Румъния и изкушението от военно участие в Ливан

Очевидно румънският президент Траян Бъсеску иска Румъния да участва в международните сили, които ще бъдат разположени в Ливан въз основа на приетата неотдавна резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН. Допълнителни международни сили ще укрепят ефективите на Временни сили на ООН в Ливан (ЮНИФИЛ). Поставянето им под френско командване и участието на контингенти от няколко страни от НАТО, със сигурност ще им придадат повече тежест.

Не съществува никакво задължение за солидарност от страна на Румъния или от друг член на НАТО, като всичко е въпрос на двустранни отношения. Това обаче не означава, че нашето участие в подобна инициатива би било лишено от смисъл.

На първо място политическите фактори в Букурещ могат да вземат предвид настоящето равнище на френско-румънските отношения, особено в контекста на предстоящата среща на върха на франкофонията, чийто домакин ще бъде Румъния. През последните години имаше доста източници на напрежение в двустранните отношения, като за преодоляването им бяха необходими усилията както на Букурещ, така и на Париж. Знаем, че Франция бе съавтор на резолюцията, заедно със Съединените щати, както и че съществува силен френски интерес тази мисия да успее.

Мотивацията на властите в Париж за нас не е толкова важна. Румъния обаче има много добър случай да докаже на Франция, че на нея може да се разчита.

Политическият размах на операцията се определя и от намерението на Германия да участва с войски, с което за първи път германски войски биха се озовали в близост до държавата Израел. В чуждестранния печат вече се появиха спекулации, че правителството в Тел Авив гледа с известен скептицизъм на това присъствие, така че е възможно германските войници да бъдат разположени не в Южен, а в Северен Ливан, по границата със

Сирия, за да гарантират прекъсването на сирийските оръжейни доставки за Хизбула.

Каквото и да бъде крайното решение, намесата на правителството в Берлин, както и на други правителства на НАТО и ЕС доказва, че Западът не иска новият ЮНИФИЛ да остане безпомощна. От тази гледна точка също евентуална оферта за участие ще придаде на Румъния допълнителен престиж във външнополитически план.

Съществуват и други аргументи от политически характер в полза на румънско участие, които както президентът Бъсеску, така и правителството знаят много добре. В същността си, те се обуславят от желанието на Румъния да бъде източник на сигурност в международен план, като тази цел не може да бъде постигната единствено с организирането на семинари, а има нужда от директна намеса, от поемане на рискове. Въпросът, който със сигурност си поставят лидерите в Букурещ е дали военните рисковене са прекалено големи, в сравнение с евентуалните политически изгоди.

Когато за първи път спомена за изпращане на румънски войски Траян Бъсеску не предвиди точно изхода на конфликта. Залагайки, подобно на повечето политически лидери и анализатори, на по-убедителна победа на Израел, той предвиждаше по-различен контекст за разполагането на международните сили. Разоръжаването на Хизбула трябваше да бъде по-лесно. Силите на ливанското правителство, съставени главно от сунити и християни, не биха имали проблеми в процеса на разоръжаване на шиитските милиции.

Военните от ЮНФИЛ би следвало да играят по-скоро роля на наблюдатели, без големи рискове да се озоват замесени в конфликт с Хизбула. И, не на последно място, местното население би следвало да изолира и да упражнява натиск върху бунтовниците, като по този начин улесни мисията на ливанското правителство и на ЮНИФИЛ.

Този сценарий не се сбъдна. Израелската стратегия бе неубедителна - някои политически и военни анализатори я смятат дори за погрешна. Между Израел и Хизбула резултатът бе по-скоро равен, но дори ако присъдим победата на Израел, става въпрос за изпреварване с милиметри. Политически, обаче, Хизбула излиза укрепен, най-малко на местно равнище. Цивилното население от южната част на страната не се е обърнало срещу Хизбула, а лидерите ѝ сякаш не взимат насериозно евентуално разоръжаване.

Така че, ако предположим, че примирието се запази и, в крайна сметка, международните сили бъдат разположени, те трябва да бъдат подготвени и за сблъсъци с шиитските милиции. Румънските военнокомандващи трябва да оценят степента на подготовка на румънските войски за подобна мисия, както и за останалите дейности, произлизащи от мандата на ООН.

Можем да очакваме отговора на военнокомандващите да бъде положителен. Знае се също, че задграничното военно участие на Румъния се подкрепя от армията като институция, на първо място поради съображения, свързани с професионалния престиж. Решение от подобно значение, обаче, трябва да премине през всички формални и неформални етапи на оценка. По-късно политиците ще трябва да поемат отговорността си, а в този случай, Траян Бъсеску изглежда по-нетърпелив от всякога.

*По БТА