Румен Гечев обвини властите, че манипулират статистиката за растежа

Депутатът Румен Гечев от БСП обвини в петък от парламентарната трибуна властите в манипулации на статистиката за икономическия растеж. Такива данни съобщава Националният статистически институт.

Не е логично при ръст на износа и ръст на вътрешното потребление да има такова сериозно намаление на вноса, алармира депутатът. Икономисти също смятат, че има въпросителни в данните, но не е ясно дали в тях има грешка или могат да бъдат обяснени логично. Очаква се редовната ревизия на експресните данни да уточни разминаванията.

От Националния статистически институт казаха за Mediapool, че на този етап няма да коментират темата.

Според Гечев причината за отлагането на процеса по присъединяване към чакалнята за еврото с три месеца – от април до юли тази година, е "манипулация на статистически данни с цел заблуда на българския народ и заблуда на ЕС и неговите институции".

Според Гечев растежът не е 3.3%. Според експресните данни на НСИ, обявени преди седмица, икономическият ръст на България през четвъртото тримесечие на 2019 г. спрямо същия период на 2018 г. е 3.5%.

Румен Гечев цитира статистически данни и отбеляза, че средно с около 5% на година расте вътрешното потребление на фирмите и домакинствата в страната, расте износът, а вносът намалява. По думите му няма как с логиката на макроикономиката да се обяснят тези противоречия. Ако расте вътрешното потребление и намалява вносът, трябваше да се намали износът, за да има какво да се потребява, обясни Гечев. Затова от БСП заподозряха "малко вероятно, но възможно неволно пропускане на данни за милиарди, или твърде вероятно умишлено манипулиране".

Румен Гечев цитира прессъобщение на Българската народна банка (БНБ) за платежния баланс от 19 февруари т. г., в което се вижда, че изнесените данни са на базата на огромна статистическа грешка. В графата "грешки и пропуски" в данните за платежния баланс за 2019 г. фигурира сумата от минус 3.3 млрд. евро. За сравнение, в предходните години никога не е имало толкова висока сума на грешките.

"БНБ пише, че те допускат статистическа грешка от 3.345 млрд. евро. Давате ли си сметка за какво става въпрос? Това е 6-7% от БВП. А предната година тази статистическа грешка е била само 359 млн. евро. Тоест БНБ пише, че грешката е 10 пъти по-голяма. Или колегите от БНБ  не са забелязали тази грешка, или тя идва от погрешна информация от митниците и от Министерство на финансите. Защото на първо място, по наши разчети, от вноса не са отчетени поне около 2 млрд. евро или около 4 млрд. лв. По наша информация това е от неотчетени, най-вероятно умишлено внесени петролни продукти", посочи Гечев.

"Като преоценим растежа, който декларира правителството "Борисов", от 3.3%, с тези минус 4 млрд., фактически растежът е 0.8-0.9%", изчисли депутатът.

"Защо правителството на Борисов крие информация за вноса, защо е подадена фалшива информация към НСИ и БНБ, така че да се изкара по-висок растеж, отколкото е фактическият", попита Гечев. И си отговори: "Защото ние въобще не сме сред първите страни на ЕС, ние лазим по дъното на ЕС".

"Какво ще стане, когато това се разбере от ЕК, Евростат и Европейската централна банка", попита още той. "Лъжете не само българите, а лъжете и европейските институции", добави депутатът.

"Искаме незабавно държавните институции да излязат и да кажат каква е истината за вноса и другите показатели", заяви Гечев.

От името на парламентарната група на БСП заради "манипулирането" на данни той поиска незабавната оставка на премиера Борисов и на цялото правителство.

Икономисти: Данните създават усещане за несъвместимост

"Има някакъв смисъл в логиката на това, което твърди депутатът. Наистина се създава усещане за несъвместимост в данните и е добре официалните институции да дадат обяснение по въпроса", коментира пред Mediapool икономистът от УНСС Димитър Чобанов.

"По принцип, когато българската икономика расте, обичайно се отчита и растеж на вноса. Когато има спад на вноса, икономиката е в криза. В последните години е имало само една, в която е отбелязан икономически растеж заедно със спад на вноса, но той не е бил в такъв размер. Така че, данните, според които износът и вътрешното потребление растат, а вносът намалява, наистина създават усещане за несъвместимост", добави Чобанов.

"Сравнението на данните от националните сметки и тези от платежния баланс дават известни основания да се счита, че е налице неконсистентност. Това се отнася преди всичко за несъответствия между вътрешното търсене (в частност потреблението) и вноса. Тъй като все още данните за БВП за 2019 г. не са официализирани, а са на етап експресни оценки, е рано да се каже дали проблемът е наистина сериозен или чисто методологически и ще отшуми след публикуването на окончателните данни. При всички случаи компетентните органи в областта на статистиката е редно да дадат обяснения на обществото, за да няма съмнения и спекулации", коментира пред Mediapol Калоян Ганев, преподавател в Софийския университет.

"Най-вероятно г-н Гечев е чул, че ще има ревизия на данните и обявява темата предварително, за да и той влезе в новините. Но действително има очаквания сред икономистите за ревизия на данните", коментира Георги Ангелов от "Отворено общество". Икономистът очаква огромният излишък по текущата сметка на платежния баланс (около 10%) да бъде ревизиран надолу, но дори при това положение въпросният излишък ще остане един от най-големите в света. "Всяка година се правят подобни ревизии. Този път обаче графата "грешки и пропуски" също е много голяма, което значи, че има редица данни, които още не са обработени", добави Георги Ангелов. Напълно възможно е ревизията да е двупосочна - да отчете по-голям внос (което понижава БВП), но и по-големи инвестиции (което пък е в посока повишение на БВП).