Румънците се завръщат към любимите места на кралицата си в България

През март кралската градина в Балчик започва своето блажено пробуждане.

Водата изпълва каскадите на тихите езерца и криволичи между разлистващи се рози, гигантски кактуси, древни дървета гинко, пясъчни лилии – няколко от трите хиляди редки растителни вида, артистично засадени преди столетие от швейцарския градинар Жул Жани.

Приказната градина е била любимото място на царица Мария, румънската кралица с английско потекло, която прекарва тук дни наред с екзотичния си турски любовник през 1920-те, когато тези земи са част от Румъния.

Мария умира малко преди Втората световна. След войната, по времето на комунистическия режим в Румъния спомените за нейното управление не са толерирани и потъват в историята.

Днес обаче, румънците започват да преоткриват местата в България, които тяхната покойна кралица е обичала.

През последните години стотици румънци започнаха да проучват Черноморското крайбрежие северно от Варна, да прекарват там уикендите си, или да инвестират във вили.

Агенциите за недвижими имоти съобщават за бум в продажбите на летни къщи, който се усили през януари, след присъединяването на двете страни към ЕС.

Нарастващият интерес на румънците малко по малко започва да променя и облика на региона. Ресторантите процъфтяват, отварят се нови дребни бизнеси, позападналите курорти се съживяват.

Последното развитие е донякъде учудващо, като се има предвид историческото съперничество между румънците и българите за северна Добруджа.

По време на Балканските войни от 1913 г., докато българската армия се сражава със сърбите и гърците в Македония, Румъния напада от север и окупира района.

Той остава в румънско владение до 1940 г. Събитията оставят горчиви спомени сред местните хора, които се задържат и по времето на Студената война. Въпреки че през този период България и Румъния са обвързани в социалистическа дружба, ред нови двустранни спорове обтягат отношенията им.

Когато България започна да развива Черноморското крайбрежие през 1960-те, сред многобройните туристи от източния блок румънците се броят на пръсти.

Но след десет години болезнен икономически преход и в двете страни, интеграцията с ЕС най-сетне започва да ги помирява. През последните месеци все повече румънци прекосяват Дунава за кратки пътувания. Тази пролет българската Ривиера обяви, че румънци са резервирали 400 от 1000-те легла в курорта за великденските празници – обичайно слаб сезон за българското Черноморие.

През 2006 г. дворецът и градината на царица Мария в Балчик се оказа втория по посещаваност български музей, след Националния исторически в София. Нещо повече - 70% от посетителите му са от северната съседка на България.

Друга атракция за тях са честите рок-концерти в Каварна. “Дийп Пърпъл”, “Скорпионс”, Глен Хюс и Рони Джеймс Дио привлякоха хиляди румънци през последните няколко години.

Много от тях пресичат границата и само за да пазаруват евтина храна, особено кашкавал и сирене.

Собствениците на супермаркети са във възторг. "Живеем под постоянен румънски натиск", смее се кметът на Каварна Цонко Цонев. Той казва, че щандовете на най-големия магазин за хранителни стоки в града често опустяват след набезите на чуждестранните купувачи.

Ресторантите също процъфтяват. Силният сезон по северното Черноморие обикновено свършва в началото на септември. Миналата година, обаче, благодарение на румънците той продължи до края на октомври.

Сервитьорите в ресторанта “Златната рибка„ край езерото Дуранкулак вече са наизустили менюто на техния език. "През зимата румънците са единствените ни клиенти”, каза един от тях, Петко Петков.

Те не идват само да ядат и да пазаруват. Расте интересът им към имотите, особено в развитите курорти на Варна и околностите.

"До януари 2007 г. имаше някой и друг румънец, но откакто сме в ЕС, броят на сделките бързо нарасна", каза Даниел Димитров от агенцията за недвижими имоти “Палад”.

Според него интересът сред британците – досега най-многобройните купувачи - спада, докато сред северните ни съседи расте. Местната агенция “Каравел” през последните седмици им е продала шест апартамента за общо 360 000 евро.

"Искаме тук да си прекарваме ваканциите," казва Стефан Раду от Букурещ, един от купувачите. Той е платил 40 000 евро за двустаен апартамент, което, както той казва, е половината от това, което е щял да даде за подобен имот в собствената си страна.

Раду каза, че смята покупката си най-вече за инвестиция, и вярва, че цената на апартамента ще продължи да расте.

"Тук можеш да си купиш свястна къща с градина за около 30 000 евро, - казва Мариана Стоица, румънка, която също търси имот тук, - За тези пари не можеш да си вземеш къща със земя дори в хипарски румънски курорт като Вама Веке!"

Докато бумът във Варна вече е факт, агенциите за недвижими имоти се готвят да привлекат нови клиенти за неразвития регион северно от града, по-близо до румънската граница.

Агентите вече с пълна пара предлагат имоти в луксозен комплекс, който се строи в града. "Двустайни апартаменти с гледка към яхтено пристанище за 32 000 евро", гласи рекламата.

Стоил Ранев, пенсионер от София, който се е преместил в Каварна за по-спокоен живот, смята да отвори собствена агенция за имоти в града. "Време е да науча румънски”, смее се той.

Искра Сотирова е кореспондент на “24 часа” във Варна. Balkan Insight е он-лайн издание на BIRN, Балканската мрежа за разследващи репортажи.