Рисков фонд с държавно участие ще подпомага хай тек фирми

Рисков фонд с държавно участие ще подпомага хай тек фирми

Държавата ще осигурява финансова подкрепа на стартиращи фирми, занимаващи се с високотехнологични научни разработки. За тази цел ще бъдат използвани различни инструменти за рисково финансиране – венчърни фондове, гаранционни фондове и др. Това е записано в Националната стратегия за развитие на научните изследвания 2009 – 2019 г, която правителството прие на заседанието си в четвъртък.

Документът предвижда до 2011 г. да бъде създаден поне един рисков фонд с държавно участие, който ще инвестира в акции и дялове на високотехнологични стартиращи фирми, както и в права на интелектуална собственост. По този начин ще се поема част от риска на фирмата внедрител. Фондът ще се създаде като публично дружество, което функционира с бюджетни и привлечени средства.

"Практиката не само в САЩ, но и в някои по-малки държави, показва убедително, че тези фондове са изключително ефективно средство за внедряване на иновации и високи технологии в съвременната сложна конкурентна пазарна среда, като при това гарантират добра средна норма на печалбата. За да се стимулира частната инициатива за рисково финансиране на високотехнологични и иновативни предприятия, ще бъде създадена схема за поемане от държавата на част от риска на инвеститора. От тази схема ще могат да се възползват на конкурсен принцип частни рискови инвеститори, които отговарят на определени условия", е записано в стратегията.

Тя предвижда още публичните разходи за научни изследвания и иновации да бъдат увеличавани системно до достигане на средното равнище за ЕС. През 2010 г. те ще представляват не по-малко от 0.6 % от БВП, a към 2014 г. ще достигнат 1 %. Заедно с финансирането от небюджетни източници разходите за научноизследователска и иновационна дейност трябва да достигнат равнище от 1.3 % от БВП до 2014 г. и до 1.8 % от БВП до 2019 г. За сравнение ЕС е поставил за цел разходите за изследвания и иновации в отделните държави до достигане на средно 3 % от БВП до 2010 г., като поне 2 % се осигуряват от бизнеса.

Стратегията предвижда динамичен модел на кариерно развитие, опростяване на различни процедури, известна децентрализация на процедурите при запазване на държавната гаранция за качество и др. Не по-късно от 2010 г. ще бъдат въведени срочни договори за заемане на някои научни длъжности (в това число длъжности във висшите училища), продължаването на които ще зависи от резултатите от проведена задължителна атестация.

Новият модел на кариерно израстване ще бъде уреден в специален закон, който ще отмени действащия Закон за научните степени и научните звания.

Ще бъдат създадени университетски научноизследователски комплекси на основата на сключени споразумения. До 2014 г. ще бъде подкрепено изграждането на поне три такива комплекса, а до 2019 г. техният брой ще бъде увеличен на пет. Тези комплекси ще бъдат изградени около водещи висши училища, осъществяващи научноизследователска дейност в приоритетни научни области и отговарящи на определени критерии.

Сред критериите ще бъдат брой проведени докторантури и процент на докторантите, които са защитили в срок дисертационния си труд, спрямо общия брой на докторантите; участие на студентите и докторантите в научноизследователската дейност, която ще осъществяват университетските изследователски комплекси; брой одобрени проекти по национални и по европейски и международни научни програми и др.

В някои от приоритетните научни области ще бъдат изградени иновативни научни центрове включително извън столицата. В тях държавата ще концентрира финансови ресурси, съвременна научна апаратура и оборудване, необходима за провеждането на висококачествени и интердисциплинарни научни изследвания предимно с приложна стойност.

Споделяне
Още от България