Румъния е на път да спре наблюдението на Брюксел, България - не

Румъния е на път да спре наблюдението на Брюксел, България - не

Румъния е на път да достигне европейските стандарти по отношение на правосъдието и върховенството на закона, а на България все още ѝ предстои дълъг път. Това се казва в проучване, озаглавено "Оценка на 10-годишния период по механизма за сътрудничество и проверка за България и Румъния", цитирано от "Сега" и "Дневник". То е изработено по поръчка на Комисията по бюджетен контрол в Европейския парламент.

Целта на проучването е да се анализира състоянието на двете държави и постигнатите резултати от тях след 10 години членство в ЕС. Изследванията са проведени от Центъра за стратегии и оценки (CSES) едновременно в двете страни.

Докладът посочва, че "в България все още съществува необходимост от въвеждане на ключови реформи, а в Румъния процесът на реформиране трябва да продължи". За северната ни съседка се казва, че "предизвикателството сега е да се предотврати връщането назад и да се гарантира необратимостта на промените".

"Ако Механизмът за сътрудничество и проверка (МСП) не съществуваше, България и Румъния можеше да не успеят да се присъединят към ЕС през 2007 г., или ако бяха успели, щеше да отнеме повече време процесът на реформи да постигне резултати", се казва в анализа.

За България резултатите от проучването показват, че напредъкът по някои показатели не е толкова бърз, колкото първоначално се е очаквало. Констатират се значителни недостатъци. Положително се оценява борбата на властите в София с организираната престъпност.

"В тази област историческите проблеми с големите (престъпни) синдикати са преодолени и понастоящем се работи за справянето с престъпленията, извършвани от служители. Реформи бяха извършени и в областта на съдебната власт, въпреки че някои въпроси като разделението на Висшия съдебен съвет и продължаващото влияние на изпълнителната власт върху съдебната система остават противоречиви. Най-слаб напредък е постигнат в областта на корупцията, макар че законодателството понастоящем се обсъжда в българския парламент", се казва в анализа.

Недостатъците са свързани с ефективността на институциите и постигането на необратими резултати с успешни наказателни преследвания.

Заключенията за Румъния са, че е бил постигнат значителен напредък в изпълнението на показателите. "Сега се смята, че съдебната система функционира в съответствие с европейските стандарти", се казва в анализа, който не пропуска и "опитите за отмяна на реформите" от страна на Букурещ.

От Румъния сега се иска "ограничен брой ключови стъпки, за да се гарантира, че целите на механизма са изцяло изпълнени". Основната е даването на гаранции, че няма да има връщане назад.

В доклада се казва, че има "няколко добри причини" от гледна точка на европейските институции за продължаване на наблюдението "под някаква форма".

"От геополитическа гледна точка е важно двете държави да се доближат до общоприетия европейски стандарт, без да бъдат противопоставяни или тласкани в ръцете на външни сили. От гледна точка на единния пазар е важно да се гарантира, че това не е засегнато от организираната престъпност и корупцията на високо равнище, което също би подкопало интересите на инвеститорите от други държави - членки на ЕС. Освен това ЕС има интерес да се увери, че корупцията не води до измами, свързани с фондовете на ЕС", се казва в доклада.

Според него "поуката, която може да бъде извлечена от опита в България и Румъния, е, че би било уместно система, подобна на механизма (за наблюдение), да стане част от бъдещите преговори за присъединяване към ЕС".

Още от Европа