Ромите – истинска "черна дупка" за френския данъкоплатец

Група от 130 румънски роми, репатрирани от Франция в Румъния, отпътува със самолет от парижкото летище "Роаси" за Тимишоара в Западна Румъния, предаде агенция Франс прес в петък.

По-рано френският министър на имиграцията Ерик Бесон обяви, че 139 роми ще бъдат върнати във Франция с полет от Париж за Тимишоара, след като вчера в Румъния бяха репатрирани 86 роми.

Източник от летището в Париж е съобщил за АФП, че е преброил най-малко 129 заминаващи роми, като е допуснал, че цялата група е може би от 139 души. Три автобуса, превозващи десетки роми - мъже, жени и деца, ескортирани от полиция, пристигнаха тази сутрин на летище "Роаси".  Ромите не можаха да направят никакви изявления пред журналисти. Повечето от тях бяха със закрити лица.

На 26 август ще ги последват още 160 души, а до края общо малко над 850 роми ще бъдат върнати от Франция по родните им страни, съобщи още Ерик Бесон. През месеца ще да продължи и "евакуирането” на нелегални ромски лагери в страната, което водело до ускоряване на процеса на репатриране.

Бесон отговори и на критиките, изразени макар и предпазливо тези дни от Европейската комисия, за политиката на Франция по отношение на тези роми. За телевизия Франс 2 Бесон каза, че Франция е европейската страна, в която най-много се спазват правата на чужденците и специално на чужденците с неуреден престой.

"Миналата година издадохме 170 000 разрешителни за продължителен престой. Станахме втората страна в света след САЩ по отношение на убежищата", подчерта Бесон.

Експулсирането на ромите става "доброволно" – всеки възрастен, който се съгласи да се качи на самолета получава 300 евро, а за всяко дете се плащат по 100 евро. Признавайки, че не са в състояние да спрат репатрираните роми да се върнат обратно във Франция, френските власти им вземат пръстови отпечатъци, за да е сигурно, че завърналите се няма да получат нови помощи.

"Черна дупка" за френския данъкоплатец

"Това е харчене на пари без никакъв резултат. Те просто показаха начин, по който нашите цигани да вземат малко пари", заяви пред радио Франс ентернасионал Джеордже Радулеску, който е етничеки ром и съветник на румънския външен министър.

Румънският в. "Гъндул" коментира, че румънските роми са истинска "черна дупка" за френския данъкоплатец.

Само за стимулиране на връщането на румънските роми в родината им френската държава е изразходвала над три милиона евро. Над седем милиона евро са платени на самолетни компании за транспортирането на връщащите се.

За първите три месеца на 2010 г. са били репатрирани 2229 румънски граждани и 316 български граждани, което е струвало на Франция още 2.2 милиона евро, от които 1.6 милиона евро са похарчени за транспорт.

Около 11 милиона евро е платила Франция за репатрирането на над 10 000 румънски роми през 2009 година, съобщава в петък румънският вестник "Гъндул", като се позовава на доклад за дейността на френската служба за имиграция и интеграция. От общо 15 236 души, репатрирани доброволно през 2009 г., 10 177 или 80 на сто са били румънци.

През 2009 г. помощта за репатриране е нараснала с над 20 на сто спрямо 2008 г. Миналата година са били репатрирани и 863 български граждани, съответно седем на сто от ползвателите на програмата за връщане в родната страна.

Разходите не спират до тук. През 2009 г. чрез френската служба за имиграция и интеграция голям брой неправителствени организации в Румъния са били финансирани, за да помагат на ромите да се реинтегрират.

Критиките се засилват

С разрастването на операцията по прехвърляне на роми от Франция засега към Румъния нарастват и критичните гласове към нея.

Политиката на Париж към ромите, 86 от които бяха експулсирани вчера за Букурещ, "създава лош имидж на Франция", заяви в петък Валентин Мокану, държавен секретар в министерството на труда на Румъния, отговарящ за ромите.

"Имам чувството, че се заклеймява цяла една група. Това е в разрез с френската традиция на уважаване на човешките права и създава лош имидж на Франция", заяви той в интервю за в. "Паризиен", цитиран от БТА. "Не смея да си представя, че вашето правителство съзнателно желае да създаде този имидж. Учудвам се също, че много от вашите местни власти се присъединяват към акции срещу ромите", посочи Мокану. Той добави, че е бил информиран за конкретни случаи на дискриминация, например за търговец, който не искал роми да влизат в магазина му. "Това лично ме шокира", заяви той.

Румънският държавен секретар, който ще посети Франция в края на август, защити поведението на своето правителство спрямо ромите, което също е редовно критикувано. "Състоянието се е подобрило, но имаме проблем с достъпа на това население до образованието, което обуславя всичко останало. Не смятам, че има расизъм спрямо ромите, а по-скоро недоверчивост на румънците към най-бедните сред тях", отбеляза Мокану.

