Русенска майсторка твори с вълна и мечтае за Париж

От 2024 г. Надежда Петрова от Русе твори необичайни чанти, бижута и други авотрски изделия от сурова вълна. В нейните произведения оживяват приказни герои, зайци, бухали, мишки, морското дъно, вълшебни градини и образи, сякаш излезли от илюстрациите на английската художничка и писателка Биатрикс Потър. Всяка чанта е изработена изцяло на ръка чрез древната техника на плъстене на вълна и носи собствен характер, история и душа.

"РъкоТворница" - името на бранда ѝ не е избрано случайно. То съчетава в себе си вярата, че човек сам създава своя свят със собствените си ръце, разказва Надежда.

Магията на първата чанта

Понякога най-важните неща в живота започват съвсем случайно. Така започва и историята на Надежда Петрова и нейните необикновени вълнени чанти. Тя разказва, че се занимава с този занаят от около две години и половина, а интересът ѝ към обработката на вълна се появил напълно спонтанно.

Преди да открие своето призвание, Надежда е работила в различни сфери. Била е мениджър, шивачка, работила е и в кафене. Въпреки разнообразния си професионален път, тя винаги е носела в себе си любов към ръчната изработка, наследена от майка ѝ и баба ѝ.

Съдбоносният момент настъпва, когато вижда интересна чанта от вълна в интернет. Толкова силно я впечатлява, че пожелава да притежава такава. Скоро обаче разбира, че единственият начин това да се случи е сама да я изработи.

"Така започна всичко. Намерихме се взаимно. Беше като магия, която промени живота ми", разказва Надежда.

Надежда Петрова от Русе е създателка на авторския бранд "РъкоТворница"

Първата чанта, която създава, е вдъхновена от приказката "Малкият принц". След нея започват да се раждат все повече идеи и образи.

"Магията на вълната е голяма. Щом направих първата чанта, не можех да спра. Започнаха да ми хрумват все нови и нови идеи и да правя все по-странни произведения", казва тя.

Първоначално възнамерявала да създава чанти само за себе си, но след като публикувала снимка на първата си творба във Фейсбук, започнали да пристигат съобщения от хора, които искали да си купят същата.

"Така увлечението ми се превърна в бизнес", споделя майсторката на чанти.

Началната инвестиция е скромна – около 200 евро, вложени в материали за творби за себе си. По-късно, когато вижда резултатите и интереса на клиентите, започва да инвестира значително повече средства във висококачествени материали.

От суровата вълна до приказния герой

В основата на всяко изделие стои древният занаят тепане на вълна, известен още като плъстене или филц. Това е текстилна техника, при която вълнените влакна се сплитат и уплътняват без предене или тъкане.

Надежда използва два метода – сухо и мокро плъстене. При мокрото плъстене вълната се обработва с топла вода, сапунена пяна и продължително механично триене с ръце, докато се превърне в здрав и устойчив плат.

Процесът е изключително трудоемък. Тя разказва, че върху специален калъп подрежда пластове мериносова вълна в различни цветове. След това започва продължително тепане със сапунена вода. Самото оформяне на основата отнема около седем часа, а вълната трябва да бъде търкана непрекъснато поне пет часа, за да придобие структурата на плат.

Вдъхновението ѝ идва основно от природата и приказките

След това чантата съхне върху калъп, който ѝ придава форма и едва тогава започва същинската художествена работа – създаването на фигурите и декоративните елементи.

"Останалата част е скулптуриране на вълната и набиване с игла", обяснява тя.

Техниката на иглонабиване, известна още като сухо плъстене, позволява оформянето на триизмерни фигури чрез специални игли със зъбци. Така върху чантите се появяват животни, растения и приказни персонажи.

"Фигурите, например на животни, се правят само с иглонабиване. Трябва да добият такава плътност, че да не се разпаднат при носене и да могат да се перат", разказва Надежда. Следват финалните детайли – ръчна бродерия, нашиване на мъниста, поставяне на подплата, дръжки и закопчаване. Така всяка чанта постепенно оживява.

Тя използва висококачествена фина мериносова вълна, която е мека, не боцка, има естествен блясък и е изключително издръжлива. Освен художествена стойност, изделията са напълно функционални и пригодени за ежедневна употреба.

Въпреки че понякога предварително рисува моделите си, в процеса на работа първоначалната ѝ идея толкова се променя, че крайният резултат почти винаги я изненадва.

"Винаги имам идея за новата чанта, но когато започна да декорирам, се получава нещо съвсем различно.", споделя Надежда.

Когато ръчният труд има душа

Надежда работи като свободен творец. Клиентите ѝ идват основно чрез социалните мрежи, а с времето популярността на нейните произведения расте дотолкова, че хората сами започват да я откриват.

Сред купувачите има както българи от страната и чужбина, така и много чужденци. Нейни чанти се носят в Италия, Германия, Франция и Япония.

Изработката на една чанта отнема от седем до десет дни

Освен чанти, тя изработва брошки, портмонета, фигурки и скулптури от вълна. Всяко изделие е единствено по рода си.

"Продуктът, който предлагам, има характер и душа. Ако сложите маркова чанта, всички виждат марката и престижа зад нея, дори някой може да ви завиди, а моите чанти предизвикват само усмивки", казва тя.

Вдъхновението ѝ идва основно от природата и приказките.

"Просто се влюбвам в определен герой и му давам живот от вълна. Чантите ми са като сюжети от приказки и разказани истории", продължава Надежда.

Изработката на една чанта отнема между седем и десет дни, а за месец тя успява да създаде не повече от четири изделия. Средната цена на чанта е около 250 евро. Причината за тази цена, която авторката смята за висока за нашия пазар, е огромното количество ръчен труд и стремежът към безупречно качество.

"Ако правя картина от вълна, тя се слага под стъкло. Но ако е чанта, трябва да бъде здрава и да издържа на носене, което прави обработката доста продължителна", уточнява тя.

Според Надежда в последните години интересът към старите занаяти у нас е голям, но все още много хора трудно осъзнават колко време, умения и енергия стоят зад всяко ръчно изработено изделие.

Тя вярва, че именно в епохата на технологиите стойността на човешкия труд ще става все по-голяма.

"Това са неща, които машините и изкуственият интелект не могат да предложат. Колкото повече навлизат технологиите, толкова по-ценен става ръчният труд", смята тя.

Най-голямото предизвикателство пред нея е непрекъснато да намира ново вдъхновение. Мечтае да отвори собствено ателие, да наеме поне още двама души и да предаде знанията си за обработката на вълна на бъдещи творци.

Голямата ѝ мечта е един ден творбите ѝ да достигнат до Париж "и там да харесат моите чанти". Съдейки по усмивките, които нейните приказни творения предизвикват у хората по света, тази мечта изглежда напълно възможна.