Русия изчерпи политическите дивиденти от евтиния природен газ

Русия изчерпи политическите дивиденти от евтиния природен газ

Г-н Кънев, как бихте коментирали в геополитически и геостратегически план поведението на Русия и монополиста ѝ “Газпром” спрямо Украйна и спирането на доставките на природен газ за страната?

Петкратното поскъпване на природния газ за Украйна не е в рамките на нормалните пазарни отношения, видно е демонстрация. Това показва, че явно са се изчерпали политическите дивиденти от ниските цени на синьото гориво, което Киев купуваше досега от Москва. Вече “Газпром” се ориентира към вземането на истинските финансови резултати от продажбите си в Украйна, която е сериозен пазар. Това е необходимо на “Газпром” за финансирането на компанията за реализирането на газовите ѝ проекти за доставките ѝ в Европа и в частност проекта по дъното на Балтийско море, както разработването на газовото находище Щокман и разширяването на Синия поток през цялата територия на Турция до стигането на Средиземно море на пристанището Джейхан, също и проектът Сахалин.

Поскъпването идва и на фона на отхвърленото от Европейската комисия в края на декември придобиване на 75 на сто от газотранспортиращата компания на Унгария Мол от германската E.ON, която е много силна и има дистрибутивни газови компании. E.ON даде най-висока цена за изкупуване на компаниите за съхраняване и транспорт на горивото. ЕК одобри сделката за съхранението на газ, но не и придобиването на тези 75 на сто за транспортиране. Отказът на ЕК е свързан с факта, че E.ON участва в проекта за руско-немския газопровод под Балтийско море, както и със засилващия се контрол на компанията върху газовите тръби, което е против европейската регулация в енергетиката.

Това е знак за “Газпром”, че възможностите ѝ за контрол в региона също намаляват и е сигнал за търсене на варианти за оттегляне от там, за да се насочи към други проекти, които ще увеличат контрола на компанията върху пазара. Така ориентацията на руснаците се насочва от доставки, пресичащи граници, към такива през морета, както е “Син поток” през Черно море и тръбата през Балтийско. Един вид третиране на добри и лоши страни и добри и лоши компании, което е против пазарните правила.

Увеличението на цените показва и инверсия на ценовата политика на Русия – отвън навътре. Украйна е страна, най-близко до Русия, и поскъпването на цените показва, че “Газпром” търси ефект на увеличаване на приходите в посока вътрешния пазар. Това е сигнал, че следващото поскъпване може да се очаква в самата страна. В момента там цените са някъде около 30 долара, което е безкрайно малко на фона на западно европейските цени. Освен това самата консумация вътре в Русия е огромна.

Тоест, смятате, че това е подготовка за поскъпване на вътрешния пазар в Русия?

Да. Това виждане се подкрепя от случващото се в последно време. Вярно, цената на газ в Русия се определя от парламента и се контролира от правителството, но разбира се “Газпром” иска цената да се увеличи. И това е нормално, защото в Русия също настъпват промени на приватизация и големите стопански производители минават в частни ръце и няма проблем тези предприятия вече да плащат пазарни цени, тъй като те изнасят стоки и не е необходимо да получават гигапечалби в резултат на ниските цени на газа. Непазарните стойности на синьото гориво в Русия водят до неравнопоставено положение на фирмите.

Смятате ли, че новата ценова политика на “Газпром” е свързана и с отварянето на акционерния пакет на компанията?

Да, би трябвало да е свързана. От дълго време се чакаше обявената наскоро от Путин либерализация на търговията на акциите на “Газпром” на фондовия пазар, след като правителството придобие преобладаващо участие в компанията. Това е изключително привлекателно за инвеститори, които желаят да участват в печалбата на “Газпром”, и е още един източник за набиране на средства за реализиране на експанзивните проекти на компанията.

Започна да се говори за промяна на цените на газа и за България. Говорителят на “Газпром” спомена равнища от порядъка но 230-260 долара за 1000 куб. м, това означава ли, че са се изчерпали политическите руски дивиденти и от нашата страна?

