Румен Радев - от "човека на Решетников" до "алтернатива" на Борисов и Гешев (видео)

През 2016 г., когато командирът на Военновъздушните сили ген. Румен Радев спечели президентските избори, демократичната общност бе донякъде тържествуваща заради победата му над издигнатата от ГЕРБ Цецка Цачева, но и притеснена заради проруската му реторика и подозренията за някаква дълбока руска конспирация, целяща да отклони България от прозападния ѝ курс. Тогава едва ли някой е вярвал, че четири години по-късно Радев ще се превърне в единствения институционален съюзник на гражданите, разбунтували се срещу корупционния модел "Борисов-Пеевски-Гешев".

Радев определено бе неприятна изненада за подредената и навързана схема на зависимости между изпълнителна, законодателна и съдебна власт. За тях щеше да е най-добре държавният глава да се придържа към церемониалните си функции по раздаване на ордени, изнасяне на речи пред паметниците на националните герои, да си говори с чуждестранни лидери по международни форуми и най-много да се сдърпа с правителство за някое посланическо назначение, но без да напуска клиширания образ на "обединител на нацията".

Радев не просто не се вписа в този сценарий. Той се изгради като политик и държавник пред очите на цялата нация, поляризирайки страстите и влизайки в открита битка със статуквото, олицетворявано от Бойко Борисов и главния прокурор Иван Гешев.

Онези, които са се тревожили за прозападния курс на България, вече би трябвало да са разбрали, че той зависи от волята на парламента и правителството, а последното правителство на Борисов показа ясно къде стои, реализирайки руския проект "Турски поток". Американските санкции по глобалния закон "Магнитски" бяха поредното доказателство, че не Борисов е гарантът е за отношенията ни със САЩ.

Казано накратко, Радев се оказа "черния лебед", който системата не беше предвидила, особено след развоя на събитията със служебното правителство, което назначи през май 2021 г.

За пет години Румен Радев успя да заличи съмненията за евентуалните му проруски му връзки и ограничена институционална и политическа експертиза, с които започна мандата си.

Той се превърна в основен политически играч, назначи три служебни правителства и поведе с вдигнат юмрук разнолик граждански протест срещу ГЕРБ и главния прокурор.

В нестихващите си словесни схватки с Борисов и ГЕРБ, Радев не се поколеба да използва остра политическа риторика, с което показа, че ГЕРБ вече има нов тип опонент. Той се превърна основна алтернатива на управлението на ГЕРБ и ДПС, на практика измествайки парламентарната опозиция в 44-то Народно събрание. Поставен под силен натиск от прокуратурата, която безпрецедентно влезе в президентството и разпространи стенограми от негови телефонни разговори, той даде да се разбере, че е готов за сблъсък с Гешев. Заради това получи и рядко срещана подкрепа от хора с различни политически убеждения. С подобен образ той влиза и в сегашната надпревара за президентския пост, в която ще бъде подкрепен от БСП, "Има такъв народ", от формацията "Продължаваме промяната" на бившите служебни министри Кирил Петков и Асен Василев, от платформата на Мая Манолова, АБВ и други.

Макар отрано да оглави рейтингите по популярност, Радев не се поддаде на изкушението да формира собствен политически проект и до последно отклоняваше спекулациите, че готви готви такъв. От предпоследното му служебно правителство обаче наистина тръгна такъв – проектът на Кирил Петков и Асен Василев "Продължаваме промяната".

В качеството си на върховен главнокомандващ Радев изненадващо се оказа по-скоро пасивен и не реагира при някои от многото съмнения за злоупотреби в сектора. Това обаче не се отрази на силната подкрепа, която получава от средите на военните. А по отношение на епидемията от коронавирус, която беляза последните години от мандата му, той демонстрира залитания в популистки настроения, оспорване на ограничителни мерки и в крайна сметка не формира ясна позиция.

Мандатът на Радев във външнополитически план мина под знака на инициативата "Три морета", която според анализатори е насочена срещу руските интереси в Европа. Той обаче запази умерения тон към Русия. За разлика от Борисов, който конюнктурно влиза в образ ту на антируски ястреб, ту на пръв приятел на Русия, Радев удържа една по- достойна и разумна линия на поведение. Без плакатни заявки "за" или "против" Русия, той избира по-прецизно точки на разграничение, например с атаката си срещу Борисов за руския проект "Турски поток", но без да се включи в международния натиск срещу Путин в защита на Навални.

По отношение на Северна Македония той заема и силно популярната у нас позиция да не се правят отстъпки и се придържа към позицията на Народното събрание. Този курс обаче блокира европейската перспектива на региона и засега не се очертава изход от задънената улица.

