Румен Радев на лов за ливански инвестиции и общи пазари

Търговията между двете държави бележи 20% ръст, но е далеч то потенциала си

Румен Радев разгораря в ливанския си колега Мишел Аун по време на визитата си в Бейрут, сн. Президентство

Икономическите отношения между България и Ливат не трябва да разчитат само на търговията, независимо от ръста ѝ от 20 на сто през 2018 г., а двете държави да работят да взаимни инвестиции и съвместни производства за завладяване на други пазари. Това стана ясно от думите на президента Румен Радев след среща във вторник с колегата си Мишел Аун в Бейрут. Българският държавен глава е на посещение там и води бизнес делегация от над 30 български компании. Те, заедно със зам.-икономическия министър Александър Манолев, участваха в бизнес форум с участието на ливански компании.

България може да бъде врата за Ливан по отношение на ЕС, както и Ливан да бъде нашата врата по отношение на региона на Близкия Изток, каза Радев, цитиран от прессекретариата на Президентството. И той, и Аун смятат, че двете държави имат голям неоползотворен потенциал за сътрудничество.

Радев посочва, че ливанските инвестиции в България са доказали своята ефективност. По данни, представени от Манолев, те надхвърлят 40 млн. евро от 2008 г. досега.

Според него двете страни трябва да работят за по-голяма транспортна свързаност и в най-скоро време ще покани ливанския посланик в София и представители на българските авиопревозвачи, за да се обсъдят възможностите за такава авиолиния. Има пряка авиолиния между Ливан и Гърция, Сърбия, Румъния, България губи от това, че няма пряка авиолиния, и много от туристите отиват в тези съседни страни, каза Радев. Аун също смята, че откриването на директна въздушна авиолиния като най-ефективна мярка за насърчаване на туризма, икономическия и културен обмен.

Нашите отношения имат бъдеще, когато младите ни хора и бизнес среди могат да общуват по-често и по-свободно, заявява още Румен Радев.

"България може да бъде много полезна в редица инфраструктурни проекти, които предстои да се реализират в Ливан“, коментира българският държавен глава, коментирайки доказания опит на български фирми в арабската република в сферата на строителството, хидро-техническите съоръжения, енергетиката.

Двамата са обсъдили и бежанската криза и са постигнали единодушни, че това е въпрос на сигурността не само за страните от региона, но и за Европа.

"България ще продължи да бъде част от усилията в ЕС за оказване на съответната финансова помощ и подкрепа на Ливан и разбира какво предизвикателство за социалните системи в страната са огромният брой мигранти", казал Радев и подчертал, че Европа трябва да се ангажира по-активно с проблемите не само на страните, от които идват мигранти, но и на транзитните държави.

Ливанският президент Мишел Аун заявил, че облекчаването на съдбата на сирийските бежанци и на държавите, които ги приемат, е обща отговорност на света

По-късно Радев се включи в откриването на бизнес форум за компании от двете държави, пред които говори и зам.-министърът на икономиката Александър Манолев.

През 2018 г., търговията между България и Ливан отчита стойност от 175 млн. щ.д., което е увеличение от над 20%. По думите на Манолев вносът от Ливан е нараснал над два пъти, а българският износ надхвърля 80 млн. щатски долава.

"Виждаме перспектива за увеличаване на експорта на български хранителни и селскостопански стоки, продукти на машиностроенето, фармацията, козметиката и още много“, казва Манолев, цитиран от пресцентъра на ведомството си. Според него двете държави трябва да стартират дългосрочни партньорства за излизане на трети пазари и не на последно място – за насърчаване на взаимните инвестиции.

Сред зам.-министъра един от проблемите в търговските отношения на България и Ливен е тенденцията за стихийност като много силни години се редуват с по-слабо представяне на двустранния експорт. "Затова се надявам представителите на институциите да набележим такива мерки, които да ни гарантират устойчивост на резултатите и да се създадат дългосрочни връзки между бизнеса от двете страни“, заявил Манолев.

Споделяне

Още от Бизнес

Какво показва отмяната на карантини за VIP- персони в България?