Румъния изпревари България в състезанието за НАТО

Точно преди седмица информационните агенции разпространиха лаконично съобщение: Румъния изпраща 300 войници в Афганистан.

Гледано от София обаче, тази новина съдържа още една новина:

България не изпраща военни части в Афганистан.

И за съжаление, тази софийска новина, родена от липсата на новина, е във вреда на страната ни.

Помолен да коментира новината от Букурещ, председателят на комисията по външна политика към Народното събрание Станимир Илчев, заяви, че "до този момент (на обяд 20 декември) не е постъпвало искане към българската страна за участие с войски в мироопазващата мисия на ООН в Афганистан".

Излишно би било да се разпростираме и отново да припомняме, че България си е поставила като външнополитически приоритет да получи покана за членство в НАТО на срещата в Прага през ноември 2002 година.

Многократно от най-високи места, последно от лорд Робъртсън и държавния секретар по отбраната Ръмсфелд, беше заявено, че членството в НАТО не е подарък. Изрично беше подчертано, че страните, които ще получат покана, трябва да имат принос към сигурността

Очевидно е и извънредното внимание, което администрацията на Буш отделя на Афганистан. Ако си позволим да перифразираме древния философ с поглед към днешната актуална политика, спокойно можем да кажем, че в международните отношения

мярката за всички неща е Афганистан и борбата с тероризма

И в тази обстановка, която не може да бъде определена иначе, освен като кристално ясна, се оказва, че страната ни не е била поканена да се включи в мисията в Афганистан. Никой няма опасения, че без нас мироопазващите сили няма да се справят. Не за това става дума. Важно е да се опитаме да разберем как така се е случило, че северната ни съседка, с която, волю или неволю, сме в една лодка по пътя за НАТО, е изразила желание да се включи в мисията в Афганистан, а ние не сме.

После дойде закъснялата, но за сметка на това половинчата реакция на българското външно министерство.

В декларация на МВнР по повод Резолюция 1386 на СС на ООН, с която се създават Международни мироопазващи сили за Афгатнистан, България "приветства решението за създаване на Международни мироопазващи сили" и заяви, че "е готова да сътрудничи за неговото изпълнение". В декларацията на Външно се споменават българските специалисти, които имат богат опит в Афганистан в "различни области на икономиката и културата". Малко по-нагоре в същия текст се споменават дейности- хуманитарни помощи, подпомагане на бежанците, изкореняване на наркотиците, разминиране, към които България желае да се присъедини.

Както се казва, по-добре късно, отколкото никога и

по-добре малко, отколкото хич

Декларацията на МВнР обаче не сваля въпроса, който възниква от факта, че Румъния ще участва в мисията в Афганистан с голям и ефективен военен контингент и не обяснява защо България пропусна да направи това. Понеже такива официални обяснения няма, единственото, което ни остава, е сами да потърсим отговора, който често е основан на чисто логически умозаключения, които няма как да бъдат проверени.

Нека припомним малко от предистория на създаването на мироопазващата мисия на ООН в Афганистан ИСАФ, защото там се крие част от обяснението на въпроса защо румънците заминават за Афганистан, а ние не.

В началото на военната кампания в Афганистан, САЩ заявиха, че това е война срещу тероризма и определиха, че главната им задача е унищожат терористите и техните структури в Афганистан. Към днешна дата може да се каже, че щом американските части намерят бин Ладен, молла Омар и още няколко десетки лидери, те ще направят всичко възможно, за да се оттеглят от афганистанските чукари.

Поради това беше създадена отделна мироопазваща мисия на ООН, която да поеме контрола на сигурността поне в Кабул и около правителството на Карзай, докато афганистанците са в състояние сами да се оправят. Хоризонтът, за който се мисли в момента, не отива по-далеч от 2 години напред, когато Афганистан трябва да има легитимно правителство и работещи институции. Дали това ще стане в този период, никой не може да гарантира, но поне така се планира засега.

Мироопазващите сили първоначално ще са под британско командване, а след три месеца, може би, командването ще бъде прехвърлено на друг подходящ партньор. Преди две три седмици се споменаваше, че турски или германски генерал ще поеме щафетата.

Същественото при сглобяването на мироопазващите сили е фактът, че

тяхното създаване закъсня

Съгласно споразуменията от Бон - Петерсберг те трябваше да са налице в Кабул в събота, 21 декември, когато временното правителство на Карзай пое властта. Поради най-различни причини, и не на последно място поради търкания между британците и американците от една страна и французите и германците, от друга, гласуването на резолюцията на ООН за създаването на мироопазващите сили закъсня. В резултат на закъснението в края на миналата седмица в Кабул имаше само няколкостотин западни войници. Освен това е съвсем очевидно, че важни фактори във временното правителство не са очаровани от перспективата значителни сили на ООН да контролират сигурността, което също забави допълнително определянето на статута на мисията ИСАФ.

Изводът от тази фактология е, че събирането на сили на ООН за Афганистан закъсня и главните фактори в процеса и преди всичко британците, е трябвало да импровизират в последния момент.

В тази ситуация Румъния е действала незабавно, предлагайки помощта си на Великобритания и САЩ. Военните аташета на страните от НАТО в съвместна декларация са попитали колко бързо и колко далеч е готова Румъния да отиде в подкрепата си в борбата срещу тероризма, писаха централните вестници в Букурещ. Отговорът е бил категоричен - Румъния може да прати войски веднага. За около 36 часа Румъния затвори цялата конституционна процедура за изпращане на войски в Афганистан и успя да се подготви. Тук е мястото да се припомни, че Румъния има двукамерен парламент, през който минават решенията за изпращане на войски в чужбина. Процедурата е подобна на българската, само че е двойна. Въпреки това румънците се справиха за броени часове. Така, както направиха и през пролетта на 1999 -та, давайки достъп на НАТО до въздушното си пространство по време на кризата в Косово.

Сигурно нетърпеливите читатели вече се чудят- как ги правят тези работи нашите братя по кандидат-членство, които живеят северно от р. Дунав.

Правят ги, защото им е ясно

какво е значението на бързия и адекватен отговор

на подобно питане от военни аташета на страни от НАТО. Или както написа в заглавие един румънски вестник: "Да бъдеш или да не бъдеш член на НАТО през 2002 г., това е въпросът".

Ако се върнем отново на кризата в Косово, изводът от тогавашното политическо решение на България да даде достъп до въздушното пространство на НАТО, практически осигури започването на преговори с Европейския съюз на срещата в Хелзинки.

В политиката има моменти, в които времето за реакция е по-важно от самата реакция. Но за да реагираш бързо и правилно, трябва да си дълбоко убеден в смисъла на политическите приоритети и те да формират позицията ти, а не дребнавите и конюнктурни съображения.

Пропускането на момента за включване на български части, пък били те и инженерни или медицински, `може да струва скъпо през ноември 2002 година.