Русия иска да ни връща ядрените отпадъци, София преговаря да останат там

Русия иска да ни връща ядрените отпадъци, София преговаря да останат там

До края на 2010 г. се очаква София и Москва да съгласуват промяна в спогодбата за сътрудничество в атомната енергетика, с която да се уреди въпросът с изпратените в Русия за преработка и съхранение отпадъци от работата на АЕЦ “Козлодуй“. България иска да продължи съхранението в Русия на получените от преработката на отработеното ядрено гориво (ОЯГ) високоактивни остъклени отпадъци. Обсъжда се обаче и вариант страната ни да ги приеме за складиране в цеха за сухо съхранение на ОЯГ в АЕЦ “Козлодуй“, който се очаква да бъде въведен в експлоатация в средата на 2012 година. Това съобщиха за Mediapool от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма (МИЕТ).

Сегашното споразумение с руския Федерален център за ядрена и радиационна безопасност, сключено през 1995 г., предвижда остъклените отпадъци от изпратените след 1989 г. количества отработено гориво да се върнат в България. Досега страната ни е транспортирала в Русия 5 146 касети от затворените вече четири малки реактора ВВЕР-440 и 960 касети от двата блока ВВЕР-1000, сочат данни на АЕЦ “Козлодуй“.

Какви количества високоактивни отпадъци (ВАО) трябва да се върнат завинаги в страната ни обаче не е ясно, тъй като в момента се преговаря за методиката, по която ще се изчислява крайният им обем.

Според неофициална информация на Mediapool, Москва настоява да се фиксира срок, след който България да започне да си връща обратно радиоактивните отпадъци (РАО).

От МИЕТ обясниха, че промяната на въпросното споразумение е поискана от нашата страна още през 2004 г., след като с постановление на Руската федерация се позволява оставане на остъклените отпадъци на нейна територия в случай, че те са произведени от доставено руско свежо ядрено гориво, какъвто е случаят с АЕЦ “Козлодуй“. Централата има договор с руската ТВЕЛ до 2020 г.

Към момента е строго пазена тайна колко плаща България и за доставеното от Русия свежо ядрно гориво, и за съхранението и преработката на отработеното ядрено гориво в Русия, както и транспортните разходи.

Не е ясно какви насрещни условия ще поставят руснаците в отговор на българското настояване за удължаване на сегашния договор.

Хранилище за високо радиоактивни отпадъци - през 2100 г.

Освен това София иска променената спогодба да обхване и отпадъците от бъдещата АЕЦ “Белене“, която също ще работи с руско ядрено гориво. Според българските власти това е единственият реалистичен вариант за управление на ядрените отпадъци до изграждането на национално хранилище за погребване на високо радиаоктивни отпадъци. Прогнозният срок е това да стане до 2100 г.

Министърът на икономиката и енергетиката Трайчо Трайков заяви пред Mediapool, че не се опасява от възможността Русия да използва зависимостта на страната ни от съхранението на опасните ядрени отпадъци за натиск по други енергийни проекти.

“Имайки предвид досегашното точно изпълнение на договорите, заинтересоваността на руската страна да запази дела си на пазара на услуги в ядрено-горивния цикъл и наличието на конкуренция, не смятаме, че има основание да се мисли, че ядреното гориво може да бъде използвано като аргумент за решаване на въпроси по други енергийни теми“, посочи Трайков.

Междинно решение

Ако Русия не се съгласи да остави българските ядрени отпадъци на своя територия, остава вариантът те да се съхраняват в изграждащия се в момента цех за сухо съхранение на ОЯГ в АЕЦ “Козлодуй“, каквато техническа възможност съществува. Също такъв цех ще има и на площадката на бъдещата АЕЦ “Белене“. Според ядрени експерти там остъклените отпадъци може да се съхраняват в продължение на 50-60 години. Други техни колеги посочват, че по-добрият вариант е, като се въведе цехът в експлоатация, въобще да не се пращя ОЯГза преработка в Русия, където фактически си извличат все още активни материали като плутоний например и се използва отново. Според тях същото може да прави и България, а и работите по технологии за повторно използване на ОЯГ били доста напреднали. От МИЕТ пък посочват, че междувременно ще се търсят и други технически решения на проблема.

Освен това при въвеждането в експлоатация на финансирания от Европейската банка за възстановяване и развитие цех за сухо съхранение на ОЯГ, който се изгражда от немския консорциум RWE NUKEM – GNS, изпращаните в Русия за преработка и съхранение ядрени отпадъци ще намалеят.

За свиване на обема на произвежданите в АЕЦ “Козлодуй“ РАО ще допринесе и изграждащото се на площадката на централата съоръжение – т. нар. Плазмотрон, което ще намалява до 50 пъти ниско и средно радиоактивните отпадъци, генерирани от експлоатацията на блоковете. Цех ще раздробява демонтираното от малките блокове оборудване, дезактивирайки отпадъците в продукт, който ще е годен за дълготрайно съхранение би необходимост от по-нататъшна преработка.

Плазмотронът ще се достави от консорциум между испанската “Ибердрола” и белгийската “Белгопроцес”. Очакванията са да заработи през юли 2013 г., а цехът за раздробяване на малките реактори - в края на 2013 г., заявиха от АЕЦ “Козлодуй“.

За периода след спирането на І и ІІ блок от 2003 до 2006 г. са генерирани 1 021 куб. м пресуеми РАО, а металните са общо 94.51 т. За другите малки блокове, затворени в края на 2006 г, са образувани до 2009 г. 570.25 куб. м пресуеми ядрени отпадъци, а металните са 108.7 т.

Крайното решение с погребването на високоактивните отпадъци обаче няма да бъде доживяно от почти никой от сегашните жители на България, тъй като се очаква да дойде след 90 години, според данните на МИЕТ.

Въпреки това, от министерството смятат да започнат изследвания на подходящи за подобно хранилище терени. Вероятно това ще се заложи като цел на подготвяната нова национална стратегия за управление на ОЯГ и РАО, каза пред Mediapool Борис Пеков, директор на Държавното предприятие “Радиоактивни отпадъци“ (ДПРАО).

Пари от ядрените фондове за общини, които приемат хранилище

По думите му обаче задачата ще е трудна, тъй като по правило населението в близост до евентуални подходящи терени е настроено негативно и протестира срещу разпологането на такива съоръжения. ДПРАО има горчив опит в това отношение с модернизацията на съществуващото хранилище за ниски и средни РАО в Нови хан, където проектът срещна яростния отпор на екоорганизации и местните жители.

Подобни проблеми предприятието има и в определянето на терена за ново национално хранилище за ниски и средни РАО, което трябва да е готово до 2015 г. Три са потенциалните територии, намиращи се край АЕЦ “Козлодуй“, като Пеков признава, че за да се срещне разбирането на населението в близост до терените, трябват финнасови стимули.

Според него са необходими законови поправки, които да позволяват с пари от двата ядрени фонда да се финансират общински проекти като вид компенсация за приема на РАО. В момента от цената на произвеждания в АЕЦ “Козлодуй“ ток се отчисляват определени проценти във фонда за управление на РАО и във фонда за извеждане от експлоатация на ядрени съоръжения. В първия в момента има 145 млн. лв., а във втория - 1.026 млрд. лв.

Още по темата
Още от Бизнес

Адекватни ли са мерките за кризите с водата и боклука?