Румъния опря до заеми от МВФ и ЕК

Букурещ ще поиска от Международния валутен фонд и Европейския съюз заеми, за да се пребори с икономическата криза, обяви директорът на румънската централна банка Мугур Исареску, цитиран от Асошиейтед прес.

Румъния обсъжда с европейските и други международни институции за финансово подпомагане програма, чието действие трябва да продължи няколко години, тъй като данните сочат, че кризата ще бъде продължителна, заяви Исареску.

Също както други страни в Източна Европа, Румъния е изправена пред финансови и икономически затруднения след период на бърз икономически растеж, подпомогнат отчасти от активното кредитиране. Националните валути в региона се обезцениха, а състоянието на банките е несигурно.

Унгария, Латвия и Украйна вече се обърнаха за помощ към МВФ.

Исареску твърди, че евентуален заем от МВФ ще бъде използван за поддържането на достатъчен резерв от чужда валута, който в края на декември възлизаше на 26.2 милиарда евро. Според него става дума за големи финансови инжекции, които биха могли да бъдат в размер един, два, три или четири милиарда евро.

По-рано този месец МВФ предупреди, че през 2009 г. икономиката на Румъния може да навлезе в рецесия, тъй като е станала по-уязвима заради големия търговски и фискален дефицит. Правителството си е поставило за цел през тази година да намали дефицита до два процента от брутния вътрешен продукт. През миналата година той беше пет процента от БВП. Едно от средствата, с които кабинетът ще се опита да постигне това, е замразяването на заплатите на държавните служители.

През 2008 г. румънската лея загуби около 20 процента от стойността си. Очаква се през тази година безработицата да надхвърли пет процента заради предвижданите хиляди съкращения в автомобилната и други индустрии.

"Икономист": Кризата в Източна Европа ще повлече ЕС

В петък сп. "Икономист" предупреди, че "кашата, забъркана от източноевропейските страни, ще я сърбат и ще плащат сметката старите страни членки на ЕС".

Източноевропейците бяха на гуляй, поддържан от чуждите инвестиции, желанието за западен стандарт на живот и надеждата, че повечето скоро ще могат да въведат еврото, единната парична единица на Европа, пише "Икономист". Критиците твърдят, донякъде справедливо, че някои източноевропейски държави бяха зле подготвени за членството в ЕС, че са скалъпили или заобиколили реформите и че са прахосали заетите милиарди за строителство и бум в потреблението. Със сигурност те трябва да платят цената на собственото си безумие.

Банки от Австрия, Италия и Швеция, които са инвестирали и кредитирали силно в Източна Европа, ще бъдат изправени пред катастрофални загуби, ако се свие стойността на техните активи. Натоварването от неизплатения дълг, в съчетание с атавистичните протекционистични инстинкти, които излизат на повърхността в цяла Европа, могат лесно да разнищят най-гордото постижение на Евросъюза – общия пазар.

Евентуален колапс на изток бързо ще повдигне въпроси за бъдещето на самия ЕС. Това ще дестабилизира еврото, защото някои страни-членки, като Ирландия и Гърция, не са в много по-добра форма от Източна Европа. Наред с това ще бъде обречен всеки шанс за по-нататъшно разширяване на ЕС, повдигайки съмнения за бъдещите перспективи пред Западните Балкани и няколко страни от бившия Съветски съюз, пише “Икономист”.

Унгария иска 180 млрд. евро за Източна Европа

На фона на предупрежденията на икономисти и финансисти, унгарският премиер Ференц Дюрчани поиска в петък ЕС да подготви план на стойност 180 милиарда евро (230 милиарда долара), за да помогне на икономиките, банките и компаниите в страните от Източна Европа, съобщи Блумбърг.

"Европейската програма за стабилизация и интеграция" ще включва краткосрочно финансиране за правителството, координирано реструктуриране на частния дълг, рекапитализация на банките и осигуряване на средства за компаниите в 12 европейски страни. Дюрчани планира да представи своя план по време на срещата на ЕС в Брюксел на 1 март.

Унгарският премиер предлага и източноевропейските страни от ЕС по-бързо да приемат еврото. Унгарската програма цели да помогне на страни като България, Чехия, Естония, Унгария, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Словакия и Словения, както и на Хърватия и Украйна.