Робъртсън: "";НАТО трябва да се модернизира или ще се превърне в маргинална организация"",N

Две дати са отбелязани с червено в календара на НАТО: 14 май, датата на предстоящата среща на съвета на НАТО и Русия в Рейкявик и 21 ноември, срещата в Прага за разширението на алианса.

И двата процеса са изключително амбициозни и колкото и да са независими един от друг могат да бъдат еднакво засегнати от евентуалното нападение на САЩ срещу Ирак. Според британски и испански източници срещата в исландската столица ще бъде студен душ за добрите отношение на организацията с Москва, възникнали след 11 септември. Докато в Прага ще се реши кои от страните: Румъния, България, Естония, Литва, Латвия, Словакия и Словения, отговарят на критериите за членство в НАТО. Първите две стани вече получиха официалната подкрепа на Гърция и Турция и тяхното присъединяване ще бъде нещо като компенсация затова, че са останали извън първата вълна на разширение на ЕС, определена за 2004 г., както споделят на ухо високопоставени служители от Брюксел. Балтийските републики получиха подкрепа от страна на Германия. За НАТО обаче ще бъде много труден този преход от 19 към 25 и повече членки. Самата организация се сблъсква с доста сложни проблеми според генерален секретар Джордж Робъртсън.

Модернизация или модернизация. Това е алтернативата, която стои пред членовете на НАТО според генералния секретар на организацията, Джордж Робъртсън, в момент, когато се усилва натискът на Вашингтон към европейските страни за увеличаването на разходите за отбрана и определянето на борбата срещу тероризма като основен приоритет. Срутването на Световния търговски център оказа върху алианса същия разтърсващ ефект, който имаше падането на Берлинската стена.

След разпадането на СССР, атлантическата организация беше набързо обявена за изчерпана, но тя възкръсна с нова сила като умиротворител на Балканите. Ето, че сега отново пред НАТО стои въпросът за смисъла на нейното съществуване. Самият Робъртсън очертава пътя за разрешаване на този проблем: "Европа трябва да отделя повече средства за отбрана, а САЩ трябва да влагат повече пари в технологията и информациите".

Кризата в самоопределянето си , която изживява алиансът в навечерието на своята 53 годишнина се усеща в самото седалище на НАТО в Брюксел. Изобилстват комитетите, които проучват приложими формули за поддържането на стари мисии и поемането на нови като войната срещу тероризма и свръхпроизводството на оръжията за масово поразяване.

Военните бюджети на основните европейски страни намаляваха прогресивно от средата на 90-те години.През 1994 г. Франция отделяше 3,3 на сто от БВП, а през 2001 г. - 2,6 на сто; Германия- от 2 на сто от БВП през 1994 г. падна на 1,5 на сто през 2001 г.; Италия - от 2,1 на сто падна на 1,9 на сто; Испания -от 1,6 на сто на 1,2 на сто и Великобритания-от 3,4 на сто на 2,4 на сто.

Ситуацията ще се усложни още повече ако новият приоритет на един военен алианс, основан през 1949 г. с цел да се противопостави на съветската армия, стане войната против тероризма. В този смисъл НАТО има две възможности: Да се превърне във форум на европейската интеграция, нещо което не интересува САЩ или да сподели глобалните предизвикателства, както иска Вашингтон. Британски източници, същите, които очертават горната дилема, предупреждават, че САЩ трябва да бъдат реалисти за това какво могат да поискат от европейците, защото е малко вероятно те да увеличат военните си разходи.

Робъртсън смята за непростимо, че европейските политици отказват да поемат увеличаването на разходите за отбрана. Така според него не могат да предотвратят изолационизма на САЩ и има опасност да изложат на риск собствения си авторитет.

По БТА