Роми от Сливен берат домати при нечовешки условия в Южна Италия

Всекидневникът "Авенире", който е официално издание на Конференцията на италианските католически епископи (ЧЕИ), помества репортаж за нечовешките условия в "българско гето" на сезонни работници в Южна Италия. Гетото се намира в Борго Медзаноне, селище с 433 жители, което макар и отдалечено на 28 км от общинския център се води за част от общината Манфредония в провинция Фоджа на областта Пулия. Обитателите на "българското гето" са роми от Сливен, които ежегодно прибират реколтата от домати и са жестоко експлоатирани от местните "ефрейтори" - характерно за италианския Юг съсловие в услуга на едрите земевладелци, за които набира сезонни работници срещу нищожни възнаграждения, без оглед на възрастта и без никакво социално осигуряване.

"Коптор за 800 души, които работят като сезонни работници на полето по 10 часа на ден срещу 25 евро. Това е истинска "фавела" (бразилски квартал от бараки) без елементарни битови услуги като питейна вода. Тук половината от обитателите са деца - малолетни, които живеят в напълно окаяно състояние на социално-здравна деградация. Не сме нито в Кения, нито в Бразилия, а в Борго Медзаноне на километри от Манфредония в провинция Фоджа, разказва изданието.

Вече пет години тук живее, пренебрегната от институциите, общност от български роми, които ежегодно лагеруват от март до ноември за сезона на беритбата. Работят тотално "на черно" и на произвола на "ефрейторите", само и само да скътат по няколко стотин евро, които са жизнено важни за преживяването им в родината през остатъка от годината. Горчивата новина за "гетото на българите" е масираното присъствие на деца, които прекарват дните, ровейки из мръсотията полуголи, докато бащите им си прекършват гърбовете на полето, а майките или шетат из бараките, или мъкнат вода от пет километра.

За първи път - отбелязва председателят на "Асоциация 21 юли" (неправителствена организация за закрила на роми и синти в Италия) Карло Стазола - намираме в тези гета цели семейства с деца. Макар и да са роми, тези "бели роби" не са презирани от общественото мнение за разлика от други. Не са обвинявани в кражби и палежи, не рискуват да бъдат изгонени. Те са малка нишка в нашата мръсна земеделска паяжина, но пък затова са твърде ценни, за да бъдат хвърлени в казана на медийното презрение. Стазола се е срещал с тези роми, произхождащи предимно от българския град Сливен, заедно с Антонио Чиниеро, който е изследовател по социология на миграциите в Салентинския университет (по географското наименование на южната част на Пулия).

Работя от 4 часа сутринта - им е разказал 50-годишният Стилян - все съм на слънце, бера домати и ми се падат по 25 евро на ден. Транспортът с лекотоварен автомобил до нивите струва 5 евро на ден, за който няма собствен превоз. Освен това се плаща за храната и водата. Един от тях е Иван - разказва Чиниеро - който ми обясни, че получава 6 сантима (евроцента), за да напълни една голяма щайга (най-често наричана кафез) от 15 килограма. За 10 часа трябва да напълни най-малко 330 кафеза или близо 5 тона домати, тоест по 33 кафеза на час, което прави по-малко от две минути на кафез. Това е изтощителен и нечовешки ритъм, още повече под слънцето на Пулия.

Драма в драмата е присъствието на малолетни, изложени на несгоди и травми, които могат да оставят следа за цял живот. За 400 деца в тази обител няма училище, няма място за игри, няма вода, нито пък права или бъдеще. Има само пръст и смет, стоварена в изоставения напоителен ров край лагера между бараките от ламарина, дървени плоскости и парчета пластмасово покритие за парници. Прекарват дните сами и потенциално са изложени на риск от всякакво насилие.

В района се въртят клиентите на проститутките, които упражняват професията в близкия коптор на африканци.

Тези семейства - разказва учителката Дина Диурно, която доброволно работи в благотворителната организация "Каритас" към енорийската църква - започнаха да посещават енорията и да молят за дрехи.

Миналата година префектурата (канцеларията на префекта, който е пълномощник на правителството във всяка провинция) ги заплаши с изгонване, след като собственикът на парцела се оплака от незаконно черпане на електроенергия. Заедно с други доброволци влязохме в лагера "на пръсти", за да оживим децата, като им създадем игри. Но за тези роми италианците са "господари" и "ефрейтори" и тяхната първоначална враждебност беше неизбежна. Децата ни посрещнаха с ритници и оплюване. После недоверието бе преодоляно, макар че почти никой от тях не говори италиански. Здравната обстановка е изключително деликатна. Има деца с психо-моторни увреждания, а някои са инвалиди. Освен това има опасност от деградация и промискуитет (безразборни полови отношения с различни партньори). Крайно време е местната управа да прогледне.

Карло Стазола също е съгласен: Това са сезонни работници, които през зимата се връщат по домовете си. Решението на проблема е съвсем достижимо. Достатъчен е лагер от палатки с основни битови услуги, за да се възстанови поне в минимална степен достойнството на тези хора и да се държат на разстояние злонамерените, най-вече да се закрилят децата."

По БТА