Ройтерс: Комари разпространяват тропически инфекции в Гърция

Доктор Елени Какалу пред болницата в Атина

Когато изглеждаше, че нещата не могат да станат по-зле за Гърция, в изтощената и задлъжняла страна се появи нова заплаха, с която да се занимава  -  болестите, причинени от комари. Вид смучещи кръв насекоми, който може да пренася екзотично звучащи тропически инфекции като малария, западнонилска треска, чикунгуня и денга, се радват на допълнителната топлина, която климатичните промени носят в някои части на Южна Европа, съобщава агенция Ройтерс в кореспонденция от Атина, цитирана от БТА във вторник.

А с орязан бюджет, рухваща здравна система, политически боричкания и нарастваща ксенофобия, които влизат в конспирация, за да провалят мерките за борба с вредителите и контрола на заболяванията, комарите се превръщат в заплаха.

Маларията - болест, която бе елиминирана в Гърция през 1974 г. не само че се завръща с посетители и имигранти, както става от време на време в останалата част от Европа, а се прехвърля от човек на човек в рамките на границите на Гърция. Броят на смъртните случаи тази година от западнонилски вирус - болест, предавана от тигровите комари, бе 16 до 11 октомври.

Лекари без граници - глобална медицинска благотворителна организация, която по-често е свързвана с борбата за спасяване на живота на бебета в екваториална Африка, сега работи на пълни обороти в южна Гърция.

В страна, посещавана годишно от 16 милиона туристи, където мерките за икономии означават за 30 процента от населението, че вече няма достъп до здравните грижи, от които се нуждае, поддържането на инфекциозните ухапвания до минимум е икономическа необходимост. Вместо координирани и навременни действия, нарастващата опасност от комарите донесе взаимни обвинения, настройвайки гърци срещу чужденци, местни кметове срещу политици в Атина и пациенти и лекари срещу министри и официални лица, пише Ройтерс.

Да се допусне такъв вид ситуация да се развие и да не бъде контролирана в една европейска държава предизвиква голяма загриженост, казва Апостолос Веизис,  директор медицинска подкрепа в Лекари без граници в Гърция. Не можете да тичате след маларията. В страна от Европейския съюз ние не би трябвало да се борим по този начин с болестта, с методи за извънредни ситуации.  Дори в бедни страни в Африка имат национален план. Това, което очаквам от страна, която е членка на ЕС, е най-малкото това, посочва Веизис.

Извън една от най-старите и най-уважаваните болници на Атина, ефектите на дълговата криза, която постави страната на колене, не могат да бъдат игнорирани.  Бездомници спят на улиците и по пейките в парковете, а плакат, който виси на главния вход на болницата Евангелизмос гласи: "здравната система кърви". На бял чаршаф, нацапан с червена и черна боя и окачен от докторите, които често работят на 36 часови смени на повиквания и не са получавали пари за тях от месеци, пише: "Без нови уволнения, не на липсата на медикаменти, не на работата без заплащане".

Гърция е в пета година на рецесия с безработица до 25 процента. Жестоките  мерки на икономии досега не се оказаха достатъчни и Гърция сега трябва да направи  най-малкото 11,5 милиарда евро нови икономии, за да осигури следващия транш от спасителния заем на Европейския съюз.

Експерти по инфекциозни болести в Гърция и на европейско ниво са съгласни, че  засега поне, по отношение на броя на пациентите, проблемът с маларията в страната избледнява в сравнение с многото други грижи.

Около 59 случая на паразитната болест бяха регистрирани в Гърция тази година, 48 от които са били внесени или от имигранти, или от завърнали се гръцки туристи.  Случаите със западнонилска треска са около три пъти повече или 159 досега през тази година.

Джон Гисек от Европейския център за контрол и предотвратяване на  заболяванията (ECDC) посочва пред агенцията, че тези болести не би трябвало да се завръщат. Това е сериозен проблем, казва главният учен на ECDC. Гисек и други смятат, че климатичните промени са част от проблема, както и пристигането на няколко нови вида комари в Европа, сред които азиатският тигров комар, който пренася денга, западнонилски вирус и чикунгуня.

Това е само моментна снимка, но през средата на октомври, когато много северноевропейци обличат палта и ботуши, Атина все още има температура за къси панталони и джапанки, до 30 градуса и влажност. Докато в Гърция е нямало случаи на чикунгуня през последните три години, болестта се появява на други места в Европа като денга, която предизвика голямо огнище на зараза на португалския остров Мадейра.

