Румен Радев се докачи и от решението на НС да изслушва бъдещи генерали

Президентът Румен Радев съзря риск за отслабване на президентската институция в приетите от парламента законодателни промени, според които кандидат-генералите ще бъдат изслушвани от депутатите преди да бъдат назначавани. Така конфронтацията между управляващите и държавния глава, избухнала заради парламентарната проверка на процедурата за избор на нови изтребители, продължава на пълни обороти. Противопоставянето върви отчетливо по линията ГЕРБ срещу БСП, тъй като лидерът на социалистите Корнелия Нинова атакува мнозинството в защита на Радев, който пък с последващите си реакции се оказва все по-пришит към парламентарната опозиция.

"Преди повече от четвърт век ние деполитизирахме Българската армия. Виждам опити за връщане към обратния процес", коментира Румен Радев, цитиран от своя прессекретариат, по повод предложените промени в Закона за отбраната и въоръжените сили. Президентът предупреди, че съществува риск реализирането на тези промени да отслаби президентската институция.

"Ако Комисията по отбрана и парламентът като цяло желаят да имат по-голямо влияние и авторитет върху Българската армия, нека го правят с приемане на адекватни закони, които да работят за Въоръжените сили и за военнослужещите, а не със силово привикване и препитване на кандидатите, номинирани за генерали", каза Радев пред български репортери във Варшава, където е на посещение.

Нинова: "Спрете с тази война срещу президента Радев"

Новите текстове всъщност не засягат конституционните права на президента да назначава с указ висшите военни и практически няма да доведат до някаква съществена промяна. Въпреки това, преди Радев да реагира от Варшава, лидерът на БСП Корнелия Нинова зададе тон с реч от парламентарната трибуна, в която обяви, че законовите промени са "вмешателство в правомощията на държавния глава и грубо нарушение на разделението на властите".

"Спрете с тази война срещу президента Радев! Спрете с всеки свой акт да разпалвате противопоставяне между институциите, защото това е вредно за държавността. Освен това нямате насреща си г-н Плевнелиев", призова Нинова.

Според нея това е "кух закон, който не поражда правни последици, но е размахване на пръст към президентската институция". Освен това тя се закани БСП да сезира Конституционния съд заради проектозакона, тъй като допълвал основния закон.

"Не се опитвайте да опитомявате президента Радев, няма да стане. Ще се провалите в това. Проваляйки се в тази лична битка, ще съсипете държавата и държавността", каза още Корнелия Нинова.

Тя посочи, че очаква ГЕРБ да предложи подобни промени и за назначаването на посланиците, но пропусна да припомни, че бившият външен министър и сегашен депутат от БСП Кристиан Вигенин още през 2013 година одобри подобна практика.

Какъв е проблемът?

В момента висшите военни се назначават с указ на държавния глава по предложение на правителството. Това е една от най-непрозрачните процедури в държавата, в която през последните години се намесват различни политически и дори бизнес лобита.

Според гласуваното в четвъртък на първо четене предложение, Министерският съвет вече ще разглежда кандидатите, след като бъдат изслушани в парламентарната военна комисия.

Те ще трябва да представят пред депутатите визията си за развитието на армията, за да може и обществото да прецени дали са подходящи за въпросните постове. След изслушването кандидатите трябва да бъдат одобрени от Министерския съвет, който да предложи на президента да издаде указ за назначаването им.

Изслушването в парламента няма да има пряко влияние на избора, но би дало възможност за някаква форма на граждански контрол.

По информация на Меdiapool се очаква този текст да бъде променен преди окончателното му приемане и да измести изслушването, след като кандидатите вече са одобрени от правителството. Христо Гаджев от ГЕРБ потвърди, че в Комисията по отбрана вече е постигнато съгласие между първо и второ четене да бъдат внесени текстове, според които изслушването да бъде след процедурата по удостояване със звание.

ГЕРБ: Няма нищо политическо

Корнелия Нинова коментира в парламента, че това е кух закон, "защото в самите мотиви сте записали, че той няма да повлиява на решенията на МС и президента".

"Тогава защо го правите? Няма да има правни последици, но приемаме специален закон за това", продължи Нинова.

Тя добави, че прозрачност може да има и без закона, защото нищо не пречи на комисията да извика кандидатите и да ги изслуша, а така това става задължително.

Владимир Тошев от ГЕРБ увери, че няма нищо политическо в изслушването на офицерите в комисията и никъде не е записано, че то има отношение към процедурата по тяхното произвеждане.

Милен Михов от "Обединени патриоти" добави, че парламентът трябва да има отношение към произвеждането на висшите офицери, но да не се допуска партизирането и кадруването в тази област.

"Според мен поправката е добра. Мисля, че се постигна съгласие за текста в комисията", отбеляза той.