Румъния настоява ЕС да потвърди още през юни членството й от 2007

Румъния ще настоява ЕС да даде ясна дата за членство на страната още по време на срещата на Европейския съвет през юни, съобщи в сряда румънският правосъден министър Моника Маковей, като ясно демонстрира и самочувствието си на представител на страна-отличник.

Това стана по време на първата ѝ среща по време на визитата ѝ в София с българския министър на правосъдието Георги Петканов.

По думите на Маковей “нищo не пречи на България да направи същото”.

В доклада си, публикуван по-рано този месец, Еврокомисията забави определянето на дата за влизането на България и Румъния в Съюза, като им даде срок до октомври да докажат, че са готови за членство.

Румънският министър на правосъдието обаче каза, че Букурещ ще поиска зелена светлина няколко месеца по-рано.

В доклада си от 16 май Брюксел критикува Румъния главно за технически проблеми като липса на компютърна система за събиране на данъците и лоша хигиена на хранителните продукти. Тя обаче беше много по-остра по отношение на България, като заяви, че властите трябва да направят повече, за да обвинят и осъдят хора, замесени в корупция по високите етажи на властта и мощните босове на подземния свят, защото в противен случай членството на страната ще бъде забавено с една година.

Маковей заяви също така, че предпочита да види доклада на ЕС през септември, а не през октомври, за да може държави като Германия и Франция да ратифицират договора за членство.

"Бихме искали да видим доклада през септември. Има държави-членки, които ще ратифицират договора само след като видят доклада. В интерес и на двете страни е тези държави, които не са го ратифицирали, да имат повече време да го направят."

"Точно заради това мисля, че двете страни трябва да побързат и да направят нещата, които още не са направили през летните месеци."

Ратификацията на договора за присъединяване във всички 25 страни членки е задължително условие за присъединяването на България и Румъния.

В София Маковей за пореден път изказа официалната позиция на страната си, че България и Румъния не бива да бъдат разделяни по пътя на присъединяване към ЕС.

“Ние сме партньори, заедно вървим по пътя на присъединяването и имаме интерес това да бъде така”, обясни Маковей.

Не се месим в работата на съдебната власт

Въпреки неизгодната стартова позиция на Румъния, която до миналата година беше сочена като изоставаща спрямо България, Маковей не пропусна да отбележи неуспешните промени в българската конституция, за които ЕС настоя да бъдат ревизирани.

“Изпълнителната власт в Румъния не се меси в независимостта на съдебната власт. Аз не мога да инспектирам работата на магистратурата. Това се прави от Висшия съвет на магистратите. Те трябва да са независими, но в същото време въведохме механизми за увеличаване на тяхната отчетност, защото и те трябва да отговарят за грешките си”, каза още Маковей.

Маковей – символ на новите настроения в Румъния

Безпартийният Моника Маковей, която се ползва със завидно уважение и авторитет в ЕС заради решителните реформи в правосъдната система на Румъния и заедно с президента Бъсеску стана един от символите на новите настроения в страната. Тя идва от неправителствения сектор. Преди да стане министър, тя е била шеф на Хелзинкския комитет в Румъния.

При драстични наказателно – правни промени, са сменени повечето от съдиите и прокурорите в Румъния. Миналата година 1 200 магистрати – което е близо една трета от общия брой - напуснаха. Както магистратите, така и хората на високи държавни позиции и техните семейства са задължени да публикуват парите и имуществото си в Интернет.

Кунева: Новите промени в конституцията може да са факт до есента

След срещата с Маковей българският министър на правосъдието Георги Петканов заяви, че още преди първото четене на конституционните промени в парламента е заявил, че “не иска тези правомощия”. Въпреки това той повтори, че не счита дадените правомощия за намеса в съдебната власт.

“С тези промени България би могла да се оправи. Ако обаче парламентът и депутатите смятат да направят тези промени – аз нямам нищо против”, обясни Петканов.

