Румъния отново бави проекта за Дунав мост 2

В официално писмо Румъния е обвинила, че Пактът за стабилност и България бавят строителството на втория мост на река Дунав при Видин - Калафат. В същото време правителството в Букурещ информира, че първо България трябва да свърши своята част от работата на своята територия, за да може и румънската страна да започне работа по моста.

Странно, мислех, че изграждането на моста върви от двете страни, коментира националният координатор към Пакта Милен Керемедчиев, който в петък съобщи за новите претенции на северната ни съседка.

В същото време Керемедчиев оповести, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) е заплашила да преразгледа ангажимента си за 70 млн.евро заем за проекта, ако до края на тази година строителството на моста не стартира. Националният координатор се надява, че българското финансово министерство ще успее да убеди банката да не променя решението си.

Общата сума за строителството на моста е 230 млн.евро. 70 млн. от тях са безвъзмездно финансиране по програма ИСПА, 70 млн. е заемът от ЕИБ, 5 млн. евро е грант от френската Агенция за развитие, 2 млн. евро - грант от германската банка KFW, 18 млн. евро - заем от същата банка и 60 млн. евро - финансиране от държавния бюджет. Средствата за връщането на заемите ще се осигурят чрез таксите за преминаване през моста.

В официалното си писмо до координатора на Пакта за стабилност Ерхард Бусек, правителството в Букурещ заявява, че проектирането на инфраструктурата в Румъния може да стане, след като бъдат получени от България проектът с крайния вид на моста - размери, височина, както и визия как ще влезе той в румънския бряг. Румънската страна настоява за пълна оценка за въздействието върху околната среда на планираното съоръжение.

След няколко години безплодни българо-румънски преговори, Букурещ все пак се съгласи вторият мост на Дунав да е при Видин - Калафат, и то под натиска на Европейския съюз и Пакта за стабилност. Причина за нежеланието бе, че в този вариант трасето на паневропейския коридор №4 през румънска територия е по-малко, което означава и по-ниски приходи от транзитни такси за Букурещ.

Милен Керемедчиев изрази очакване противоречията със северната ни съседка да бъдат преодолени на предстоящата конференция на Пакта за стабилност на 7 юни в Словения.

В същото време той каза, че мостът ще бъде неизползваем, ако не се изгради бързо подходната инфраструктура през румънска територия до границата с Унгария, както и през българска до границата с Гърция.

Керемедчиев определи като основен проблем пред започването на строителството на моста отчуждаването на земите и на българска, и на румънска територия. Ако то се ускори, строителството може да започне в края на тази или най-късно в първото тримесечие на следващата година и мостът може да бъде завършен до 2008 г., прогнозира Керемедчиев.

По думите му, след 2007 г. мостът може да бъде много добре натоварен, тъй като България и Румъния стават пълноправни членове на ЕС и преминаването през тях намалява рязко транзитните престои по границата, което е преимущество в сравнение с маршрута през Сърбия.