Рожденият ден на кмета

Ако столичният кмет Стефан Софиянски тръгне да прави нова партия, това ще е сигурен сигнал, че и най-преданите на царя политици са разколебани в успеха на НДСВ.

Още от пролетта на тази година Софиянски е последователен в позицията си, че СДС трябва да играе с царя, а не против царя. След като СДС загуби изборите, столичният кмет поиска оставката на Костов и на целия НИС и призова ОДС към коалиция с НДСВ. На приключилия семинар на ОДС в Каденабия Софиянски е бил единственият, който не подкрепи общата декларация, в която управлението на НДСВ и ДПС се оценява като риск за напредъка на България.

Столичният кмет никога не е крил добрите си лични контакти със Симеон Сакскобургготски и досега не е предприемал действия, които царят не би одобрил. Многозначителен пример в това отношение е отказът на Софиянски да оглави предизборния щаб на Петър Стоянов преди да е станало ясно дали Симеон Сакскобургготски ще издигне собствен кандидат. Когато вече имаше сигурни индикации, че царят застава зад Петър Стоянов, столичният кмет беше сред първите, които се включиха в подписката на президента.

Софиянски продължава да бъде една от емблемите на СДС, но той няма сериозен шанс в СДС. Нито в сегашната му конфигурация, нито при нова. В момента СДС се обединява около ръководството си, очевидно търсейки опора за единение и поемане на глътка въздух за следващата крачка. С цялата си съпротива срещу този модус на оцеляване на синята партия, Софиянски е неразделна част от него. Част от неговото минало, от сега съществуващите напрежения, конфликти, компромиси, грешки и безкрайно оплетени междуличностни отношения. Това е тресавището, от което СДС се опитва да се измъкне, но явно на този етап не припознава в каузата и личността на Софиянски фигурата, която е в състояние да го изведе на нови позиции.

Следващата крачка в СДС може да бъде радикална - в посока на качествено нови идеи и качествено нови лица. Може и да не бъде толкова радикална, но все пак да постави началото на обновление в СДС, което, очевидно, не може да се постигне хем бързо, хем успешно. Ако това се случи, то ще е белег за постепенно оттегляне на "старите муцуни", колкото и приятни или неприятни да са те за целокупния български народ. В тази ситуация Софиянски отново ще се окаже излишен, като емблема на предишното статукво, от което сините се опитват да избягат.

Ако навръх 50-та си годишнина столичният кмет се престраши да излезе от СДС и да постави началото на своя партия, това ще е разбираема и честна позиция. Въпросът е с кого ще направи тази партия и на какъв политически ресурс може да разчита. Простата сметка от парламентарните избори насам показва, че избирателите и симпатизантите на СДС са се свили до едно, общо взето, твърдо ядро и то в полза на Иван Костов или на линията, която се нарича "костовистка".

Очевидно, създаването на нова формация, оглавявана от Софиянски, ще удовлетвори очакванията на НДСВ за "доброто" СДС, готово да си сътрудничи с царското движение. Така ще се постигне внушението за разцепление на СДС, за свиване и изчезване на големите партии и размиване на политическото пространство в центъра и дясно от центъра. Ще остане само левият център, доколкото БСП не може да бъде прегазена с лекота, поради характеристиката на електората ѝ.
При развитие на подобна схема Софиянски вече спокойно може да стане вицепремиер или премиер в правителството на Симеон Сакскобургготски, който пък да се оттегли във Врана и оттам да следи вътрешното и международното положение.

Единственият сериозен дефект на тази схема е, че стартът на управлението на НДСВ трудно може да се нарече успешен. Правителството не е навършило 100 дни, а вярата в него започна да се разколебава, гафовете стават все по-трудно поправими и народът гледа с нарастващо подозрение своя "спасител" Симеон Втори.

В тази ситуация на постепенно сриване на авторитета и доверието към НДСВ, неминуемо започват да падат акциите и на фигурите, които поддържат линия на сътрудничество с НДСВ. Прегръдката с царя вече не задължително прибавя рейтинг, безкритичното и любезно отношение изглежда неуместно.

Какво ще реши Стефан Софиянски на рождения си ден? Сигурно няма да му е лесно, макар че преди три месеца възкликна: "Олекна ми!".