Румъния има претенции към България за границата в Черно море и "румънско малцинство"

МВнР: Няма проблем, преговаряме с Букурещ в приятелска атмосфера

Румъния има претенции към България за границата в Черно море и "румънско малцинство"

Между България и Румъния има "спорна зона" в Черно море обяви румънският външен министър и индиректно свърза темата с наличието на газови и петролни находища в района. Въпреки че подобни претенции на Букурещ се обявяват за първи път публично, българското външно министерство заяви, че въпросът отдавна бил обект на "приятелски преговори" между двете страни, но не представлявал проблем. Изненадани от новопоявилите се претенции, от Европейската комисия припомниха , че едно от условията за членство в ЕС е да няма спорове между тях.

Според Румъния обаче имало и други нерешени двустранни въпроси, сред които и положението на "румънското малцинство" в България.

"Съществува спорна зона на държавната граница с България по отношение на държавната граница на териториалните води на двете държави. Наистина става дума за 17 кв.км, не е много, но между европейски държави, сътрудничещи си максимално в много аспекти, с общи интереси в много области, не виждам защо тези неща да не бъдат решени много бързо", заяви за новинарския телевизионен канал "Диджи24" външният министър Кристиан Дяконеску.

Той допълни, че тази тема съществува от много време и посочи, че Румъния не е влязла в етап на предявяване на претенции. Подобен териториален спор до момента не бе известен.

"Не трябва никой да се сърди, не трябва никой да се ядосва, защото това са сфери от национален интерес и за двете страни, които в даден момент трябва да бъдат решени, защото се появяват проблеми да речем с експлоатацията, с концесията", каза Дяконеску и уточни, че ще бъдат проведени разговори на ниво експерти с българската страна във формат, който ще бъде одобрен на двустранно ниво.

Той добави, че съществуват въпроси, които са останали нерешени много дълго време - мнозинството с политическо-юридически характер - които Румъния иска да реши на основата на добросъседските отношения с всички тези страни.

"В една цивилизована Европа изоставените юридически проблеми, особено ако се отнасят до малцинствата, териториите, границите, не правят чест на съответните държави и ми изглежда нормално да ги решим", подчерта румънският външен министър.

Кристиан Дяконеску бе назначен за външен министър в края на януари, когато тогавашният премиер Емил Бок уволни Теодор Баконски заради непремерени коментари срещу протестиращи румънци. Малко по-късно Бок също си подаде оставка заради политическото и социално напрежение в страната.

Тогава премиерския пост пое директорът на Службата за външно разузнаване Михай Ръзван Унгуряну, който е историк по образование. Скоро след това Румъния постави въпросът за "румънското малцинство" в Сърбия. Сега пък се появяват претенции към България.

МВнР:  Преговорите с Румъния не са проблем

От българското външно министерство обявиха, че "въпросът не представлява проблем в двустранните отношения, които са партньорски, добросъседски и в духа на общата ни принадлежност към ЕС".

От министерството посочиха още, че България и Румъния водят преговори за делимитация на черноморските пространства от повече от 20 години, като последният кръг (седемнадесети поред) се е състоял през декември 2011 г. в София. Следващият кръг предстои да бъде проведен в Букурещ тази година.

"Преговорите текат в приятелска атмосфера и в контекста на желанието и на двете страни въпросът да се реши чрез подписването на двустранно споразумение", посочиха от българското външно министерство.

От "Атака" очаквано се обявиха срещу "посегателството" над българска територия и заявиха, че България също би могла да предяви претенции за неправомерното предаване на Румъния на Северна Добруджа.

ЕК: Едно от условията за членство в ЕС е да няма териториални споровете

Петер Стано, говорител на еврокомисаря по разширяването и европейската политика на съседство Щефан Фюле, коментира казуса принципно, като посочи, че още в процеса на кандидатстване за членство в ЕС страните знаят добре условията да бъдат приети в Общността. По думите му едно от тях е да са решили споровете от подобно естество със своите съседи, съобщи БТА.

Букурещ намеква за Международния съд в Хага

Румънският външен министър обясни от своя страна още, че "така, както имахме преговори с Украйна, също и с България има няколко нерешени въпроса, които ще повдигнем за разисквания с нашите партньори".

През 2009 г. Румъния спечели териториален спор с Украйна, когато Международният съд в Хага определи границата между двете страни в Черно море.

Според експертите зоната от около 9700 квадратни километра, или 79.34 процента от целия спорен район с Украйна с обща площ от 12 200 квадратни километра, принадлежаща на Румъния според решението на Международния съд в Хага, е богата на около 100 милиарда кубически метра газ и 10 милиона тона петрол.

В края на февруари американската петролна компания Exxon Mobil и австрйската OMV съобщиха, че са открили "голямо находище" на газ в тази зона.

"Румънско малцинство в България"

Дяконеску спомена още, че трябва да бъде обсъдено и положението на "румънското малцинство в България".

Той посочи, че иска "същите стандарти и същите принципи да се прилагат навсякъде по отношение на режима на малцинствата на европейско ниво".

"Не ме притеснява абсолютно нищо дотогава, докато правото на румънците да се смятат за румънци, а не за друга категория, друго наименование, произлизащо от едно възприятие на държавно ниво, се спазва. Докато това право се спазва, нямаме никакъв проблем, но трябва да обърнем внимание тогава, когато се появи размиване", коментира румънският външен министър, цитиран от Медиафакс.

Външният министър Николай Младенов от своя страна коментира, цитиран от пресцентъра на МВнР, че "правата на всички граждани в България се спазват стриктно".

"В България съжителстват много и различни етноси, които могат да се заявяват като такива и имат равни права на вероизповедание, труд и достъп до образование. Що се отнася до българските граждани от румънски етнически произход, които впрочем според последното преброяване са 891 души, те имат свое училище и църква, които функционират традиционно у нас, посочи Младенов.

Румъния предяви такива претенции и към Сърбия. В последния момент преди заседанието на Европейския съвет на 1 март Румъния се противопостави на даването на Сърбия на статут на държава кандидат за членство в ЕС, като критикува отношението на сръбските власти към влашкото малцинство. Въпросът бе уреден, след като Сърбия и Румъния подписаха Протокол за статута на малцинствата в двете страни.

Още по темата
Още от Балкани

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: