Румен Радев иска да поднови руския проект за АЕЦ "Белене" с пари от ЕС и Украйна

Премиерът Румен Радев иска да размрази проекта за изграждането на АЕЦ "Белене" с европейски средства и заедно с Украйна, стана ясно от думите му по време на парламентарния контрол в петък.

Радев каза, че е разговарял със Зеленски на срещата им миналия месец в Брюксел. "Той предложи отново да закупят реакторите от АЕЦ "Белене", а аз му предложих друго - "дайте ние и вие с европейски средства заедно да изградим АЕЦ "Белене" и да ви предоставим електричество през Румъния", заяви премиерът. Това е нашата позиция и мисля, че това ще бъде изгодно за България, ако се случи, допълни той.

Проектът за строежа на ядрена електроцентрала край Белене по руската технология ВВЕР бе прекратен от правителството на "сглобката" между ПП-ДБ и ГЕРБ през 2023 г. след неуспешен опит да привлече инвеститори. След това парламентът взе решение, с което възложи на правителството да преговая с Украйна за продажбата на доставеното от руската "Атомстройекспрот" ядрено оборудване, което и до днес стои консервирано на площадката край Дунав. Неговата оценка бе за малко над 600 млн. евро – малко под сумата, която държавната "Национална електрическа компания" плати за изработката му. Преговорите по сделката обаче зациклиха, защитаващата се от Русия Украйн няма средства, а и чисто практически реакторите няма как да бъдат превозени в условията на войно до АЕЦ "Хмелницка", за където се преговаряше да бъдат инсталирани.

При правителството на Росен Желязков, по информация на Mediapool, е бил обсъждан вариантът реакторите да послужат като апортна вноска на НЕК срещу дял в оператора на бъдещата мощност в АЕЦ "Хмелницка".

Сега обаче Радев лансира идеята проектът да се възобнови, явно с надеждата, че може да получи европейско финансиране, след като Брюксел преосмисли позицията си за ядрената енергетика. Преди година Еврокомисията публикува осмата си примерна ядрена програма (PINC). Според оценката в нея 205 млрд. евро ще са необходими за разработване на нови широкомащабни реактори и 36 млрд. евро за удължаване на срока на експлоатация на съществуващите.

"Осъществяването на тези инвестиции ще изисква комбинация от различни източници на публично и частно финансиране, допълнени от инструменти за намаляване на риска", признаха от Брюксел. Като такива се посочват договорите за разлика, които позволяват подкрепа на разработчиците на проекти чрез преразпределяне на рисковете на пазара на електроенергия и строителните рискове. "Освен това финансирането на даден проект може да се основава на споразумения за закупуване на електроенергия, които държавите членки могат да разработят като инструменти за подпомагане, насочени към производителя", посочва се в ядрената програма.

Очевидно идеята на правителството на Радев е да сключи подобен договор за доставка в Украйна, което ще гарантира бъдещи заеми за строежа при по-изгодни лихви. За да стане това, обаче трябва одобрението на Брюксел.

Засега не е ясно, ако се възобнови ядреният строеж, който досега е спиран два пъти за над 30 години, как ще бъде извършен монтажът на оборудването. Руската "Росатом" и дъщерната ѝ “Атомстройекспорт“ са под европейски санкции, кето означава, че няма как те да довършат собствения си проект.

Едно от служебните правителства на Румен Радев, докато той беше президент, предвиждаше с тази задача да се захване френската "Фраматом", която да адаптира и завърши строежа. През май 2023 г., преди да бъде прекрен проектът, дори собственикът на "Фраматом" - "Електрисите дьо Франс" (EDF) предостави детайлен план как би се извършило предпроектно проучване за възможностите да се довърши замразения проект за изграждане на АЕЦ "Белене". Това обаче остана на хартия и следващото правителсто затвори проекта.

За намеренията на кабинета на "Прогресивна България" да възроди строежа стана ясно в рамките на отгово на Радев на въпрос на лидера на „Възраждане“ Костадин Кжостадинов смята и правителството да анулира подписаното преди три месеца от служевни япремиер Андрей Гюров и украинския президент Володимир Зеленски 10-годишно споразумение между двете държави. 

Няма да анулираме споразумението с Украйна, защото в него няма никаква конкретика, няма действия, няма обеми на предоставяне и никакви срокове, заяви Радев.

Ние казваме, че независимо кой е подписал дадено международно споразумение, било то министър-председател или министър, то е подписно от държавата. Това означава институционалност и спазване на международното право и България не може да дава такива сигнали, посочи Радев. По думите му договорите трябва да се спазват.

Ако сте чели внимателно споразумението, ще видите следното: да се проучи възможността за предоставяне на помощ и да се идентифицират потенциалните начини за подкрепа – всичко е в такъв дух. Няма да идентифицираме засега, няма да проучваме, няма никакви поети ангажименти в това споразумение, каза премиерът.

Там ясно е описано, че Украйна ще се стреми да въведе, където може, изучаване на българския език, отстояването на правата и интересите на нашето национално малцинство. Освен това е записано, че двете страни ще работят за борбата с мините в Черно море, както и с организираната престъпност и прането на пари, отбеляза Румен Радев. Записано е да съдействаме колкото можем за гарантирането на ядрената безопасност на ядрените централи в Украйна, защото ние имаме интерес от това, добави министър-председателят.

Цялото споразумение се върти около това да се проучват възможностите за подкрепа. Продължаваме да ги проучваме, не сме поели никакъв конкретен ангажимент и ако стигнем до нещо конкретно, ще ви уведомим, допълни той.