Русия и (Северна) Македония: кисело е гроздето

Разбира се, че Северна Корея им е по-важна. И още не са я изпуснали. Засега само са изолирани от процесите. От бившия братски Китай.

А Северна Македония е точица на новоруския глобус и както обичат да напомнят руските медии, брои само два милиона жители. Дори да е печалба за бившия братски – от 90-те години – НАТО, тази трошица не заслужава внимание, камо ли тревога, за външнополитическо поражение да не говорим, а да го признаем – абсурд. Ако някой харесва киселото северомакедонско грозде – да му е сладко. Нашият вкус е по-изтънчен!

Това е текущата схема, по която работят руските медии (с обичайните малки изключения), отразявайки и тълкувайки македонската тема от месец време насам. Струва си да проследим начина, по който днешна официална Русия представи това предизвестено политическо поражение. Може да ни помогне да предвиждаме как ще бъдат третирани аналогични бъдещи случаи. Примерно дали ако севернокорейският процес завърши, както започна – по неблагоприятен за Русия начин, то и Северна Корея ще се окаже маловажна? Или ще има отклонение от северомакедонската схема и в каква посока?

Засега и по двете "северни" теми изходната точка на Русия е връщането към вечния рефрен на Съветския съюз от времето на студената война:

"ние сме за мир в целия свят"

Но при задължително пропускане на всичко, което го отрича – десетгодишната съветска агресия в Афганистан от 1979 - 1989 г. примерно. Сега Русия пак е за мир, макар че воюва в Сирия, дето убива и умира – вярно, много по-малко. Така че ако наистина новото съгласие между Гърция и Македония и между Северна и Южна Корея намалява напрежението, Русия нямало да е против

Но както формулата "СССР = мир" покри афганистанската война, така и сегашната руска реакция на "Северна Македония" е одобрение толкова двусмислено и фасадно, че може да покрива и пълно неодобрение. Ето думите на външния министър на Путин по повод гръцко-македонското съгласие: "Ние казахме, че ще подкрепим онова решение, което ще отговаря на интересите на Гърция и Македония и ще се опира на широка обществена поддръжка." Русия знае, заедно с целия интересуващ се свят, че в момента това решение се опира на поддръжката на Европейския съюз и НАТО, а гръцкото и македонското общества са разделени по партийни и националистически мотиви. Освен това дори в случай че в двете страни в идните месеци се оформят мнозинства, приемащи названието "Северна Македония" (което по много причини е по-вероятното развитие), Русия вече по подразбиране ще е заявила, че си запазва пълно право да преценява дали такова развитие е в интерес на Гърция и Македония. Това е пак отглас от съветската политика – СССР знаеше кои са истинските интереси и на народите, и на техните експлоататори. Така че ако Русия реши да не одобрява гръцко-македонското съглашение, тя винаги може да напомни, че НАТО е против интересите на двата народа, временно подведени от продажната капиталистическа върхушка – и да защити тези народи от НАТО. Да внимаваме! В политиката няма невинна двусмисленост.

Политическите двусмислици улесняват действия,
недвусмислени до смърт

Същият външен министър обаче може да бъде и еднозначен по същата тема. Когато през януари т.г. очевидно още не е смятал, че битката за Македония е загубена, той предупреждава: "Изобщо не става дума да бъдат отчетени общите и специфичните черти на два близки народа, а една от тези страни (Македония) да бъде направена член на НАТО."

Но днес подобни твърдения, внушават руските медии, са неуместни! Какво НАТО, каква конфронтация на Балканите, това са маловажни неща. В същия масов материал, където е цитирано двусмисленото "одобрение" на външния министър, според един официозен експерт Русия нямало защо сега "да се бие" за Македония, още повече че нямала реални възможности да предотврати влизането ѝ в НАТО. (Начало на схемата "кисело грозде" – "не можем, значи не ни трябва".) И дори една натовска Северна Македония да въведе санкции против Русия, загубите за Москва нямало да са големи. (С тази декларация схемата "кисело грозде" е завършена.)