Министър Меглена Кунева, която също се срещна с Моника Маковей, изрази надежда, че поредна поправка на конституцията може да бъде факт и след публикуването на доклада на ЕК през есента. “Ако започнем работа с партньорите и те вярват, че имаме едни и същи разбирания за отчетност и независимост, дори да не е финализиран последния акт, това няма да попречи,” каза Кунева. Тя допълни, че това е въпрос на доверие между България и ЕС, стига страната ни успее да убеди страните членки, че работи за промени в правилната посока.

Кунева припомни и своето становище относно конституционните поправки - конкурсно начало, случайно разпределение на делата, независимост и отчетност на съдебната система. Тя заяви, че е важно съдебната власт да бъде независима по същия начин, по който е и отчетна.

“Направихме някои добри стъпки по отношение на реформата в съдебната система на Румъния, но не мога да кажа, че тя е приключила”, каза Моника Маковей след срещата си с министър Кунева.

Като положителни промени тя даде за пример разпределението на делата на случаен принцип и заведените производства срещу членове на парламента и правителството. “Ние създадохме и специална институция за борба с корупцията, която работи успешно. Тя се състои от 130 прокурори, които се занимават единствено с корупционни казуси и случаи на измама в големи размер,” каза Маковей.

Подобен спецотдел създаде преди месец и новият български главен прокурор Борис Велчев. Разпределението на делата на случаен принцип бе законово регламентирано с последните промени в съдебния закон миналия месец, а иначе Висшият съдебен съвет отчете, че в повечето съдилища тази практика била въведена.

В северната ни съседка над 100 000 държавници и политици са длъжни да попълват имуществени декларации, които биват и публично оповестявани на Интернет страниците на съответните институции.

Според румънския министър на правосъдието, за да се решат проблемите в съдебната система, са необходими силна политическа воля, включително и за финансирането на системата, решителност, компетентност и определяне на ясни приоритети.

Министър Кунева заяви, че очаква докладът на ЕК за напредъка на България и Румъния да бъде публикуван през втората половина на септември. Тя обаче уточни, че точната дата все още не е известна и не иска да говори от името на комисията.

Франция и Германия ще ратифицират договора през октомври

Междувременно Румъния, която е сред привилегированите партньори на Франция, успя да получи обещание от президента Жак Ширак, че законопроектът за ратификация на договора за присъединяване на Букурещ и София към ЕС ще бъде разгледан от френския парламент "в най-подходящи срокове".

Това стана по време на настоящото посещение в Париж на румънския президент Траян Бъсеску, който наскоро претърпя операция във Виена, но въпреки влошеното си здравословно състояние реши да не отлага планираната преди месеци визита във Франция.

Националното събрание във Франция ще ратифицира договора в края на юни, а Сенатът - в началото на октомври, съобщи Бъсеску след среща с Ширак.

Френските депутати обаче може да решат да изчакат окончателния доклад на ЕК, поради което е важно той да бъде изтеглен за септември.

Ширак също така е информирал Бъсеску, че е разговарял с германския канцлер Ангела Меркел, която дала уверения, че страната ѝ ще ратифицира навреме договора за присъединяване.

Електронното издание EUexpands съобщи, че ЕС ще разгледа възможността за съкращаване на процедурите, така че финалният доклад на ЕК за България и Румъния да излезе през септември вместо през октомври. Така държави като Франция и Германия, които казаха, че ще приключат ратификацията на договора за присъединяване след новия доклад на ЕК, ще могат да направят това през октомври.

Румънски източници намекват, че е възможен и друг сценарий - да се даде на ЕК последна дума за това дали София и Букурещ могат да влязат в Съюза през 2007-ма, като тяхното присъединяване да бъде възможно без благословията на лидерите на 25-те страни членки.

Това би било първият път, когато на ЕК ще бъде дадена властта да решава от името на страните членки толкова чувствителен политически въпрос.