за Афганистан.

Радио Свободна Европа никога не е предавало за страните в бивша Югославия, тъй като медиите на Тито са били смятани за "свободни". Тито умира, идва Милошевич и "прави" серия кървави войни. Радио Свободна Европа открива Южнославянски отдел (чиято хърватска редакция сега също ще бъде закрита -- в момент, в който откровено националистическа партия печели общи избори).

През цялото това време, докато счетоводителите във Вашингтон пресмятат центовете, необходими за радиостанциите в Мюнхен (и по-късно в Прага), Съединените щати продължават да поддържат огромния апарат на VOA, чиято основна програма е... музикална.

За да се разбере (но не и оправдае) американската "радиополитика" през последните 50 години, трябва да се анализира в детайл американската идея за това, най-общо казано, какъв трябва да бъде околният свят.

Тя е простичка: комбинация от прагматизъм и идеализъм. Прагматизъм - да се промотират американските интереси по света и да се създава климат благоприятен за международен бизнес, и идеализъм - да не се подускат драстични нарушения на човешките права, които да са прекалено нелицеприятни за Съединените щати. Към второто може да се добави, че Съединените щати се интересуват не толкова от качеството на демокрацията в дадена страна, а от стабилността ѝ. България в момента е стабилна, нали?

Да, ама не. Тъй както страната е на път да стане член на НАТО, така и в нея могат да вкарат журналист в затвора за това, че волно или неволно е "издал" държавна тайна.

Тъй както правителството е "дясно", така и Бриго Аспарухов съвсем лесничко може да стане отново шеф на тайните служби.

Радио Свободна Европа, което ще прекрати предаванията си на 31 декември 2003, можеше най-малкото да стане коректив на подобно развитие. Но това е твърде далечно от непосредствения хоризонт на счетоводителите и тяхната финансовата година.

*Радио Свободна Европа, почивай в мир (англ.)
Тази седмица бе съобщено, че Радио Свободна Европа спира излъчването си от 1 януари 2004 в седем източноевропейски страни, включително и в България.

Споделяне
Още от Свят

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?