Румъния: Доживяхме да видим гърба на българите

10 април 2001

От днес българите могат да пътуват в Шенгенското пространство без визи. Европа разтвори обятия за гражданите на съседната ни страна. Това е блестящ успех за политическото ръководство в София, което пое властта през зимата на 1997 година, когато страната бе изпаднала в икономически колапс. По това време българският лев се срина, токът и газта бяха спрени, магазините щурмувани от изгладнели граждани. Днес българите не са много по-богати отпреди четири години, но понеже демонстрираха сериозност и спазиха ангажиментите си спрямо Европейския съюз, той им се отплати чрез премахването на визите.

Дълго време вярвахме, че за Румъния и България - най-бедните страни от преговарящите за членство в ЕС, Европа ще задържи визовия режим още много години напред, докато равнището на развитие достигне стандартите на съюза. Мислехме, че Европа се страхува от нелегална имиграция от тези страни и ще изчака икономическото им равнище да се приближи поне малко до това на Запада. Но нещата, които първоначално изглеждаха така, се промениха в последно време. Европа вече не се противопоставя на премахването на визите за източноевропейци, но все пак иска да бъдат взети мерки, които да възпрат вълните емигранти от Азия или Африка.

Премахването на визите само за български граждани автоматично разделя района на Югоизточна Европа, където през последните четири години Румъния и България винаги бяха споменавани в пакет. Вдигането на визовите бариери за българи автоматично отвежда съседката ни в друга категория от тази на Румъния. На политически език това означава, че България се нарежда реално, не само на думи до страните от Западна Европа. България фактически става част от обединена Европа. Статутът на страната се изменя. Близостта ѝ до конфликти райони като Косово и Македония автоматично я превръща в истински стълб на Запада в балканското тресавище.

От икономическа гледна точка се разкриват нови възможности за инвестиции, които ще доведат до сближаване на жизнения стандарт на България с този на останалата част на Европа. Културният обмен ще отбележи забележително развитие. Не на последно място, България ще започне да изнася работна ръка на Запад, което ще се отрази благоприятно на местната икономика. Отмяната на визите има и една невидима страна, която не се споменава на заседанията и в официалните документи от Брюксел, но се очаква мълчаливо от европейските страни - възможността бедните да работят за богатите.

Липсата на визи даде възможност на поляците да работят по 90 или 180 дни годишно в Германия или друга шенгенска страна в рамките на така наречения "сив пазар" на работна ръка, който не е нито нелегален, нито напълно съобразен със закона, тъй като гражданите от Източна Европа могат да работят на Запад само при точно определени условия.

Доходите, придобити от източноевропейците на Запад, в по-голямата си част се връщат в родните им страни. С тези пари се строят къщи, купуват се коли, откриват се малки предприятия. Смята се, че за цяла Европа равнището на тези суми достига десетки милиарди марки. Тези пари допринесоха много за здравословния икономически растеж на всички източноевропейски страни. Западна Европа сега има нужда от работна ръка, както квалифицирана, така и неквалифицирана, и предпочита да работи с хора от Източна Европа, с които културните, религиозни или расови бариери могат да се преминат по-лесно, отколкото в случая на имигранти, дошли от Азия, Африка или арабския свят.

Липсата на визови ограничения автоматично изважда гражданите на съответните страни от статистиките, отчитащи престъпността в ЕС. Поляк, а от днес и българин, разхождащ се по улиците на Брюксел в рамките на 90-дневния си престой, се нарича турист и е с редовни документи, дори в действителност да е намерил някаква работа. Индивид с румънски паспорт, който може би се труди наравно с другите двама на строителната площадка, но е хванат без виза в Брюксел, веднага бива експулсиран, а статистиките се попълват с данни, сочещи, че Румъния е на първо място по брой на нелегални имигранти сред страните от Централна и Източна Европа.

Премахването на визовите ограничения за българи е полезен опит както за София, така и за Брюксел. Броят на българите, които ще заминат да работят в чужбина, ще нарасне значително, както и резервите във валута на България, която ще последва примера на иконимически растеж на цяла Централна и Източна Европа. В същото време Брюксел също натрупва опит, тъй като никога досега гражданите на толкова бедна страна, по-бедна от Румъния, не са били оставяни да се придвижват свободно на Запад.
Ако имигрантският поток се увеличи прекалено, това в никакъв случай няма да бъде от полза за взимането на положително решение за Румъния по визовия проблем. Също така ако бъдат регистрирани много случаи на престъпни действия - България е крепост на руската мафия на Балканите, отново в ролята на губещи ще се окажат румънците. Практически, Блъгария с 9-милионното си население ще послужи на ЕС като малък изпит за Румъния с нейните 23 милиона жители.

Не е реалистично обаче страната ни да си задава въпроса какво ще прави България в Европа, тъй като преди да поиска отмяна на визите за румънци, Букурещ трябва да изпълни ангажиментите, поети към ЕС, а Европа не е поискала нито впечатляващ икономически растеж, нито незабавното социално интегриране на ромите. Поискаха ни това, което бе поискано от България и от всички източноевропейски страни: затягане на граничния контрол, задгранични паспорти, защитени от фалшификация, репатриране на граждани, останали отпреди 1990 година в Германия и приемане на някои закони. Това се оказа трудно, дори приемането на законите, което изглежда лесно, се оказа сложна работа, тъй като приетите закони трябва и да се прилагат...

Ако Западът реши да отмени визите за румънци без да е осигурен надежден граничен контрол, ще възникне опасност хора от Русия, Казахстан или Афганистан, веднъж влезли в Румъния, да стигнат без проблеми до Португалия. Подобен риск не би поел нито един здравомислещ лидер от западна Европа. По ирония на съдбата, Румъния води преговори с бившите съветски републики за въвеждане на визов режим. Това е едно от условията, поставени от Европа с оглед отмяната на визовите оганичения. Разбира се, и за румънците ще бъдат въведени визи за пътуване в Русия. Така през лятото ще се окажем в положение да се нуждаем от визи, за да пътуваме на Запад, но и на Изток.

От днес, 10 април, България навлиза в нов етап по пътя си към Европа. Пак от днес, 10 април, Румъния има ясно потвърждение за откъсването си от европейския влак. От днес Румъния представлява отделна категория сред страните-кандидатки за членство в ЕС. От 12-те кандидатки Румъния е единствената страна, чиито граждани се нуждаят от визи, за да пътуват в Европа. Горчиво доказателство, че страната ни засега не се възприема като част от европейското пространство.

Политиците в Букурещ се бият в гърдите, говорейки за Европа, срещат се в Снагов, за да подписват декларации в подкрепа на НАТО. Празни приказки и неизпълнени обещания ни отдалечиха от Запада. От днес можем да смятаме визите за румънци за сигурен индикатор на истинската температура в отношенията между Румъния и Европа.