Родители на деца с увреждания издигнаха палатков лагер пред парламента

Социалният министър ги увери, че се работи по исканията им

Сн. БГНЕС

Родители на деца с увреждания организираха палатков лагер пред сградата на парламента за Деня на детето под наслов "Системата ни убива". Те настояват проблемите на децата с увреждания да бъдат решавани днес и сега, а не след 5, 10 или 20 години.

"Министерството на труда и социалната политика демонстрира една ангажираност, ние, майките, бяхме включени в работните групи, оценяваме го като стъпка напред, нашите искания се взеха под внимание. Факт е обаче, че всяко едно решение или обсъждане на проблемите бива спирано, бива протакано. Всичко това се случва с помощта на национално представените организации, които уж трябва да ни защитават, а реално ни се струва, че пречат", заяви една от протестиращите майки Ина Маринова пред БНР.

"Те, така да се каже, работят за държавата, тъй като тя им плаща. И понеже това национално представителство съществува над 20 години – сами виждате, че няма никакъв смисъл от тях. Ние не се припознаваме с тях, защото нищо до момента не е променено за хората", каза тя

Протестиращите настояват за спешно приемане на Закон за личната помощ, но са склонни промени да бъдат направени и с включването на нова глава “Лична помощ“ в Закона за хората с увреждания.

"Защото има хора, които са затворени в домовете си, включително майки. Тук визирам човека с увреждане като единица. Има хора с доста сериозни увреждания, да речем на долни крайници, които обаче биха могли да се реализират на пазара на труда. На тях им трябва тази лична помощ за реализация. В случая на майката, да речем моят – аз имам нужда от личната помощ, за да мога да обуча човека, да го оставя с детето, което е със сериозни увреждания, и аз да отида да се реализирам на пазара на труда. Това са още двама души, които биха могли да работят и да плащат данъци. Ние не искаме държавата да ни дава пари. Не, напротив. Много ми се иска обществото да разбере, че ние искаме да имаме избор. Изборът да продължим да живеем нормално", заяви Маринова.

"Раждането на дете с увреждания ни поставя вкъщи, а ние сме млади хора в работоспособна възраст и не би трябвало такива хора да отпадат от пазара на труда", посочи тя.

"Проблемът обаче е, че като че ли в последните години се съсредоточихме върху европейските програми, които обаче са насочени към безработицата, тъй като те са по регионална програма "Развитие на човешките ресурси". Тоест асистентските програми в момента не са насочени към човека с увреждане, а към хората, които биха работили като асистент. Само че кой асистент ще отиде да работи за 200 лева? Това е тежък труд. Аз ако имам претенциите да извикам човек и да му плащам за 8 часа, за да мога аз да отида да работя 8 часа, той трябва да бъде финансово мотивиран. Иначе няма как да стане. В крайна сметка така се получава, че тези програми не ни дават избор. Ние сме си на същото място, където сме. Ние сме с два часа асистентска дейност и няма кой да дойде два часа да ми работи, а и да има, аз не мога да си намеря за два часа работа", обясни тя.

В коментар по темата за неефективното разходване на парите за хората с увреждания Ина Маринова даде конкретен пример със своето дете:

"Сега в момента аз съм от щастливците, така да се каже, които взимат 930 лева. Тези 930 лева обаче са по член 8 д от Закона за семейните помощи за деца – иначе казано, детски за дете с тежко увреждане, защото само децата с над 90 процента ги взимат. Да, обаче тези пари на мен не ми дават онова, което дискутирахме преди малко. Аз, като физическо лице, не мога да извикам трето лице да му плащам, да го осигурявам, да му се води трудов стаж, аз да отида да работя и също да имам осигуровка, трудов стаж и да се реализирам на пазара на труда. На практика тези 930 лева влизат в джоба ми, аз мога спокойно да ги изхарча за сирене, салам и туй-онуй, което е абсолютно порочно".

Министърът на труда и социалната политика Бисер Петков дойде по-късно в петък и разговаря с родителите на деца с увреждания. 

Той посочи, че се работи по нов закон за хората с увреждания и родителите на деца с увреждания вече имат свои представители в работната група. "Срокът, който сме си поставили, е в края на юни да се подготви нов закон за хората с увреждания и поне част от проблемите да решим с него", каза той. 

Ще работим за това, което вие формулирате като лична помощ, т.е. подкрепа, парични средства за хората с увреждания, които са в затруднения да се самообслужват. Работим да се случи и тази социална оценка на индивидуалните потребности, която е ключова, каза социалният министър.

Той припомни, че Министерството на труда и социалната политика вече е подготвило промени в Закона за семейни помощи за деца, с които се предлага деца, които са останали без един или двама родители и нямат право на наследствена пенсия, да получат месечна финансова помощ. По този начин около 5300-5400 деца допълнително ще получат подкрепа от държавата.

Петков коментира, че не може да се игнорира участието на националнопредставителните организации. Това, което направихме, е да ви включим и вас и да ви равнопоставим, така че заедно да търсим решения, добави той. 

Една от протестиращите майки попита дали в новия закон ще се отчете, че най-уязвимите от хората с увреждания, които не могат да работят, живеят с 4 лв. и 23 ст. на ден. "Инвалид по рождение 100 процента става на 18 години и до края на живота си трябва да живее със 127 лева, разделете го на 30, възможно ли е", коментира Веселина Казанджиева. Тя поиска програмата "Личен асистент" да не е ориентирана само към безработни. 

Петков посочи, че това, което социалното министерство иска да направи по отношение на асистентските грижи в домашна среда, е проектното финансиране да бъде регламентирано в закона, за да го няма това насочване към безработните лица. Първоначалната цел е била да се осигури работа на безработните, сега, слава Богу, няма такъв проблем на пазара на труда и трябва да се дадат повече възможности и фокусът да бъде върху грижата за хората с увреждания, които се нуждаят от такива асистенти, добави той. 

Още по темата
Още от България