Рулетката за избор на нов български еврокомисар вече се върти

Две министърки и жени на високи позиции в Брюксел са в шортлистата на Борисов

Рулетката за избор на нов български еврокомисар вече се върти

Залисията около президентските изори измести на заден план въпроса за номинацията на новия български еврокомисар. Постът беше овакантен след като Кристалина Георгиева обяви, че напуска Европейската комисия, за да стане главен изпълнителен директор на Световната банка.

Първата реакция на премиера Бойко Борисов беше да обяви, че президентът Росен Плевнелиев не е вариант, защото трябва да остане на поста си до края на януари 2017 г.  Кристалина Георгиева напуска на 31 декември 2016 г.

Министърът на финансите Владислав Горанов даде жокер на журналистите като обяви, че има достатъчно жени на високи позиции в Брюксел.

Според източници на Mediapool обаче това е опит за отклоняване на вниманието, тъй като в момента най-актуални за Борисов били две кандидатури на министри от правителството – Екатерина Захариева и Лиляна Павлова.

Сред заемащите високи позиции в Брюксел е Илияна Цанова – вицепремиер в два служебни кабинета, назначени от Плевнелиев, а в момента заместник-директор на Европейския фонд за стратегически инвестиции, известен като плана "Юнкер".

Другото спрягано име е на Илияна Иванова, която е бивш евродепутат от ГЕРБ/ЕНП и настоящ член на Европейската сметна палата.

Третото име е на евродепутатката от ГЕРБ/ЕНП Мария Габриел, която е заместник-председател на две комисии в Европейския парламент - по външните работи и по правата на жените и равенството между половете. Член е и на Комисията по граждански свободи, правосъдие и вътрешни работи. Габриел е и заместник-председател на ЕНП-жени.

Според правителствени източници с много големи шансове e и Искра Михайлова, която е българският евродепутат на най-висока позиция в ЕП – председател на Комисията по регионално развитие. Михайлова стана евродепутат с листата на ДПС/АЛДЕ, след като Делян Пеевски се отказа от мястото си. Тя засега е единствената кандидатура от предполагаемата "шортлиста" на Борисов, която не е свързана пряко или косвено с ГЕРБ.

Пред Mediapool Михайлова заяви, че с нея никой не е говорил по този въпрос и не ѝ е предлагал еврокомисарски пост. Цанова каза същото. С Илияна Иванова и Мария Габриел не беше установена връзка.

Известното към момента

Към момента е ясно, че България губи престижното зам.-председателското място в ЕК и ключовия ресор бюджет и финанси.

Жан Клод Юнкер вече обяви, че постът на Кристалина Георгиева временно ще бъде поет от еврокомисаря по цифровата икономика и общество, германеца Гюнтер Йотингер.

Така се освобождава важният ресор "цифрова икономика и общество", в чийто профил би се вписал Росен Плевнелиев.

"Ще се борим се за еврокомисар по екология или регионално развитие", заяви обаче преди седмица премиерът Борисов, добавяйки, че името ще стане ясно след президентските избори.

Засега не е ясно постигната ли е договореност между Юнкер и Борисов за новия български еврокомисар. Според източници на Mediapool разговори трябваше да бъдат проведени през тази седмица. Европейската комисия отказва информация по този въпрос. Българското правителство също мълчи.

Сложният баланс на интереси

Според европейските договори председателят на Еврокомисията решава за вътрешната организация и разпределението на ресорите в самата комисия. Това става на базата на качествата на дадения кандидат, предложен му от съответната страна. Именно заради качествата и биографията си Кристалина Георгиева получи ресора бюджет и зам.-председателското място.

Източници от ЕК коментираха неофициално пред Mediapool, че за Жан Клод Юнкер най-безболезненият вариант е германецът Йотингер да поеме ресора на Кристалина Георгиева, а българският кандидат неговия – цифрова икономика и общество. Аргументът е, че по този начин няма да се налагат нови размествания в ресорите.

Така на пръв поглед най-добрият вариант за този пост изглежда е президентът Росен Плевнелиев, който беше двигател на създаването на първия високотехнологичен парк у нас "София Тех Парк" и мечтаеше да види в него офиси на "Гугъл", "Фейсбук", "Туитър" и други ИТ гиганти. Борисов обаче вече заяви, че Плевнелиев не е вариант.

