Русия и ЕС ще опитат да избягват енергийните “недоразумения”

Русия и ЕС стигнаха до общата позиция, че ще се опитват да избягват “недоразуменията” по въпросите на енергийната си политика в бъдеще, съобщи ББС. Това становище бе изразено от двете страни по време на срещата на върха в четвъртък между Русия и ЕС в Сочи.

Основна тема бе обсъждането на пороя от заплахи, които двете страни си отправиха в последните месеци, че може да се обърнат към други клиенти и доставчици на горива, пише ББС.

Австрийският канцлер Волфганг Шусел заяви, че по време на срещата двете страни са определили положението, в което са попаднали като “ситуация победител-победител”.

При откриването на срещата руският президент Владимир Путин заяви, че Строителството на Северно-Европейския газопровод и мерките за укрепване на енергийната обезпеченост на Европа ще решат главната цел за повишаване на качеството на живот на европейците в хода на глобалното и регионалното развитие.

На срещата, чийто домакин бе руският президент Владимир Путин, присъстваха австрийският  канцлер Волфганг Шусел, председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и върховният представител на  ЕС за външната политика и сигурността Хавиер Солана.

Първият резултат от Сочи бе, че двете страни подписаха споразумения за облекчаване на визовия режим и за реадмисия на нелегални имигранти, предаде ИТАР-ТАСС.

Двата документа бяха парафирани от руския външен министър Сергей Лавров и европейския комисар за външните отношения и европейската политика на добросъседство Бенита Фереро-Валднер в присъствието на руския президент Владимир Путин и председателя на Европейската комисия Жозе Мануел Дурау Барозу.

По думите на съветника на руския президент Сергей Ястржембски, споразумението за облекчаване на визовия режим е необходим междинен етап към постигането на главната цел - безвизовото пространство. Преди срещата Ястржембски коментира пред в. “Известия”, че "това ще ни стимулира да подпишем аналогични документи с голяма група страни, сред които Китай, Афганистан и Виетнам”.

"Отначало от облекчения визов режим ще могат да се възползват студенти, журналисти, бизнесмени и дейци на културата, науката и спорта. Но това решение е първа стъпка към въвеждането на изцяло безвизов режим за гражданите на Русия и ЕС", заяви по-късно Путин.

Трудни дебати за енергийния сектор

Преди срещата анализаторите прогнозираха труден дебат около основната тема на срещата – природния газ и руските инвестиции в енергийния сектор на страните от ЕС.

Енергийните доставки и енергийната сигурност ще бъдат на първо място сред обсъжданите теми, обяви преди срещата руският специален представител в Брюксел Владимир Чижов. На участниците ще има бъде трудно до игнорират този деликатен момент – твърде много напрежение се натрупа по енергийната тема от началото на годината, заяви той, цитиран от “Монд”.

Въпреки че ЕС и Русия считат себе си за стратегически партньори, никога техните интереси не са били толкова противоположни, посочва вестникът. Сблъсквайки се с растежа на цените на петрола, европейските страни се опитват да провеждат по-мускулеста енергийна политика. Когато в началото на годината Москва спря газовите доставки на Украйна, по чиято територия минава един от главните транзитни коридори на руския газ, европейските страни осъзнаха степента на своята зависимост от руските доставки. Под натиска на новите страни.членки в ЕС, в частност на Полша, която е възмутена от привилегированите отношения между Германия и Русия, сега ЕС иска да реши проблема.

Европейците внасят от Русия една четвърт от природния газ, от който се нуждаят. Москва е вторият най-голям доставчик на петрол за ЕС, припомня Асошиейтед прес. Европа иска от Русия да предостави гаранции за надеждността си като енергиен доставчик. Русия иска гаранции, че Европа ще отправя към нея същите заявки за газ и петрол и през следващите 10 - 20 години, преди да направи необходимите инвестиции, за да ги удовлетвори, отбелязва Франс прес.

В желанието си да гарантират доставките, страните от ЕС проучват и възможностите да инвестират директно в разработки на руските газови запаси. Според Евросъюза “Газпром” трябва да се раздели със статута си на монополист в експорта.Но Русия също заема твърда позиция. Както обясни преди време в Брюксел бившият руски премиер Михаил Касянов, европейските попълзновения се възприемат като “искания, които е трудно да бъдат приети в момента, когато Москва, утвърждава своето влияние, залагайки на енергетиката и на “Газпром”, припомня “Монд”. Именно този проблем Путин превърна в централен в качеството си на председател на страните от Г-8  - Голямата Осморка, която през юли се събира в Санкт Петербург.

