Румънското звено "Антикорупция" разследва схема с българско участие

Следите водят до фирма, кредитирана без "елементарни проверки" от ПИБ

Румънското звено "Антикорупция" разследва схема с българско участие

Румънското разследващо звено "Антикорупция" е обискирало офиси на местната Агенция за плащания и интервенция в земеделието и е задържало бивши нейни шефове във връзка със скандална схема от 2013 г., по която изчезват 26 млн. евро от европейската програма за хранителни помощи за най-нуждаещите се.

Разследването се извършва съвместно с Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) и румънското разузнаване, съобщава сайтът "Биволъ".

По данни на изданието, потвърдени и от румънския му партньор Rice Project, съществува свързаност между фирмата, която е получила въпросните пари без да направи никакви доставки на олио и брашно за бедните в Румъния, и собствениците на Първа инвестиционна банка (ПИБ) Цеко Минев и Ивайло Мутафчиев.

През 2012 г. румънската Агенция за плащания и интервенция в земеделието възлага няколко поръчки на българската фирма "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД, регистрирана в София. Според първия договор на стойност близо 20 милиона евро, румънската държавна агенция трябвало да получи олио от българската компания.

Вторият договор е за замяна на брашно с ечемик. Сделката е за над 6 милиона евро, но българите взели парите и ечемика, и така и не доставили брашното, описва хронологията на аферата "Биволъ".

Следва опит на румънската държавна агенция да си върне парите чрез банковите гаранции, които българската фирма е представила заедно с кандидатурата си. Гарантираната сума е в размер на 31.5 милиона евро.

Първа инвестиционна банка, която е издала гаранциите, обаче отказва да плати, твърдейки, че румънската агенция е извършила плащания към банкова сметка различна от тази, която е била договорена. Българската банка твърди още, че държавната агенция не е превела парите в сметката, която компанията е открила в ПИБ, а някъде другаде.

Проектът RISE Project и "Биволъ" са установили, че тези пари са отишли в сметка в Кипър.

Кой върти парите

На хартия, българската компания се притежава и управлява от Валери Петров, малоимотен от София. На хартия той върти фирма, декларирала за 2011 г. 1.7 млн лева нетни приходи от продажби. Всъщност Петров живее на улицата, която се вижда вляво на снимката. Когато идва да подписва банковите документи в ПИБ предизвиква фурор докато паркира каруцата си пред офисите на банката, разказват свидетели.

Апартаментът в София, който служи за официална регистрация на "Ви Ем Корпорейшън“, е официален адрес и на други свързани една с друга фирми. Някои от тези фирми са свързани с румънски бизнесмени и с управлението на ПИБ, според разследването на "Биволъ".

Българската специализирана прокуратура се заинтересува от случая, но дотам

През 2014 г. описаният случай предизвика интереса на българската специализирана прокуратура, която бе сезирана от двамата изпълнителни директори на ПИБ Димитър Костов и Васил Христов за това, че фирмите "Зитера" ООД и "Ви Ем Корпорейшън" ЕООД са получили кредити на стойност от съответно 14 842 800 евро и 31 784 963 евро, които не са изплатили.

Както Mediapool писа, тогава, първоначалният ход на делото бе на път да се обърне срещу ПИБ, тъй като проверка, назначена на Българската народна банка във връзка със сигнала, установява, че в двата случая ръководството на ПИБ е допуснало редица нарушения на Закона за кредитните институции (ЗКИ), на Наредба №7 на БНБ, както и на вътрешните правила на частната банка.

Според заключенията на проверяващите въпросните банкови гаранции и кредити са одобрени "без елементарни проверки", без да е посочена целта на единия заем, начина на погасяването му, без да са попълнени задължителни реквизити в заявлението и дори без да са проверени обстоятелствата, описани от кредитоискателя.

Нещо повече – в случая с отпускането на по-големия заем, от ПИБ дори не са уведомили БНБ, че разрешават кредит в такъв размер, не са поискали икономическа обосновка и бизнес-план от фирмата, която е кандидатствала. И в двата случая проверяващите установяват разминаване между датите, когато е постъпило искането за кредит от клиента, когато по него е изготвено становище от кредитен експерт и когато окончателно са одобрени и сключени договорите.

Другото общо между двата случая, дебело подчертано в доклада на БНБ е, че и по двата договора за заем авалист (поръчител – бел.ред.) е небезизвестният Иван Георгиев Танев, син на бившия земеделски министър в правителството на Любен Беров – Георги Танев.

Иван Танев, известен с прякора си Универсалния, е разследван като лидер на престъпна банда за източване на ДДС от края на 2012 г., когато след показна акция, кръстена "Универсалните", МВР обяви, че е разбило престъпна група, ощетила бюджета с най-малко 16 млн. лева. Към момента Танев продължава да е издирван от Интерпол с червена бюлетина.

Разследването обаче така и не тръгва по следите на скандално отпуснатите кредити, а е пратено в Софийската градска прокуратура (СГП), където е образувано дело по чл.248а от НК – "който, за да получи облекчени условия за кредитиране, представи неверни сведения, се наказва с лишаване от свобода до една година и с глоба от 1000 до 3000 лева".

Макар производството да се води срещу неизвестен извършител, уязвими по този текст са само кредитополучателите и поръчителят.

СГП на практика игнорира доклада на БНБ и мнението на колегата си в спецпрокуратурата за "особено тежък случай на безстопанственост в особено големи размери", с което отговорност е трябвало да бъде търсена от ръководни кадри в ПИБ, а наказанието би било от съвсем друг характер – затвор от 1 до 10 години и лишаване от право за заемане на държавни и публични длъжности и упражняване на определена професия или дейност.

Споделяне
Още от България