Донадена е обаче забележителна "екстра", вече включваща и схемата "За да владееш – разделяй!": "Македония беше интересна за Русия, докато я разглеждаха като алтернатива на България при реализирането на проекта за строителство на газопровода "Турски поток", пък сега отново се обсъжда българският вариант." Значи – никаква политика, само икономика, strictly business! С това преименуване на руското поведение абсолютната политическа загуба за Русия (Македония в НАТО) е представена като относителна, негли частна икономическа загуба (може да намали печалбите на "Газпром"). Ама и икономическа загуба всъщност няма да има, защото, нали така, България – натовска, натовска, ама сътрудничи с нас! Толкова по-зле за тия северомакедонци, те се самоминават Налагам си да пиша така, грубиянски и пошло, защото именно такова грубо и пошло мислене ни се сервира под обтекаемите дипломатически и експертни думи. Едно Чехово бисерче:

"тънки намеци за дебели обстоятелства"

Четенето на официални и официозни изказвания (не само руски) по този чеховски начин е политически плодотворно.

Скицираната обща политическа нагласа на Русия към "Северна Македония" обяснява и защо руските медии намират за подходящи определен тип аксесоари към нея. Това, че те могат и да противоречат на логиката на главната нагласа, изобщо не е проблем: за кремълските кроячи "акцентът" в естетиката на медийната манипулация може – и дори трябва – както и в облеклото, да контрастира с главната гама. Примерно посланието: "Не бойте се деца, президентът Иванов е наш", "той е голям приятел на нашата страна, през 2015 година присъстваше на Парада на Победата в Москва". (Отново носталгично: едно време казваха: "Голям приятел на Съветския съюз".) Това мажорно съобщение е подслонено под минорното заглавие: Агония: славянската Македония бавно умира под аплодисментите на Запада. Да си припомним – преди година време тъкмо Георге Иванов лично бе похвален от неоисторика Путин, задето тъкмо от неговата земя македонска била дошла в Русия славянската азбука. А президентът Иванов тогава беше в Москва, за да си получи неопанславистката награда на Православния фонд за единство на славянските народи. Натовската перспектива на Македония е превърната в друг аксесоар: схемата казва, че в македонски контекст Русия я интересува само икономиката, но нали американците ги интересува само НАТО! И само заради тези американци "икономически целенасочените" руски медии ще пишат и за НАТО. Например заглавието НАТО току-що спаси Македония от Русия. Да се готви Сърбия. Опитът за омаловажаваща ирония е очевиден. (А в друг материал евентуалното преименуване на Македония е наречено по имперски презрително "политическа самодейност".) Самата статия обаче не е надменно-иронична, а оплаквачески-тревожна. За Македония, Босна и Херцеговина и (непризнато) Косово е казано, ни повече, ни по-малко: "Дните на свободата на тези страни са преброени." (т.е. "Иде поробителят НАТО!). А ще ли дойде освободителката Русия?

Засега няма да бърза.

И ще прикрива реалните си загуби под манипулативни заглавия като ей това (от 18 юни): В Македония по време на протестна акция лидерът на опозицията издигна флага на Русия. Манипулацията в случая е грубиянска, но на дребно, и стандартна за жълтите издания (но това е РИА "Новости"?). Защото още първото изречение от статията "уточнява", т.е. опровергава, заглавието ѝ: въпросният комшия не бил лидерЪТ на опозицияТА, а само на партия "Единна Македония" (по-надолу е упомената и някаква опозиционна ВМРО-ДПМНЕ с някакъв друг лидер, но той руски байрак не вее).

Тук изскачат основни характеристики на имперския руснак, на които разчита тази манипулация за вътрешна консумация: голямо незнание за "заграницата", съчетано с голямо пренебрежение на всички тамошни, които не могат се мери с Русия по военна сила; плюс провинциализма, че Русия и руското винаги са в центъра на всяко събитие, за което си струва да се говори. Изведеното в заглавие събитие е руското знаме – дори и протестът е само обстоятелство! Така мисълта за загубата на Македония е допълнително отдалечена от вниманието и покрита с други образи и внушения.

По логиката на това мислене изобщо не трябва да ни учудва задоволството, с което в Русия отбелязват, че въпросният първи лидер съзнателно е изкопирал името на Путиновата "Единна Русия".

Идея! Да се готвим за "Единна Атака"!