Край на монопола на “Газпром”?

Независимо от настойчивите искания на европейците, руските ръководители отказват да ратифицират международната Енергийна харта, която би регламентирала търговските взаимоотношения в тази стратегически важна сфера и “Газпром” ще има пряк достъп до европейските клиенти. Вместо това газовият монополист всячески се старае да засили присъствието си и чрез участие в европейските дистрибуторски мрежи. Преди време концернът официално заяви готовността си да участва в 20 на сто от дистрибуцията на Великобритания и отправи индиректни оферти за изкупуване на местни доставчици.

На пресконференцията след срещата обаче Путин заяви, че "ако европейските ни партньори очакват от нас да ги допуснем до светая светих на нашата икономика - енергетиката, и искат да правят там каквото си искат, тогава очакваме от тях отстъпки по най-важните насоки от нашето развитие".

"Китай не е заместител на европейските ни партньори по отношение на газовите доставки", каза руският държавен глава.

Преди срещата еврокомисарят за външните отношения Бенита Фереро-Валднер отбеляза в интервю за “Росийската газета”, че изпитваната понякога загриженост по повод човешките права, действията към неправителствените организации, свободата на печата и централизацията на властта в Русия “не ни прави "антируски" настроени. “Не сме против Русия. Напротив, тя е крайно важен стратегически партньор за ЕС, а и най-големият ни съсед”, казва в Фереро-Валднер.

“Разширяването на европейската общност не е приключило и още не е взето решение къде да се прокара окончателната граница, но ЕС е решен да поддържа максимално позитивни отношения със съседите си. Външната граница на Европа не трябва никога да се превърне в крепостна стена между нас и другите държави”, казва още Валднер.

Генерална репетиция за срещата на Г-8

Форумът в Сочи ще бъде за Путин нещо като последна репетиция преди срещата на Г-8 през юли в Санкт Петербург, прогнозира Комерсант. Според изданието Кремъл е подготвил за Сочи няколко предложения от сферата на военното сътрудничество. Москва може да предложи обсъждане на евентуални мироопазващи операции за уреждане на конфликти, "организирани от ЕС с участието на Русия, от Русия с участието на ЕС или пък съвместни". Европейците най-вероятно ще реагират хладно - те нямат намерение да планират никакви общи операции, но съвсем не са против това Русия да се включва в операции на ЕС, пише Комерсант.

"Замразените конфликти" са една от най-болезнените теми в диалога между Русия и Европа - позициите на страните на практика са противоположни. Русия защитава властите в непризнатите републики и настоява конфликтите да бъдат уредени, като се спазят интересите на всички страни в тях без изключение. Според Европа обаче интересите на Москва донякъде дестабилизират ситуацията.

Не е изключено Владимир Путин да сложи на масата в Сочи любимия аргумент на близките до Кремъл анализатори - прецедента с Косово, и да заяви, че Москва настоява конфликтите в Приднестровието, Абхазия и Южна Осетия да бъдат решени по аналогични сценарии, добавя Комерсант.

На срещата в Сочи ще бъде повдигнат и въпросът за застоя в преговорите за договаряне на границите на Русия с Естония и Латвия, предаде ДПА. Русия все още не е подписала споразумение за границите с тези  балтийски държави, които са две от четирите ѝ съседки - членки на ЕС.

Дали действително са водени разговори по тези теми не стана ясно след срещата.

На пресконференцията Путин заяви, че позициите на Русия и ЕС по сериозните световни проблеми са близки или съвпадат. "Бяха обсъдени най-актуалните и възлови световни проблеми като положението в Близкия изток, иранската ядрена програма и ситуацията на Балканите. Резултатите от дискусиите потвърдиха, че подходите на Русия и ЕС към решаването на повечето европейски и световни проблеми са съзвучни или съвпадат. Това несъмнено е добра основа за още по-активно сътрудничество за укрепване на сигурността в Европа и в света", отбеляза руският президент.

Той изрази задоволство и от подписаното с ЕС споразумение за сътрудничество по проекта за изграждане на термоядрен реактор. "Това е добър пример за взаимодействие в научната област", отбеляза държавникът.