Русия губи сфери на влияние, но поне да се спазари

Тези дни стана известно, че ЕС активно обсъжда плановете за разполагане на европейски миротворци в Приднестровието (молдовска област с неопределен все още статут - б. р.). Инициативата е на Холандия, която председателства в момента ОССЕ.

Общият замисъл изглежда така: ОССЕ, чиято зона на отговорност обхваща Молдова заедно с Приднестровието, дава мандат на миротворческите сили на ЕС, а Русия и Украйна при желание се присъединяват към тях. Ако не поискат - тяхна воля.

Механизмът е изпробван вече в Македония и по принцип всичко е готово - руските миротворчески сили ще бъдат сменени от европейски части. И европейците ще останат в региона по всяка вероятност до интегрирането на Молдова и Румъния в ЕС - тоест 10-15 години. След това контролът върху зоната ще стане прерогатив на Брюксел - там ще се определя и бъдещето на народите от Приднестровието. А Москва ще изгуби всички възможности да претендира за някаква роля в региона - поне на законно основание.

Този развой на събитията е крайно тежко поражение за руската външна политика. Молдова е стратегическо направление за Руската федерация още от времето на Киевска Рус. Загубата на контрол върху това направление - при това безвъзвратна на днешния исторически етап, означава бъдещото "изтръгване" на целия Черноморски регион от сферата на руските интереси.

Няма ни най-малко съмнение, че след Приднестровието ще дойде редът на Абхазия - възможно е и създаването на допълнителен опорен район за европейските миротворци в Гагаузия (със специален статут в Молдова - б. р.), а после и на Карабах. Да не забравяме, че евроатлантически войски настойчиво проникват вече и в Централна Азия.

По този начин Европа тихомълком - не твърде забележимо, но и без да отстъпва, укрепва позициите си на териториите на бившия СССР. Освен това като говорим за Европа, във военен смисъл подразбираме НАТО (поне засега) - във всеки случай "европейското" крило на алианса.

Ще отбележим, че рязкото активизиране на военната дейност и военното строителство, осигуряването на военно присъствие на ЕС в критично важни региони на планетата е принципна задача на европейците. Става дума не само за ОНД, но и за Африка и Азия (те вече присъстват в Афганистан). Тъй че събитията не се ограничават с отделни "престижни" проекти. Не - Европа има намерение да изгради система на глобално военно присъствие, подобна на американската.

Естествено не току-тъй. Очевидно европейците възприемат сериозно както разногласията си със САЩ, така и перспективите Америка да се откаже да гарантира сигурност на Стария свят, и прогнозите за настъпващ период на глобална нестабилност и нова подялба на света.

Какво означава за Русия всичко това?

Първо, налага се да констатираме крайно тежко поражение, поради което принудително ще бъдат замразени много проекти за възстановяване на руското влияние в съседните региони.

За жалост Москва трябва да се готви за доста рязко отслабване на позициите си почти по целия периметър на държавните граници.

Някои (доста относителни) успехи в тази насока от последната година-две вероятно няма да са трайни. Кремъл ще трябва да се прости с бляновете за "свои" президенти и режими в Молдова, Украйна, Грузия, Азербайджан, Армения, Узбекистан, може би в Казахстан и Киргизстан, а след това и в Беларус.

Строго погледнато обаче, това не е нещо ново. Да разполагаш с държави сателити - при това в условията на ожесточена конкурентна борба за влияние върху тях, е крайно скъпо удоволствие. Просто нямаме пари, за да си го позволим. Затова в реалните условия се налага да избираме между две злини - или проамерикански, или проевропейски съседи.

Второ, в тази ситуация Русия все още може да играе ролята на един вид продавач - тя и досега притежава ако не контролни, то поне блокиращи "пакети" от акции в съседните държави и съответно може да извлича от тях определена печалба. Веднъж чрез изгодна продажба, като използва противоречията между европейския и американския купувач, друг път - като си запази за в бъдеще местенце в "директорския борд".

В този смисъл положението е сходно с това на Горбачов в случая с Берлинската стена - той имаше възможност да предложи своя цена и да се пазари. Горбачов не стори това и отстъпи даром нещо, което би могло да осигури на страната му значителна печалба. Да се надяваме, че Путин ще се окаже по-пресметлив търговец.

* Публикуваме с малки съкращения статията "Европа ще разположи войски в Приднестровието, а Русия ще може само да наблюдава", по БТА