Явно “Газпром” смята, че вече няма смисъл да се държат толкова ниски ценови нива. Дълго време ние считахме, няма да има повишаване на руския газ заради общото мнение, че алтернативното трасе на газопровода “Набуко” няма да се случи скоро. Сега при обявените цени за България “Набуко” би се ревизирал.

Това ли е единствената алтернатива за България и как бихме могли евентуално да противодействаме на оказва се около 100 процентно повишение на цените на руския газ?

Е, не е точно 100 процента поскъпването. В момента цената за България е около 160-180 долара за 1000 куб. м., което означава, че увеличението ще е по-скоро около 30 на сто.

При поскъпване ще има преходен период, в който газохранилището в Чирен ще поеме известна част от доставките, както и находището в “Галата”, където има над 3 млрд. куб. м залежи. В случай на нужда би могъл и да се форсира добивът край Варна. Дружеството “Нефт и газ” също добива около 20-30 млн. куб. м годишно, а би могло и държавата да предложи данъчни облекчения за оптимизация на добива на синьо гориво.

Що се отнася до повишаването на цените за България, смятам, че страната ни трябва да участва равноправно на пазара, както останалите държави. В целия процес на евроинтеграцията и формирането на енергийния пазар, към който се присъединява  Югоизточна Европа, България трябва да участва по достоен начин, а не да е привилегирована.

Историята с Украйна обаче показа колко ранима е пазарната среда и колко са необходими усилията за построяването на алтернативни пътища за доставка. Говоря в частност за четвърти газов коридор, който обединява проектите за доставка на газ от Каспийско море и Тюркменистан,  както и Иран и Ирак след промяната на политическата обстановка там. Стана въпрос за трасета през Турция, България, Гърция – т. нар. Посейдонски проект, както и проектът Гърция-Италия- Европа.

В положение ли е България да поставя условия на “Газпром” за включването на страната ни в бъдещи трасета на руски газ като разширението на “Син поток”, при което да преговаря за промяна на цените от дългогодишния договор, за какъвто вариант спомена енергийният министър Румен Овчаров?

Това би било в потвърждение на тезата за пренасочването на “Газпром” към морски трасета, за да избегне европейската регулация. Въпросът е до каква степен обръщането на доставките през Турция за България, вместо през Украйна, би повлияло благоприятно на други проекти като “Набуко”. Смятам, че внимателно трябва да се прегледат възможностите за други алтернативни доставки.

Дори и при постигането на подобни договорки с “Газпром”, това пак си е руски газ, тоест оставаме зависими от “Газпром”. Само иранското синьо гориво през “Набуко” ли е алтернативата за диверсифициране на доставките за България?

Вие знаете за каспийското находище Шах-Дениз в Азербайджан, открито от консорциум от западни компании, сред които Бритиш Петролеум, Тотал и др., което в момента се разработва. В момента то е сериозна алтернатива, дори в ценово отношение, за доставки на газ през Турция в Европа. Гърция е в процес на завършване на газопровод, който я свързва с Турция през Дарданелите, така че тя ще е във възможност след година да договаря азербайджански доставки засега през турската компания Боташ, но на по-късен етап и директно.

Тоест – да внасяме газ от Гърция?

Този вариант не е разглеждан, по-сериозно е реализирането на “Набуко”, защото той действително би дал възможност на България да се реализира като възел за газови доставки.

Тъй като се коментира, че лично руският президент Владимир Путин дирижира ценовата политика на “Газпром”, смятате ли, че добрите взаимоотношение между България и Русия на ниво държавни глави през последните няколко години биха могли да спасят страната ни от поскъпване на природния газ и то например да е по-малко от сега дискутираното?

Не искам да изказвам становище по този въпрос, тъй като мнението, че тези добри отношения ще се отразят благоприятно върху цените за България, е непазарно. 

Споделяне

Още от Бизнес

Одобрявате ли поисканото от здравния министър затваряне на държавата?