Ролята на НАТО

В последните години много експерти и коментатори често предричаха, че Северноатлантическият алианс ще се разпадне или ще загуби своето значение. В качеството ми на бивш посланик на САЩ в НАТО от опит мога да заявя, че подобни заплашителни прогнози не са нещо ново. Като действащ министър на отбраната на САЩ ми е ясно, че трансатлантическото партньорство е важно повече от всякога.

Нека погледнем към историческите събития, които се случиха миналата година и ролята на САЩ и на Европа в тях. НАТО прие 7 нови членове, държави, изпълнени с желание да дадат своя ползотворен принос за алианса. Осем милиона афганистански избиратели, 40 процента от които жени, гласуваха за своя първи демократично избран президент. Един нов демократично избран лидер на Палестинската автономна власт донесе надежда за нов шанс за мира.

Хиляди граждани в Украйна доказаха колко дълбоко ценят свободните и честни избори. Иракчаните, които в миналото бяха подчинени на режима на Саддам Хюсеин, смело се изправиха срещу заплахите и отидоха да избират за първи път между 70 политически партии вместо една единствена, както беше преди. В цялата страна избирателите участваха в изборите, включително тези, които трудно се придвижваха с патерици или с каруци, теглени от магарета. По пътя си те минаваха покрай заплашителнинадписи :"Ако гласуваш, си мъртъв". Това беше удар срещу екстремистите, тяхната идеология беше категорично отхвърлена от избирателите. Въпреки различията около Ирак, подобни проблеми не са новост между стари приятели.

Да си спомним някои от противоречията,

възникнали между съюзниците на НАТО в последните десетилетия.

През 60-те години Франция реши да се оттегли от НАТО и да отстрани организацията от собствената си територия. През 80-те години имаше дълбоки несъгласия и спорове около решението на президента Роналд Рейгън да разположи в Европа ракети със среден обсег. Тогава, като посланик на НАТО през 70-те години, трябваше да се върна в страната си, за да се обявя против проектозакона, внесен в Конгреса за изтегляне на американските войски от Европа в разгара на студената война.

Нашият атлантически съюз е минавал през бурни води в годините, но винаги сме били способни да намираме разрешения за най-сложните проблеми. Това е така, защото много неща ни свързват: общи ценности, обща история и общата ни непоколебима вяра в демокрацията.

Днес имаме и общ враг.

Екстремистите взеха на прицел всички граждански общества по света: в Ню Йорк и Вашингтон, Истанбул, Мадрид, Беслан, Бали и на други места. Терористите не желаят примирие с цивилизования свят. Не желаят да преговарят за сепаративен мир. Те не искат нищо друго освен да направят така, че Америка и Европа да бъдат постоянно в конфликт, вместо да действат заедно.

Арестите миналия месец на множество заподозрени терористи, извършени от френските и германските власти, са ясен пример за това, че нито една държава не може сама да доведе до край битката срещу екстремистите. Често пъти тайно Америка и европейските държави си обменят разузнавателна информация, залавят терористи и разбиват мрежите, които им осигуряват финансиране. В следствие на това, близо три четвърти от известните лидери на Ал Каида са убити или заловени. Другите се укриват.

От друга страна, една държава не може сама да спре разпространението на оръжията за масово поразяване. Това обяснява защо близо 60 страни се присъединиха към инициативата за сигурност срещу разпространението на оръжия за масово поразяване в опит да държат далеч от опасните режими най-смъртоносните оръжия.

През 2003 г. германските, италианските, британските и американските власти конфискуваха ядрен материал, предназначен за Триполи, като по този начин повлияха на решението на Либия да отвори своите запаси и складове за оръжейните инспектори.

Всяка държава-членка на НАТО има свой контингент в международните сипи за поддържане на сигурността в Афганистан (ИСАФ). Тези сили наскоро смениха своя главнокомандващ, французин, като на негово място дойде турски генерал. Една от най-младите членки на НАТО, Литва се готви да поеме ръководството на звеното за възстановяване на провинциите, като се присъедини към останалите европейски държави, ангажирани със стабилността и напредъка на Афганистан.

Над половината от държавите членки на НАТО са изпратили военни както в Афганистан, така и в Ирак. И докато иракското население тръгва по трудния път към демокрацията, все повече страни от НАТО решават да се включат в обучението на иракските сили за сигурност, предоставяйки средства и оборудване или създавайки военни школи и академии.

Членовете на НАТО са свързани с нещо много повече от съюз: ние сме свързани с кръвни връзки и общи намерения, от общото ни духовно наследство на свободата и от нуждата да се изправим с насилието на екстремистите и да го победим окончателно.

През изминалите 60 години от края на Втората световна война,

в моменти на опасност и заплахи винаги сме разчитали едни на други.

Достатъчно стар съм, за да помня както времето, когато беше издигната Берлинската стена, така и времето, когато тя беше съборена, а също и идването на нацизма и неговото падане, периода на фашизма и на съветския комунизъм. Членките на НАТО действаха заедно за защитата на Косово и неотдавна предоставиха помощ на жертвите от разрушителното земетресение в Азия. Когато атлантическата общност е сплотена, се постигат изключителни резултати.

Единство не означава еднаквост на стратегии и мнения, а единство на намерения. Тези, които са взели присърце свободната политическа система и свободна икономика, споделят сходни надежди. Като работим заедно, можем да превърнем тези надежди в реалност за много повече народи.

*По БТА

Споделяне
Още от Свят

Смятате ли, че президентът е "сготвил" премиера със снимките от спалнята?