Като минус за Плевнелиев, но не непреодолим, се отчита фактът, че е мъж. Причината е амбицията на Юнкер за по-силно присъствие на жените в оглавяваната от него комисия за разлика от тази на Барозу. Юнкер не успя да постигне тази цел, а с евентуалното влизане на Плевнелиев съотношението мъже–жени ще стане още по-неблагоприятно - 20 на 9.

Затова и основните обсъждани имена са на жени.

За Илияна Цанова, която е била два пъти служебен вицепремиер по еврофондовете по предложение на Плевнелиев, се твърди, че има висока оценка от Юнкер за работата си в стратегическия за него инвестиционен фонд. Цанова обаче едва ли ще иска да влезе в конфронтация с ментора си, който ѝ помогна за израстване в кариерата, коментираха запознати със ситуацията.

Според източници от българското правителство Борисов не одобрявал достатъчно и Плевнелиев, и Цанова, защото не бил достатъчно уверен в бъдещата им лоялност към него.

Името на Искра Михайлова се завъртя след твърденията на премиера, че се борим за еврокомисар по екология или регионална политика.

В момента еврокомисар по екология е малтиецът Кармену Вела, а на регионалната политика - румънката Корина Крецу. Двамата са от Партията на европейските социалисти.

Апетитът на Борисов към ресора регионална политика най-вероятно е продиктуван от факта, че България така и не успя повече от десет години да направи водната реформа. Това е едно от предварителните условия, без чието изпълнение до края на годината средства за сектор ВиК страната ни няма да види. През настоящия програмен период ЕК промени правилата и въведе принципа пари срещу реформи. Това става чрез изпълнението на т.нар. предварителни условия, които трябва да са факт до края на 2016 г.

Малко вероятно е Юнкер да се съгласи на този вариант, защото това означава разместване на ресори, нещо което той цели да избегне, твърдят източници от ЕК.

Дори Борисов да има голямо желание да номинира Искра Михайлова, проблем за Еврокомисията е фактът, че тя е представител на АЛДЕ - Алианса на либералите и демократите за Европа. Съставът на ЕК е формиран на базата на предварителна договореност между трите основни политически фракции в Европарламента – ЕНП, ПЕС и АЛДЕ. Така квотното разпределение на членовете на ЕК е следното: ЕНП - 16 комисари (заедно с председателя); ПЕС – 7; АЛДЕ – 5.

Принципно Борисов може да предложи за кандидат-комисар и човек, който не е от ЕНП. При това положение обаче политическото представителството в ЕК ще бъде нарушено и възражения ще има както от страна на ЕНП, които стават с комисар по-малко, както и от ПЕС, чиито комисари почти ще се изравнят с тези на АЛДЕ.

Последната дума е на Европарламента

Дори и Борисов и Юнкер да се договорят за ресора и кандидата, последната дума е на Европейския парламент.

Кандидатите за еврокомисари задължително минават на изслушване в ЕП, по време на което представят визията си и отговарят на въпроси на депутати. Премиерът със сигурност ще заложи на кандидат, който няма да се провали, както стана навремето с Румяна Желева.

С освобождаването на ресора бюджет и финанси България и Източният блок в ЕС губят важен пост в ЕК и то в момент, в който се договаря не само Бюджет 2017, но и промяната на многогодишната финансова рамка до 2020 г. и новата финансова рамка за 2020 – 2027 г.

Това става на фона на сблъсъка на интереси от една страна между Запада и Изтока, а от друга - между богатия Север и бедния Юг. Двете разделителни линия се виждат ясно по време на дебати в Европарламента за бюджета.

Германия, Холандия и други западни страни настояват за повече пари за бежанци и иновации за сметка на орязване на фондовете за сближаване и земеделските. Против това са бившите социалистически страни начело с Полша, които са против орязването на фондовете за кохезия.

Тук трябва да добавим и исканията на балтийските страни за повече пари за отбрана и създаването на обща европейска армия, което се подкрепя и от Полша.

От друга страна ПЕС и южните страни като Италия, Испания и Португалия настояват за увеличаване на парите за младежката безработица, докато северните искат повече средства за иновации и наука.

За това не е изненадващ и изборът на Юнкер именно германецът Йотингер да заеме поста на Кристалина Георгиева. Германия е най-големият нетен донор в ЕС, както и страната, която прие най-много бежанци и логично иска повече пари за това.

Споделяне
Още по темата
Още от Европа