В университета Тесалия Христос Хадзихристодулу, консултант в Гръцкия център за контрол на заболяванията, казва пред Ройтерс, че завръщането на предизвикваните от комари болести е преди всичко въпрос не на здравеопазването, а на имиграцията. Страна с 11 милиона жители, Гърция е основна врата за имигранти от Азия и Африка, опитващи се да влязат в ЕС. Тя е дом на повече от един милион имигранти, както легални, така и нелегални. В Гърция пристигат много имигранти от страни, в които маларията е ендемично заболяване, като Пакистан и Афганистан, които се разпръскват из страната, включително в райони, където рискът е голям, защото ние имаме разпространители на инфекция /комари/, казва той.

Това включва места като селската община Евротас, където бяха открити много  от гръцките случаи на малария. Тук работят около 4 000 бедни имигранти, предимно от Азия, на полета, произвеждащи портокали и зехтин, наводнявани от 130 км канали. Хадзихристодулу цитира проучване, направено сред 6000 имигранти в южна Гърция, което разкри, че 60 процента от тях имат в кръвта си антитела за малария, което означава, че преди това са били заразени с тази болест.

С формата на малария, която е ендемична в Пакистан и Афганистан, известна като вивакс малария, пациентите могат да повторят болестта, понякога по няколко пъти, позволявайки тя да бъде пренасяна отново и отново от гладния комар, и да бъде предавана на нова жертва. Йоанис Гревенитис, 41-годишен собственик на ресторант в южния град Агиос Георгиос, е сигурен, че именно това се е случило, когато той се разболял от малария миналата година. Болестта тогава го вкарала в болница за три дни, а след това тя отново се повторила преди няколко седмици. Макар да настоява, че не е расист, по никакъв начин, той казва също, че вече не обслужва пакистанци в своя ресторант.  Другите клиенти, местните гърци, се страхуват от тях, казва той. Проблемът е в имигрантите, каза той пред Ройтерс.

Елени Какалу, лекарка в болницата Евангелизмос, прави недоволна гримаса, когато чува такива приказки, които според нея са част от надигащата се вълна на расизъм и ксенофобия в Гърция. Такива предразсъдъци, тревожи се тя, може да накарат гръцките политици , които вече се движат надясно, за да спечелят популистките гласове, да въведат политика, забраняваща на имигрантите безплатно здравеопазване, като ги държат далеч от точно тези здравни услуги, от които те се нуждаят и Гърция се нуждае, за да овладее такива заболявания.

Какалу, както и Веизис, е най-загрижена за това какво прави Гърция или какво не прави, за да контролира комарите. В страни, в които болестта е ендемична, мерки за контрол като пръскането на инсектициди за ограничаване на популацията от комари или екологични мерки като пресушаване на застояли води са основата на  националните планове за контрол на маларията. В Гърция обаче, където Лекари без граници казват, че маларията е забравена болест, пръскането не получава вниманието, от което се нуждае.

Според Веизис от 56 общини, които съставляват региона Атика, на който център е Атина, само 8 са извършили пръскане срещу комари навреме, което се препоръчва за ефективен контрол, което през 2012 г. е било рано през пролетта.

А с имиграционния проблем и проблемите в здравеопазването се промъква  нефункционална политика. Част от проблема е, че докато здравното министерство е отговорно за здравните услуги, отговорността за контрола на комарите пада върху стотиците общини - най-ниското ниво на управление, водено от местните съвети и кметовете. Те нямат специализиран научен персонал и страдат от орязване на бюджета от централното правителство, заяви Какалу. А общественото здравеопазване не е развито достатъчно,  не е координирано и финансирано на централно или местно ниво, допълва тя.

Здравният министър Андреас Ликурендзос заяви, че ще осигури необходимите средства и страната ще бъде по-добре подготвена следващата година. Ние трябва да действаме навреме, за да предотвратим повторение на тези летни инциденти, каза той миналия месец.

Поучавайки се от знанията на Лекари без граници, властите направиха  "Стратегически план за действие за контрол на маларията". Какалу приветства плана като позитивна стъпка, но има малко вяра какво ще означава той на практика. Ако той не бъде изцяло изпълнен, финансиран както трябва и подкрепен, ще остане само на хартия, казва Какалу, в кореспонденция на Ройтерс от Атина.

Споделяне
Още по темата
Още от Балкани

Одобрявате ли удължаването на извънредното положение с един месец?