Рискът от срутване на моста на 67-ми км на “Тракия” бил реален

Състоянието на виадукта на магистрала “Тракия” на 67-ми километър се оказва много по-критично, отколкото предполагат хилядите шофьори преминаващи всекидневно по него. Това стана ясно от думите на шефа на пътната агенция Лазар Лазаров пред БНТ в четвъртък.

Мостът на 67-ми километър заедно с този на 61-ви на “Тракия” и моста “Бербеш” на магистрала “Хемус” след тунел “Витиня” са трите съоръжения, за които правителството осигури 43 млн. лева за спешен ремонт.

“Тези виадукти, за които сега говорихме, специално този на автомагистрала "Тракия" на 67-и километър, горното строене, а като казвам горно строене, това са плочата, бетонната плоча, върху която е асфалтът, отдолу носещите греди, които стъпват върху колоните,

всичко това трябва да бъде подменено, защото той е корозирал, бетонът се е разпаднал, той вече не изпълнява своите функции защитни, след това започва корозия на самата армировка отдолу, на самите железа и всичко това може да доведе до компрометиране и счупване на някоя греда. Там видяхме на едни от ригелите, това са всъщност стъпките на колоните, където лягат тези греди, висяха железа, които се бяха откачили от самата конструкция, изобщо наистина положението е отчайващо”, каза Лазар Лазаров.

На въпрос на водещата как ще успокои шофьорите след това признание, Лазаров отговори: “Успокоението е, разбира се... няма гаранция и това никой не можа и вчера да го каже, че наистина утре ще падне мостът”.

От последващите му обяснения и от допълнителен коментар, изискан от Mediapool от пътната агенция, става ясно, че реален риск от срутване на моста съществува при земетресение от порядъка на това в Перник, но с епицентър по-близък до съоръжението. При липса на извънредни ситуации и нормална експлоатация на моста няма опасност да се разруши, увериха от пътната агенция. На този етап пътят няма да се затваря, казаха още от АПИ.

Ремонтът на моста на 67-ми км би могъл да започне в рамките на месец след процедура по Закона за обществените поръчки за договаряне без обявление при извънредна ситуация (чл. 90, ал. 4 от ЗОП). По същия начин бе възложено изграждането на разрушените къщи в наводненото през февруари с. Бисер. Преди процедурата, сходна с търг за обществена поръчка, но с много по-съкратени срокове, вицепремиерът и вътрешен министър Цветан Цветанов заяви, че парите от дарения за къщите трябва да се дадат на фирмите, участвали безвъзмездно в разчистването на с. Бисер, за да не се губи време в конкурси. Това бяха “Главболгарстрой” и “Балканстрой”. Наложи се шефът на “Главболгарстрой” Симеон Пешов да обясни на Цветанов, че е редно да има търг и процедурата за извънредна ситуация е разписана в закона.

От обясненията на Лазаров за критичното състояние на трите моста, които ще се ремонтират спешно, стана ясно още, че те са проектирани в началото на 70-те години за доста по-ниска степен на земетръс, отколкото са нормативните изисквания в момента.

“В момента се проектират по девета степен на Шпонхойер – Медведев скалата, а тогава са проектирани за шеста, тоест все едно не са отчитани, че са в земетръсна зона”, каза Лазаров.

“Ако съоръжението падне, тези 43 милиона няма да стигнат само за едното да бъде възстановено, т.е. тогава многократно ще се надхвърли тази сума, да не говорим за загубите за икономиката. Недай си боже, пък да има и човешки жертви, ако в момента на инцидента има коли отгоре, а тези магистрали са най-натоварените в България в тези си участъци, така че мисля, че не случайно е тази загриженост”, каза още шефът на АПИ.

Пет години бездействие

От думите на Лазаров стана ясно още, че за окаяното състояние на 64 моста, включително и трите на “Тракия” и “Хемус”, се знае от 5 години. Пътната агенция дори разполага с инвестиционен проект за ремонта им, който две поредни правителства, а предишното и в условия на бюджетни излишъци, не намери воля да финансира.

“Това се разбра още в края на 2007 година, като тогава беше приключил един основен доклад, който беше провеждан през няколко години за обследване на всички мостове на територията на България, и с окончателния доклад от това обследване се разбра, че има мостове, които са в аварийно състояние. Това беше направено с помощта тогава на френското правителство, с френски експерти, наши експерти, експерти на пътната агенция, експерти на университета по строителство. Така че беше така широкообхватна комисията и изобщо комисиите, които се занимаха с това нещо, и наистина всички бяха много притеснени”, каза шефът на АПИ.

На въпрос защо притеснението не е довело до реални действия, Лазаров отговори, че най-вероятната причина е липса на средства, но и честата смяна по върховете на пътната агенция. Само по време на управлението на ГЕРБ пътната агенция смени петима шефове.

Инвестиционният проект на АПИ за ремонт на 64 моста е на стойност 130 млн. лева. Идеята на правителството през 2010 г. беше проектът да се финансира със заем от Световната банка за 60 млн. евро и около 9 млн. евро (15%) българско съфинансиране. През юли 2010 г. кабинетът дори одобри държавна гаранция за заем от 88 млн. лева за ремонт на 64-те моста, който щеше да се тегли от Международната банка за възстановяване и развитие. Заемът или не е изтеглен заради притеснения за бюджета или парите за държавната гаранция са пренасочени по друга линия.

Земетресението от 22 май била последната капка, довела до решението за спешен ремонт на мостовете, въпреки че трусовете нямат нищо общо с лошото състояние на съоръженията, каза Лазаров. По думите му цената за рехабилитацията на първите три моста може да падне под предвидените 43 млн. лева, а за ремонт на всичките около 70 моста ще са необходими 150 – 200 млн. евро.

За ремонта на следващите осем съоръжения в програмата на кабинета ще се пусне обща обществена поръчка за проектиране и строителство, каза Лазаров и уточни, че това ще отложи работата за следващата година.

Шефът на АПИ каза още, че за ремонта на мостовете ще бъдат поканени компании от чужбина, специализирани в тази дейност, тъй като родните компании, способни да рехабилитират сложните съоръжения, се броят на пръсти.