Сега според социологическите изследвания Радев е фаворит за втори мандат, но този път ще има реални опоненти в лицето на Анастас Герджиков (подкрепен от ГЕРБ) и Лозан Панов (подкрепен от "Демократична България").

Освен това ще трябва да представи и друг образ освен този на основен борец срещу ГЕРБ и статуквото, тъй като на това поле среща автентичен опонент в лицето на Лозан Панов.

Как започна?

Радев направи първите си стъпки в политиката още като действащ генерал, командир на Военновъздушните сили (ВВС). Той показа нехарактерна активност за длъжността, която заема и така придоби по- широка популярност още докато бе под пагон. За това помогна и премиерът Бойко Борисов, който демонстрираше симпатиите си към него и дори го разубеди да не подава оставка от ВСС, когато Радев се закани да стори това през 2015 г..

Малко по-късно Радев изненадващо бе лансиран за кандидат- президент от председателката на БСП Корнелия Нинова. Слуховете бяха, че това е станало, след като потенциалът му бил разпознат от Руския институт за стратегически изследвания на бившия генерал от КГБ Леонид Решетников. Месеци наред вървяха легенди за проучване, направено от социолога Живко Георгиев, което е потвърдило профила му на подходящ кандидат.

На изборите през 2016 г. Радев победи на втори тур кандидатката на ГЕРБ Цецка Цачева и така опроверга тезата на Бойко Борисов, че дори "и магаре да върже..., ще бъде избрано". Опонентите му говориха за него като за "човека на Решетнков" и "зелен чорап". Политически неопитният към онзи момент Радев обаче не бе изваден от равновесие – не влезе в обяснителен режим и стоеше зад думите и позициите си.

В крайна сметка, обаче, по време на срещите си с чуждестранни лидери, Радев не се заяви като защитник на Русия и евроскептик и остави проруските си тези за вътрешна употреба. Радев излезе много бързо и от образа на военен, прекарал целия си живот по поделенията, налагайки за основни свои приоритети съдебната реформа и борбата с корупцията и неравенството.

Първото предизвикателство за него стана казусът имало ли е конфликт на интереси при назначението на съпругата му Десислава за пиар на ВВС по времето, когато той ги е командвал. Месеци наред Радев се обясняваше по случая и той вероятно щеше да заглъхне, ако опонентите му, в опит да намерят за какво да го атакуват, не реанимираха периодично темата. Така се стигна до 2020 г., когато в ескалиращия конфликт между Радев, от една страна, и ГЕРБ и главния прокурор Иван Гешев – от друга, за пръв път в историята на България прокуратурата разпространи запис от телефонен разговор, в който се участва действащ президент.

В него се чува гласът на Радев, който обсъжда с командира на ВВС генерал-майор Цанко Стойков проверка на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) за назначаването на Десислава Радева за пиар на ВВС през 2014 г. В крайна сметка случаят с това назначение заглъхна без последствия, макар да го съпътстваше през по-голямата част от мандата му.

Сега Радев отново си има работа с бивш пиар на ВВС, тъй като за вицепрезидент на Анастас Герджиков бе издигната полковник Невяна Митева.

Междувременно Радев демонстрира отлично взаимодействие с вицепрезидента Илияна Йотова. За разлика от непрекъснатите разправии между предшествениците им Росен Плевнелиев и Маргарита Попова, Радев и Йотова стиковаха и допълваха позициите си.

"Спокойно, имате още една седмица"

Малко преди Радев да встъпи в длъжност през януари 2017 г., премиерът Бойко Борисов подаде оставка и така едно от първите предизвикателства за новоизбрания и президент бе да назначи служебно правителство. Още в първата си реч пред парламента Радев призова за съдебна реформа. Конфронтиран от враждебното отношение на депутатите от ГЕРБ в залата, Радев спонтанно се обърна към тях с репликата: "Спокойно, имате още една седмица". Този стил на поведение той запази до края на първия си мандат.

Първото му служебно правителство обаче бе оглавено от неконфронтационния проф. Огнян Герджиков. Този кабинет ще се запомни с разкрития, които увисваха във въздуха, но и опит да бъде трасирана покупката на шведските изтребители "Gripen".

Новото управление на ГЕРБ започна именно с ревизия на този избор и в крайна сметка третото правителство на Борисов закупи американските машини F-16. Радев остро критикува процедурата, по която бе реализирана сделката, но не оспори самата покупка на F-16.

Кой ще е шеф на борбата с корупцията?

Напрежението между Радев и ГЕРБ набираше сила. Партията на Борисов се противопоставяше на опитите на Радев да оглави борбата с корупцията и не се съобразиха с искането му той да назначава председателя на бъдещия антикорупционен орган, станал известен като КПКОНПИ. В началото на 2018 Румен Радев наложи вето (едно от многото) върху Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество. Комисията бе оглавена от Пламен Георгиев, прочул се с терасата си и изпратен за консул във Валенсия, а по-късно ГЕРБ наложи за негов заместник Сотир Цацаров.

