Румънският съдия Драгос Калин: Румъния избра да се бори, за разлика от България

"Преди година четох за желанието на някои жители от Северозападна България, които са недоволни от корупцията в страната, да организират референдум. Те искаха да получат автономност от България или да се обединят с Румъния. Изглежда, че за разлика от България, Румъния e избрала пътя на борбата". Това казва в интервю за Mediapool румънският съдия Драгос Калин, който правораздава в Букурещкия апелативен съд. Той е един от известните активисти за отстояване на независимостта на румънския съд. Съдия Калин е съпредседател на румънската съдийска асоциация "Форум". По думите му премахването на наблюдението на ЕК върху България може и да се случи, но това няма да е достатъчно за развитието на икономиката и моралния прогрес на българите.

Съдия Драгос Калин, достатъчно независими ли са румънските съдии от политиците?

Независимостта на румънските съдии е конституционно гарантирана, но съдиите имат толкова независимост, колкото могат да приемат. През август 2017 година управляващите инициираха три законопроекта, засягащи румънската съдебна система. Дебатите по тях в парламента продължиха близо една година и накрая през лятото на 2018 г. те бяха силно променени и обезсилени. Тези законопроекти целяха намаляване на броя на съдиите и прокурорите в страната с 25%. Това трябваше да стане в много кратки срокове, като се позволи пенсионирането на румънски магистрати на възраст от 42-43 години. Прилагането на това решение бе отложено за срок от 2 години. Управляващите искаха да въвеждат на серия от изпити, да засилят натиска върху магистратите чрез неимоверно увеличение на работното натоварване върху тях. Това трябваше да се направи чрез увеличаване на съдебните състави от двама на трима съдии (а в същото време да се намали общият брой на съдиите).

Това е историческият контекст, в който станаха безпрецедентните протести на магистратите в страната. Те бяха широко подкрепени от университетските преподаватели и студентите, както и от гражданското общество. От декември 2017 г. до февруари 2019 г. имаше серия от мълчаливи протести на румънските съдии и прокурори. Повече от 1000 румънски съдии, прокурори и младши магистрати тихо протестираха пред своите съдебни палати. Някои държаха в ръце тогите си, други конституцията, а трети - клетвата, в която са се клели. Съдиите от общо 24 големи градове в страната протестираха срещу действията на парламента.

Нещо повече, тихите протести на магистратите бяха насочени и срещу анонсираните промени в Наказателния кодекс, които щяха да ограничат драматично възможностите за разследване на полицията и прокуратурата. Те щяха да ограничат възможностите да се защитават жертвите на престъпления, да се идентифицират престъпниците, без значение за какво престъпление става дума – убийство, кражба, изнасилване, корупция и др.

На 4 април 2019, за първи път в историята, магистрати от страна членка на ЕС (извън Белгия), протестираха в Брюксел в защита на върховенството на закона. Трийсетината румънски съдии бяха аплодирани от стотици граждани на Брюксел. Дори по този начин румънските съдии показаха, че заслужават своята независимост.

Защитава ли румънският Висш магистратски съвет вашата независимост?

Висшият съвет на магистратурата по конституция е основен пазител на независимостта на съдебната власт. Той има задължението да предприема мерки срещу всеки акт на засягане на независимостта, безпристрастността и професионалната репутация на магистратите. За съжаление, съветът не демонстрира проактивна роля и стабилност при защитата на магистратите от подобни посегателства. Имаше едно изключение. Съветът се задейства, когато трябваше да защити някои от свои членове и в частност – своя председател.

Магистратите са обиждани и заливани с кал всеки ден от всякакви телевизии, сайтове и печата, но магистратският съвет не показва почти никаква реакция. В същото време неговата роля е да комуникира публично, когато фалшива информация бъде публикувана. Обещанията на членовете на съвета да защитават независимостта на магистратите останаха в тяхната предизборна кампания.

Ето и пример за това. През март миналата година 172 съдии поискаха от магистратския съвет да защити тяхната професионална репутация. Повод бяха изказвания, направени по време протест пред Апелативния съд в Букурещ. По време на това събитие говори и адвокат Аурелиан Павелеску. Определени съдии бяха наречени "измамници", "бандити", "имбецили", "те са мафиотската държава", "политическата полиция на Румъния", "най-корумпираните от всичи румънци", "болшевики", "корумпирани съдебни служители", "хулигани", "животни, които са използвани политически", "гангстери"... Магистратският съвет отбеляза, че правото на свобода на словото е било прекрачено по време на този протест. На него са присъствали и други съдебни служители, за които магистратският съвет посочи, че те нямат висок морал, добра професионална репутация, професионализъм и не са адекватно изпълнили своите задължения.

Магистратският съвет обаче не предприе никакви последващи мерки, за да осигури подходяща защита на обидените магистрати, въпреки че случаят урони сериозно престижа на съдебната власт. Съветът не осигури финансова или правна помощ за магистратите, които потърсиха по съдебен ред обезщетения за причинените им морални щети.

Има ли медии, които водят целенасочени кампании срещу съдии?

