Русия и моралният банкрут на Запада

Машината за генериране на богатство на Путин не може да работи без нашето съучастие

Едуард Лус, сн. twitter.com

Често се говори, че Русия е конкурентът на западната демокрация. Но това е подвеждащо. Страната се управлява в полза на Владимир Путин и неговото олигархическо обкръжение. Режимът е модел за подражание само на други близки клептократи.

По-голямата част от света не харесва нито политиката на Русия, нито стандарта ѝ на живот. Уви, главната идеологическа заплаха за Запада идва от самия него. Машината за генериране на богатство на Путин разкрива моралните провали на Запада. Съучастниците му не биха успели без нашето съучастие.

Това е особено вярно що се отнася до САЩ и Великобритания. За разлика от повечето западни демокрации, САЩ и Великобритания допускат анонимна собственост. По-голямата част от демократичните страни по закон изискват да се знае кой е собственик на даден актив, например компания или недвижимо имущество. Не и най-големите англоговорящи демокрации. Според данни на Министерството на финансите на САЩ около 300 млрд. долара се изпират в страната всяка година. Във Великобритания и нейните офшорни финансови центрове, сумата е около 125 млрд. По-голямата част от тези операции остават неразкрити. Най-големият чуждестранен дял от тях е руски, според данни на Андерс Аслунд, който е водещ експерт по руска икономика. Личното състояние на Путин се оценява на между 50 млрд. и 200 млрд. долара. А дори по-ниски суми биха надхвърлили БВП на повечето страни членки на ООН. Въпреки това обаче, не сме поели стъпки да попречим на това.

Експулсирането на 150 руски дипломати безспорно изглежда като действие – и е много по-добре от нищо. Само по себе си обаче, това няма да направи нищо, за да прекъсне омагьосания кръг. Всъщност, реактивни отговори като експулсиране произвеждат илюзия за криза, което е в интерес на Путин. Получава се кабуки театър в руски стил. Защо иначе Доналд Тръмп и Тереза Мей биха го играли?

Мотивите на американския президент и премиера на Великобритания заслужават специално внимание. Безпардонността, с която бе извършено отравянето с невропаралитично вещество този месец, ги направи невъзможни за игнориране. Сякаш Путин се беше подписал.

Едно от вероятните обяснения е и това, че Великобритания е направила толкова малко при разследването на 14 подозрителни смъртни случая на руснаци на своя територия през последното десетилетие. Доста от тях, включително смъртта на руския олигарх в изгнание Борис Березовски през 2013 г., бяха обявени за самоубийство. При други беше констатирано, че смъртта е настъпила по естествени причини, например смъртта на разобличителя Александър Перепилични през 2012-та.

В много случаи вътрешното министерство на Великобритания, което шест години бе под управлението на г-жа Мей, си клатеше краката. Г-жа Мей отказа да изнесе информация за разследването на случая с Перепилични, мотивирайки се, че то е въпрос на национална сигурност. Това стана въпреки факта, че в тялото му са били открити следи от токсичното растение Гелсемиум, което предизвиква сърдечен пристъп. Онези, които искат да добият представа за незаинтересоваността на британската полиция, е добре да прочетат изключителното разследване на Buzzffed по темата.

Великобритания днес е принудена да демонстрира решителност. След като оглави единството на Запада, г-жа Мей изглежда добре. На фона на Джеръми Корбин, лидер на лейбъристите и системен русофил, тя определено придобива тачъристка осанка. Но все пак, експулсирането ще постигне малко. Огромна част от стойността на транзакциите на пазара на недвижимо имущество в Лондон, както се смята, е руска. Твърде много лондонски банки, брокери на недвижими имоти и оператори на луксозни услуги разчитат на руски капитали.

САЩ, подобно на Великобритания, са гостоприемни към порочно придобити средства. Но в едно ключово отношение те са много по-дълбоко компрометирани.

Често се забравя, че Путин обвиняваше Хилари Клинтън за изтичането на Панамските досиета през 2015, което изобличи мрежата от кухи компании, свързани лица и методите, с които Путин и близкото му обкръжение са скрили парите си. Например, изтеклата информация разкри, че нетното състояние на най-близкия приятел на Путин Сергей Ролдугин, е около 130 млн. долара. Ролдулгин работи като челист.

Друг близък на Путин е Михаил Лесин, бивш негов съветник и основател на руския телевизионен канал RT. Лесин се скарва с Путин. През 2015 е открит мъртъв във вашингтонски хотел. Въпреки че по тялото му са открити тежки травми, след месеци разследване американските компетентни органи заключват, че смъртта му е била нещастен случай. Лесин е бил в щатите, защото на следващия ден е трябвало да дава показания пред федералните власти.

Изненада ли е, че Путин е станал толкова дързък? Опитите на Русия да повлияе на изборите в САЩ бяха отчасти отмъщение за Панамските досиета.

Голяма част от Запада разбира руската заплаха наопаки. Руската икономика не е по-голяма от италианската, а армията ѝ е в разпад. Управлява се от автократи, които не смеят да отпуснат захвата си от страх да не загубят всичко. Оръжието, от което Путин най-много се бои, е прозрачна отчетност. Показателно е, че съхранява богатството си в юрисдикции, в които правата на собственост са гарантирани и върховенството на закона все още се държи.

Отгоре на това, Западът предлага сделка на диктатора: алчността на една система, която е загубила моралните си устои. Всичко това беше така и преди подаръка с избирането на Тръмп. Колко ли по- апетитна е сега?

Още от Анализи и Коментари