"Росатом" със свои условия за АЕЦ "Белене"

Държавната ядрена корпорация "Росатом" е готова да работи за построяването на АЕЦ "Белене" само според своите условия и към София ще бъдат повдигнати искания, гарантиращи изгодността на проекта. Това е заявил шефът на "Росатом" Алексей Лихачов, цитиран от руската агенция ТАСС миналия петък.

По този повод членът на Съвета за сигурност на Русия и шеф на Центъра по енергетика и безопасност Антон Хлопков коментира като неголяма вероятността работата по проекта за АЕЦ "Белене" да бъде възобновена. Като причина за това той посочва непоследователната позиция и липсата на пари на България за строежа, както и поскъпването на ядрените проекти след аварията в японската АЕЦ "Фукушима" и повишаването на изискванията за безопасност на атомните централи.

На 11 март българското Министерство на енергетиката обяви процедурата за търсене на стратегически инвеститор за довършването на АЕЦ "Белене", за миноритарни акционери и за консуматори, които ще поискат да сключат дългосрочни договори за изкупуване на тока от бъдещата ядрена централа. 90 дни по-късно бе трябвало да стане ясно какъв е интересът към търга, който ще се проведе на девет етапа и всеки от тях позволява прекалено много интерпретации и промени. Условията на България са централата да струва до 10 млрд. евро и да се въведе в експлоатация до 10 години. Засега се твърди, че пазарният риск пред проекта ще е за инвеститорите, сред които обаче ще е и "Националната електрическа компания" с акционерен дял от поне 25-30 на сто, по думите на вицепремиера Томислав Дончев.

От "Росатом" досега категорично са потвърждавали интереса си само да построят централата, което няма как да стане без тях предвид, че проектът и основната част от оборудването са негови. Руският държавен концерн е обявявал готовност за отпускане на кредит за изграждането на АЕЦ "Белене", който после да се изплаща с приходите от продажбите на ток, но не е потвърждавал интерес да инвестира в проекта и да стане негов акционер.

Дни след обявяването на процедурата Лихачов заявява, че "Росатом" е готова да разгледа своето участие в проекта в условията на международно сътрудничество при спазване на определени условия, гарантиращи за компанията му изгодността на проекта.

"Считаме, че успешната реализация на този проект без участието на "Росатом" е невъзможна. Вторият момент – ние разбираме, че даденият проект може да бъде реализира чрез международно коопериране от гледна точка на доставките, както и предвид по-нататъшното търсене и продажби в региона, не само в България", добавя Лихачов. Тай казва, че концернът е готов да работи само според своите условия.

Хлопков посочва, цитиран от руското издание "ПолитЕксперт", че София няма съюзници, които да са готови да похарчат толкова голяма сума за строежа на АЕЦ "Белене". Според него само Русия и Китай могат да построят централата за "оскъдните" 10 млрд. евро. Той посочва още, че трябва да има сериозни гаранции от българската страна срещу политически рискове, за да се изключат проблеми за руската страна.

Според неофициална информация за подобна гаранция настояват и от Китайската държавна ядрена корпорация, която към момента е единственият официално афиширал се кандидат за стратегически инвеститор в АЕЦ "Белене".

Явно и строителят, и потенциалният мажоритарен акционер в бъдещата атомна централа искат да се застраховат срещу поредно спиране на проекта от страна на правителството, което последно стори това през март 2012 г. Официално беше обявено, че държавата няма пари за проекта, който досега е глътнал над 3.5 млрд. лв. Реално обаче НЕК и дъщерната на "Росатом" компания "Атомстройекспорт" (АСЕ), която е основен изпълнител на ядрения строеж, не се разбраха за процента на оскъпяване на договора за централата. През 2006 г. АСЕ спечели търга за построяването на АЕЦ "Белене" с оферта за 3.997 млрд. евро, но двете страни трябваше да се разберат какво ще е повишението на тази цена съгласно международните правила за дългосрочни строежи. След дълги преговори дали да се прилага българската, руската или европейската годишна инфлация, България замрази проекта. НЕК обаче дълго време не информира АСЕ за това решение и не поиска спиране на всички работи по изработка на оборудването на двата реактори. В резултат държавната компания бе осъдена през 2016 г. да плати за поръчаните съоръжения 1.2 млрд. лв. и се стигна до сегашния момент с търсенето на начини за реализацията на проекта на база досега свършената работа по него.

Дори и да бъде избран стратегически инвеститор и да се сформира проектната компания, която ще реализира атомната централа, остава въпросът с договарянето на финансовите параметри на договора за строеж с руснаците. Реално до март 2012 г. те работеха по сключено споразумение с НЕК и анекси към него, което бе силно критикувано от сегашния министър на енергетиката Теменужка Петкова като шеф по онова време на Агенцията "Държавна финансова инспекция".

Неизвестно е и дали посочената от Петкова максимална цена от 10 млрд. евро е само за ядрения остров, каквато бе офертата на "Атомстройекспорт" и как ще се реши въпросът с разходите по доставка на оборудване извън тази част на централата, към което апетит проявават американската "Дженерал Електрик" и френската "Фраматом". Друг момент е, че енергийният министър каза преди време, че ще бъде предпочетена оферта до 9 млрд. евро и построяване за 8 години, на съвсем не е сигурно, че България ще получи подобно предложения, а и въобще ще има ли каквато и да било оферта..