По това време бе и първата реална възможност Радев да се докаже като борец срещу статуквото в правосъдната система. Той отказа да подпише указ за назначаването на Георги Чолаков за председател на Върховния административен съд (ВАС). След като Висшият съдебен съвет потвърди избора, той разписа, въпреки че имаше съмнения около процедурата.

През 2018 година в многопластовите отношения между Борисов и Радев бе замесено и името на Пеевски.

Радев атакува премиера с директен въпрос за общите му бизнес интереси с депутата от ДПС, но после не представи никакви доказателства за твърдението си, а не показа активност и по аферата "КТБ".

Така, макар президентът да не постигаше кой знае какво с несекващите си критики срещу управляващите и непрекъснато налагане на вето на техни закони, рейтингът му растеше все повече и се налагаше за основна опозиция.

Указът за избора на Гешев

В третата година от мандата на Радев дойде най-сериозното изпитание, когато мнозинството във ВСС избра за главен единствения кандидат за поста Иван Гешев, протеже на предшественика си Сотир Цацаров. Това се случи в драматична ситуация на бурно гражданско недоволство срещу избора на Гешев и мобилизация на близки до Гешев, Пеевски и ГЕРБ медии в защита на Гешев и против Радев.

Президентът показа несъгласие с избора на Иван Гешев, отказвайки да подпише указа за назначението му. След това ВСС потвърди безапелационно подкрепата си за Гешев. Независимо от натиска на съдии и граждани президентът да намери подходяща форма (например да сезира КС за процедурата) и да спре назначението, Радев реши да подпише указа.

"Мутри вън"

Еманципирайки се бавно и полека от БСП, която го издигна през 2016 г., през лятото на 2020 г. Радев успя да се качи на гребена на вълната на общественото недоволство срещу управлението на ГЕРБ.

Главният прокурор потърси тълкуване от КС на чл. 103 от Конституцията и за възможностите за разследване на президента по обвинение за "държавна измяна", а депутати от ГЕРБ заговориха за импийчмът на Радев. След това прокуратурата пусна и телефонни разговори с участието на президента, в които се обсъжда казуса с назначението на съпругата му във ВВС, записани със специални разузнавателни средства (СРС). Президентът пък реагира като свали доверието си от правителството на Борисов.

На 7 юли 2020 г. съпредседателят на "Демократична България" Христо Иванов се добра с гумена лодка до летния сарай на Доган, където бе безцеремонно изблъскан от цивилни гардове, охраняващи плажа. На 8 юли президентът Радев потвърди, че това са държавни гардове от НСО.

На 9 юли прокурори, разследващи и служители на подчиненото на Гешев Бюро за защита нахлуха безпрецедентно в президенството. Извършени бяха обиски, двама съветници на Радев бяха арестувани.

Това провокира силна реакция и подкрепа към президентската институция. Вечерта хиляди хора, с различни политически симпатии, се събраха пред президентството. Радев излезе при тях и изнесе символната рече "Мутри вън".

Протестите се насочиха срещу Борисов и Гешев и продължиха месеци наред. Борисов не подаде оставка и завърши мандата си, но безвъзвратно загуби доверие както в страната, така и навън. Неговата партия остана изолирана в двата последователно избрани парламента след изборите през април и юли 2021 г. и макар да се очаква да е отново първа сила след вота на 14 ноември, изгледите да се върне на власт са нищожни.

В същото време назначеното от Радев служебно правителство начело със Стефан Янев се оказа политическия хит на сезона, привличайки огромни обществени симпатии, включително с решимостта си да извади наяве технологията на кражбите от ерата "Борисов" и да започне първи стъпки към разграждане на корупционния модел. Служебният министър на икономиката Кирил Петков стана естествен символ на промяната. Той и финансовият министър Асен Василев отказаха участие в следващия служебен кабинет, за да основат формацията "Продължаваме промяната", с която отиват на изборите.

Радев може и да е мечтал да получи контрола върху изпълнителната власт, но едва ли си е представял, че две поредни служебни правителства ще се наложи да управляват държавата повече от половин година. И че освен с основното си задължение по организация на изборите ще се сблъскат с огромните предизвикателства на енергийна криза, галопиращи цени на тока и газа, усложнена епидемиологична обстановка, блокаж на преговорите с РСМ и пр., при това без работещ парламент, който да взема решения.

Всичко това усложнява играта на Радев и дава козове на ГЕРБ и ДПС да го атакуват произволно по всякакви теми.