Съдебната система често е обект на атаки от много медийни канали, които са контролирани от политици, без значение дали тези политици са обвиняеми или не. Почти всеки ден по телевизиите магистратите са атакувани, унижавани и обиждани от различни политици, бизнесмени и други хора, които са криминално преследвани.

През 2018 година доклад за състоянието на правосъдието отбелязва, че съдиите стават все по-уязвими заради атаките на политици и медии. Венецианската комисия също констатира информациите за "натиск и сплашване на съдии и прокурори". В доклада си за същата година Европейската комисия изрично споменава, че "съдиите и прокурорите продължават да търпят персонални атаки в медиите и не се вземат достатъчно ответни мерки за това". В позицията на Консултативния съвет на европейските съдии от април 2019 година също се говори за безпрецедентните атаки на политици срещу съдии в Румъния. Изпълнителната и законодателната власт бяха призовани да вземат всички възможни мерки, за да защитят съдилищата, когато те са изправени пред атаки и заплахи.

Непремерените коментари на политици са безотговорни. Те рушат доверието на обществото в съдебната система. В подобни случаи трябва да е ясно, че подобно поведение на политиците е атака срещу конституционния ред в демократичната държава.

Има ли намеса на прокуратурата в управлението на румънските съдилища и съдии?

Не. Кариерите на съдиите и прокурорите са напълно разделени в Румъния.

Колко силни са румънските тайни служби и в каква степен оказват влияние върху политиците и съдебната система?

През последните година бяха подписани серия от споразумения за сътрудничество между Румънската разузнавателна служба и различни институции от съдебната власт. Това изостри чувството за безпокойство в обществото. Съдържанието на тези споразумения привлече сериозен интерес. Протоколи за сътрудничество бяха подписани с Върховния касационен съд, Антикорупционния директорат (DNA, който бе ръководен от Лаура Кьовеши – б.р.) и дори с Висшия магистратски съвет.

След разсекретяването на клаузите от тези споразумения в обществото започнаха да се въртят множество спекулации за намесата на разузнавателни служби по наказателните дела. Разузнавателната служба има роля при прилагането на специалните разузнавателни средства и поддръжката на оптичните системи, чрез които се проследяват заподозрени. Преди това тази дейност се осъществяваше от специално звено в прокуратурата. Сега записването на телефонните разговори се прави от служители на разузнаването, които предоставят логистична подкрепа на магистратите. Накрая докладите се пишат от съдебната полиция, когато това е възложено от наблюдаващия прокурор. Преди това обаче разузнаването вече е получило цялата необходима информация.

В Румъния може да има разумно подозрение за намеса на службите във функционалната компетенция на органите, които провеждат криминалното разследване. По закон удостоверяването на законността на събраните доказателства е изцяло в компетентността на наказателните съдилища.

Как оценявате работата на Антикорупционния директорат (DNA). Как румънската правосъдна система успя да вкара толкова много политици в затвора за корупция?

Като цяло може да се направи позитивна оценка на борбата срещу корупцията по високите етажи на властта. Тази оценка е базирана и върху работата на Националния антикорупционен директорат (DNA). До промените в закона от 2017 година, DNA продължаваше да постига резултати, въпреки че трябваше да се справя със значителен натиск. Сега обаче съществува нова Секция за разследване на престъпления в съдебната власт. Тя е част от прокуратурата, но е прикрепена към Върховния касационен съд. Новата система позволява да се пренасочват десетки дела за корупция по върховете на властта от DNA чрез подаване на най-обикновена измислена жалба срещу магистрат. Така се унищожават значителна част от правомощията на DNA. Успехът на борбата с корупцията в Румъния досега бе базиран на независимостта на прокурорите и съдиите, но най-вече на специализираните прокурорски органи.

Възможно ли е съществуването на независим съд и прокуратура в Румъния без силна обществена подкрепа?

Не. Това е невъзможно. В Румъния борбата срещу корупцията се подкрепя силно от населението. Обвиненията срещу някои политици, висши магистрати и държавни служители накараха много хора да повярват в румънското правосъдие. На 5 февруари миналата година 500 000 румънци излязоха на протест в цялата страна срещу законодателните промени, предложени от правосъдния министър. Тези промени имаха за цел да амнистират определени престъпления, включително злоупотребата с власт. Това предизвика най-големите протести след Румънската революция от 1989 година.

Как изглеждат от Румъния проблемите на България с корупцията и организираната престъпност?

През миналата година четох за желанието на някои жители от Северозападна България, които са недоволни от корупцията в страната, да организират референдум. Те искаха да получат автономност от България или да се обединят с Румъния. Изглежда, че за разлика от България, Румъния е избра пътя на борбата. Разбира се, вариантът за постигане на някакво национално съгласие може да премахне наблюдението на Европейската комисия. Но това няма да е достатъчно за икономическото развитие и моралния прогрес на страната. Българите трябва да вярват в справедливостта. Магистратското училище (в нащшия случай това е Националния институт по правосъдието - б.р.) трябва да бъде укрепено. Младите съдии и прокурори трябва да бъдат окуражени да вършат своята работа чисто, независимо, без да се поддават на външен или вътрешен натиск. Назначенията на ръководни позиции трябва да се правят след обективна преценка и само по заслуги. Така след време ще се появят и страхотни резултати.