Румъния предложи свой вариант за каспийския нефт

Румъния предложи свой вариант за каспийския нефт

Румънската компания “Ойл Терминал Констанца” (Oil Terminal Constanta) е предложила на Азербайджан да построи нефтен терминал с вместимост  100 хил.кубически метра на черноморското пристанище Констанца, съобщи в сряда руският вестник “Независимая газета”. Директорът на “Ойл Терминал” Мирча Таисса уточнява, че от “Гостнефткомпании Азербайджана (ГНКАР) са проявили интерес към предложението и двете компании планират да подпишат споразумение за строителството.

От ГНКАР са казали, че в момента проучват икономическата ефективност на проекта.

Азербайджан вече е готов със свой план за доставка на добивания в страната петрол до европейските пазари. Планираното увеличаване на собствените добиви до 65 млн. тона годишно към 2010 г. превръщат страната в сериозен самостоятелен участник на пазара на износителите на енергийни ресурси в региона, коментира руското издание.

По думите на президента на  ГНКАР Ровнаг Абдуллаев, именно Румъния ще е свързващото звено в този проект за самостоятелно стъпване на Азербайджан на европейския енергиен пазар. “Независимая газета” отбелязва, че компанията вече е открила представителство в Румъния.

Главният разпределителен център на азерския петрол ще е Грузия, където наскоро ГНКАР е закупила терминал в Кулеви, близо до пристанище Поти. Азербайджанската компания се е сблъскала с проблеми при сделката, но ги решила и освен това успяла да получи допълнителна площ за рафинерия с мощност до 10 млн.тона в година, коментира “Независимая газета”. Работата по терминала към момента практически е завършена и в най-скоро време се очаква ГНКАР за започне да транспортира нефта, който влиза в Кулеви.

На първо време ще се транспортират до 10 млн.тона, които се очаква да нараснат до 35 млн.тона. Според източници от ГНКАР, именно този нефт от Кулеви ще се разтоварва с танкери в румънското пристанище Констанца.

Проектът е важен за Румъния, защото ще подсигури допълнително реализирането на проекта за изграждане на паневропейски нефтопровод от Констанца до италианското пристанище Триест.

Декларацията в подкрепа на тръбата Констанца-Триест беше подписана на 3 април т.г. в Загреб от енергийните министри на Сърбия, Румъния, Хърватия, Словения и Италия в присъствието на еврокомисаря по енергетиката Андрис Пиебалгс. Строителството на новия магистрален нефтопровод с дължина около 1319 км ще струва приблизително 2.6 млрд. щ.д.

“Независимая газета” се позовава на азербайджанските експерти, според които от изграждането на Констанца- Триест са силно заинтересовани всички европейските страни, защото се опитват на намалят зависимостта от Русия.

Според руското издание Констанца–Триест се явява конкурентен доминирания от Русия проект за петролопоровод Бургас-Александруполис, в който участват България и Гърция.

Според български експерти, които работят по проектите за строителството на петролопроводи през България, трасето на Констанца – Триест практически не е конкурентно на нито една от планираните петролни тръби през българска територия.

По отношение на тръбата от Бургас до албанското пристанище Вльора, от проектната компания АМБО винаги са заявявали, че става въпрос за 100 процента транзит на суров петрол, който се цели в по-далечните дестинации като САЩ. С Бургас-Александруполис положението е малко по-неясно, защото България и Гърция все по-често настояват определен част от транизитирания петрол да остава в двете страни. От своя страна руските компании, които държат мажоритарния 51 процентов дял, заявиха, че също се насочват основно към транзит на суровината към по – далечни пазари като САЩ.

Експерти смятат, че Констанца - Триест е насочена основно към захранване на вътрешноевропейските рафинерии, разположени по трасето на тръбата с нефт. В момента тези рафинерии се захранват с руски нефт от  петролопровода Дружба, чиято система обхваща централноевропейските страни. Затова и Констанца-Триест се явява  конкуренция именно на действащата руска система от нефтени тръби. Затова се очаква сериозна съпротива на Москва срещу този проект.

Експерти обаче коментираха, че неговата реализация зависи не само от осигуряването на нефтените доставки, а и от средствата, които собствениците на рафинериите са готови да вложат, за да ги пригодят за преработка на каспийския петрол. Сега тяхната техника е съобразена със спецификата на руския петрол, който е по-евтин, но и по-некачествен от добивания в Каспийския регион.

Още от Бизнес

Проявите на расизъм на националния стадион бяха: