Рухва националният идеал да бъдем енергиен център на Балканите

Днес малцина помнят, че преди 1990 г. в страната имаше хроничен недостиг на електроенергия, което се компенсираше с внос, режим на тока и т.н.

Към средата на 90-те години свиването на електроинтензивните сектори на промишлеността доведе до отпадане на нуждата от внос на електроенергия. Постепенно се оформи излишък на мощности и съответно се започна износ на ток. През 1998 г. износът вече бе над 3.6 млрд. кВтч, като основният потребител бе Турция, където имаше временен недостиг. Постепенно се увеличи и износът към другите балкански страни. През 2001 г. износът вече бе 7 млрд. кВтч и покри половината от дефицита на Балканите.

От НЕК бяха направени нереалистични прогнози, че недостигът в Турция ще бъде постоянен и затова бе изгради втори електропровод до нея. Напук на прогнозите, през 2003 г. Турция прекрати вноса на ток от България. НЕК отчасти компенсира това с износ на ниски цени към другите балкански страни и износът на ток продължи и през следващите години, макар и с големи флуктуации.

Политиците умело използваха тази конюнктура, за да развият тезата, че от нас зависи дали целият регион ще седи на светло и топло. Това пък доведе до създаване на фалшиво чувство на национална гордост – може да сме малки и бедни, но пък за тока всички зависят от нас.

Постепенно износът на ток бе превърнат във фетиш. Евентуалният внос на електроенергия бе заклеймяван като нещо позорно, много лошо и дори заплаха за националната сигурност. За това умело бяха използвани и лошите спомени от изкуствено създаденият режим на тока в началото на прехода.

Постепенно бе формулирана целта да бъдем енергиен център на Балканите. Абсурдна идея с оглед на крайно оскъдните ни енергийни ресурси. Независимо от това политиците я превърнаха в нещо като нов национален идеал. И, разбира се, да построим АЕЦ "Белене" – без нея и ние и регионът неминуемо оставаме без ток.

Сега този нов национален идеал е напът да рухне. След като повече от двадесет години изнасяхме електроенергия, от средата на миналата година износът започна устойчиво да намалява. За цялата година той спадна с повече от една четвърт спрямо 2018 г. Въпреки прогнозите на НЕК, МЕ и БАН, през м.г. потреблението на ток у нас вместо да нарасне, се сви с над 1%. В резултат електропроизводството намаля с над 5%.

През тази година вече имаме качествено ново развитие. От оперативните данни на Електроенергийния Системен Оператор (ЕСО) се вижда, че от началото на т.г. България вече е нетен вносител на електроенергия. За периода 1 януари – 2 февруари вносът на електроенергия е бил средно 720.6 МВт, а износът – средно 641.1 МВт, т.е с почти 80 МВт по-малко. От данните се вижда, че (както и през 2019 год.) от Румъния се пренасят огромни количества електроенергия, по-малко от Сърбия и от Турция. Основната част от тази енергия се изнася за Гърция и Македония, но част се потребява и у нас. Ускорява се свиването на вътрешното потребление и на производството на електроенергия.

Например на 30 януари т.г. износът е бил средно 301 МВт, а вносът - 568 МВт. От Румъния средно са влизали 427 МВт (износ нула), от Сърбия – средно 63 МВт (износ - средно 1.4 МВт) и от Турция – средно 78 МВт (износ 73 МВт). Към Македония и Гърция средно са пренасяни съответно 121 и 106 МВт.

За сравнение – на 30 януари 2019 г. износът е превишавал вноса средно с 526 МВт. Средният износ към Сърбия е бил 300 МВт, (внос нула), към Турция е – 257 МВт (внос нула), към Македония – 242 МВт (внос нула), към Гърция – 163 МВт (внос нула) и обмен с Румъния: износ – средно 11 МВт, внос - средно 190 МВт.

Да, електроенергия у нас вече се внася дори от Турция, за която академиците в известния си доклад от октомври 2017 г. твърдяха, че винаги, ама винаги ще изпитва недостиг на мощности, ще внася от нас и затова трябвало да построим АЕЦ "Белене".

Първият извод е, че вече е станало по-изгодно известни количества електроенергия да се купуват отвън и да се внасят. Вторият е, че страните от региона са изградили свои мощности и от нашите почти никой не се нуждае.

Очевидно не ни е провървяло на регион, както не ни провървя на политици и на много други неща. Вместо безгрижно да си пият узото и ракито (не знам какво пият в Румъния) и да си внасят ток от нас, комшиите изградиха нови централи от фотоволтаици и вятърни генератори. Които дори без субсидии произвеждат по-евтин ток.

Според сайта windeurope.org например на 5 февруари т.г. вятърните генератори са дали 23.8% от електроенергията в Румъния и 15.3% в Гърция. Да не говорим за европейските лидери – Дания (61.7%), Австрия (34,.5 %), Швеция (25.6%), Германия (23.9 %) и т.н.

Турция пък е в топ 20-те страни в света по развитие на ВЕИ – от 2010 г. до средата на 2019 г. там са инвестирани 19 млрд. долара (без големи ВЕЦ).

В края на 2018 г. от фотоволтаици и вятърни генератори Турция е имала 12 069 МВт (от 797 МВт в края на 2009 год.), Гърция – над 5 529 МВт (от 1217 МВт в края на 2009 год.) и Румъния – 4 407 МВТ (от само 15 МВт в края на 2009 год.). На фона на тези постижения ние сме безкрайно изостанали от съседите – според ЕСО в края на 2018 г. от тези два вида ВЕИ у нас има инсталирани само 1747 МВт.

Сега управляващите отчаяно се нуждаят от лошо време и снеговалежи. Това не само ще донесе сняг и впоследствие малко вода за Перник, но временно може да доведе до малки промени в статистиката за износа на ток. И действително – от данните на ЕСО се вижда ясно, че на 7 февруари лошото време действително ще работи за нас – по време на сутрешния максимум между 8 и 9 часа ще има внос на 370 МВт от Румъния, Турция и Сърбия, и износ на 560 МВт за другите три страни. Нетният износ обаче ще е само 190 МВт, а времената, когато изнасяхме до 1700 МВт изглежда безвъзвратно са отминали.

Клета майка България! Срива се поредният национален идеал! Страната ни не можа и няма да стане енергиен център на Балканите. Затова пък се превърна в център на простотия и незнание, на корупция, на хазарт, на незачитане на законите и на човешките права, и на редица други "достойнства".

Вече споменах, че не ни е провървяло на управляващи. Подозирам, че с тяхната некомпетентност, безхаберие и високомерие не са договорили с ЕК резервирането на капацитет за въглищните ни ТЕЦ за дълъг период. Срокът за това изтече в края на 2019 г. а победни фанфари досега не са се чули. Полша и много други страни например направиха това още през 2018 г. Дори ЕК да направи някакви компромиси, изглежда много вероятно от средата на 2025 г. основни ТЕЦ да не могат да получават държавна подкрепа под никаква форма и да фалират. Дори не ми се мисли за катастрофалните енергийни, икономически и социални последици, до които ще доведе това.