"Неотдавнашните развития в няколко европейски държави, най-наскоро разрушаванията на ромски катуни във Франция и експулсиранията на роми от Франция и Германия, със сигурност не са правилните мерки за подобряване положението на това уязвимо малцинство. Напротив, има вероятност те да доведат до нарастване на расистките и ксенофобски настроения в Европа", заяви в петък председателят на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа Мавлют Чавушоглу.

Той отбеляза, че ПАСЕ е шокирана от неотдавнашните отрицателни прояви срещу ромското малцинство. "Възползвайки се от финансовата криза, някои правителства и групи извличат дивиденти от страховете, произтичащи от отъждествяването на ромите с престъпници и си избират изкупителна жертва, която е лесна мишена, тъй като ромите са сред най-уязвимите групи", заяви председателят на ПАСЕ. Той припомня, че Протокол номер 4 на Европейската конвенция за правата на човека забранява колективното експулсиране на чужди граждани.

Масовото експулсиране въз основа на етническа принадлежност нарушава правото на ЕС, а неспособността на Франция да разгледа всеки конкретен случай също нарушава европейските регулации, заяви изпълнителният директор на базирания в Будапеща Европейски център за ромски права Роберт Кушен пред вестник "Ню Йорк таймс”.

Британският в. "Гардиън" предлага репортаж за ромите в Марсилия, които казват, докато събират багажа си, че се опитват да се отърват от тях.

Най-пренебрегваната общност в Марсилия е обзета от страх и примирение. Страх заради засиления напоследък натиск от страна на властите и примирение, понеже след години на многократно експулсиране и жестока социална изолация, за мнозина от тях сегашните събития не са ново преживяване. Дори за малцината успели да плуват срещу течението и да постигнат по-голямо интегриране, шансовете за реален успех са малко, пише "Гърдиън" и цитира 27-годишен мъж, който живее в Марсилия от дете, но все още няма лични документи и не може да си намери работа.

Дискриминацията няма да си отиде. Франция се превърна в обратното на свободата, равенството  братството. В Румъния също има дискриминация. Никой не ни иска. Място за нас няма нито в Румъния, нито във Франция, казва той.

Кампанията на Франция по експулсиране на румънските и българските роми е голямо лицемерие, но това не означава, че нямаме голям проблем, който вместо да решим, се опитваме да изнесем, коментира румънският вестник "Ромъния либера".

Събитията във Франция са повод за британския "Индипендънт" да озаглави водещата си в петък статия "Надигаща се световна вълна на ксенофобия".

Вярно, че това не е нищо ново. Имигрантите често се оказват изкупителна жертва, особено във време на икономически сътресения, а и Франция съвсем не е единствена. Италия преследва и депортира имигрантите си роми от години, а в САЩ се води правна битка заради закона за имиграцията в щата Аризона. Двамата партийни лидери основни претенденти за австралийските парламентарните избори пък се състезават кой ще предложи по-твърд курс спрямо отчаяните хора, търсещи убежище, достигайки австралийския бряг с лодки. Лицемерието е огромно - и двамата австралийски лидери са имигранти, а Саркози е син на унгарски аристократ избягал във Франция веднага след Втората световна война - но то не се ограничава с политиците. Световната икономика продължава да е слаба и ксенофобията вероятно ще остане могъща сила в демокрациите по света. Отговорните политически водачи трябва да съберат смелост да обяснят на гражданите си, че не имигрантите са причина з проблемите им, заключава "Индипендънт".

Франция може да блокира влизането на Румъния в Шенген

Париж притиска румънските власти да "интегрират" своите роми, чиято численост според различни оценка варира между 530 000 и 2.5 милиона. Най-голямото притеснение на Букурещ, който неотклонно е виждал свой съюзник в лицето на Франция, е това, че Париж може да блокира планираното за следващия март присъединяване на Румъния към Шенгенското пространство. Пиер Лелош, министърът по европейските въпроси на Франция, заяви, че "ромският проблем" означава, че страната му има резерви към предстоящото разширяване на Шенгенската зона.

Румънският външен министър Теодор Баконски отвърна, че не може да има политически диалог под заплаха и предупреди срещу "колективното дамгосване на една етническа група". Той добави, че ромският проблем не може да бъде решен "за 48 часа" или чрез "полицейски мерки", а само чрез цялостна политика на ЕС.

Румънското правителство назначи специален държавен секретар, отговарящ за румънските роми в чужбина. Той бе назначен в момент, когато 18 подобни правителствени постове бяха закрити като част от икономиите, предприето от Румъния по програмата с МВФ. Тази година безработицата в страната вероятно ще надхвърли 8.5%, голяма част от правителствените програми и разходи са съкратени, данъците се увеличават, поради което би било трудно завръщащите се роми да си намерят работа и скромни доходи, които да ги отклонят от дребната престъпност, чрез която обичайно се препитават.