Русия може да ревизира големите си газови проекти

Възможно е Русия да се опитва да намери достоен изход от големите си газови проекти, след като “Газпром“ в края на август снижи прогнозите си за европейското търсене на руски газ в периода 2020-2030 г.

Очакваното свиване на вноса на руски газ заради навлизането на нови доставчици от Катар, Иран, Тринидад и Азебрайджан, както и увеличаването на газовата независимост на САЩ, ще доведат до изострена конкуренция между транспортирания по тръбопроводи природен газ и втечнения газ, превозван с танкери до терминали за регазифициране (LNG). Това ще направи втечненият газ от Близкия Изток по-изгоден от руския мрежов газ, пише в анализ на директора на “Ийст Юръпиън Газ Анализис“ Михаил Корчемкин, публикуван в сайта РусЕнерджи.

Той посочва, че от гледна точка на международните инвеститори катарският втечнен газ изглежда значително по-привлекателен от руския мрежов.

При годишен разчет за 1 млрд. куб. м., добивът на газ в Катар, изграждането на завод за втечняване, танкери и терминал за регазифициране в Европа, изискват три пъти по-малко капиталовложения отколкото средствата за добива на газ в находището Ямал и доставката му по газопровода “Южен поток“, пише Корчемкин.

Според тези изчисления доставката на газ в Европа от находища в Азербайджан, Туркменистан и Северна Африка също излиза по-евтино в сравнение с находището “Щокман“.

Анализаторът отчита още, че увеличаващото се търсене на европейския газов пазар в бъдеще ще бъде задоволено с минимално участие на “Газпром“.

Ако Европейският съюз успее да изпълни дори с една трета плановете си за намаляване на зависимостта си от внос на газ, за Русия няма да остане нищо. Новите експортни газопроводи няма да донесат за “Газпром“ увеличение на износа, а следователно няма да има и допълнителни печалби, пише експертът.

Въпреки че “Газпром“ не променя плановете си за изграждането на “Северен поток“ и “Южен поток“ и продължава да изчислява, че търсенето на Европа ще надвишава капацитета както на тези два газопровода, така и на “Набуко“, в крайна сметка само двата руски тръбопровода имат капацитет от 118 млрд. куб. м.. Това е повече от максималната прогноза на “Газпром“, която е за 70-100 млрд. куб. м ръст в търсенето в Европа към 2020 г., посочва Корчемкин.

Пиебалгс: "Набуко" няма да се провали

В същото време еврокомисарят по енергетиката Андрис Пиебалгс заяви в Европарламента, че проектът "Набуко", чието финансиране ЕС смята да подпомогне, не може да се провали, независимо от опитите на Русия да го саботира, ускорявайки работата по алтернативния газопровод "Южен поток", съибщи сайтът EurActiv.

Решението на Турция да разреши преминаването на "Южен поток" през нейни териториални води няма да повлияе на "Набуко", каза Пиебалгс пред комисията по промишленост и енергетика в ЕП в сряда. Имаме доверие на Турция за "Набуко", добави Пиебалгс, който е издигнат от Латвия за нов мандат като член на ЕК.

Преди два месеца Турция премахна основните пречки пред "Набуко" и стана домакин на грандиозна церемония по подписването на проекта, който би трябвало да намали зависимостта на Европа от руски газ.

На Пиебалгс бе зададен въпрос за ситуацията с България, чието ново правителство постави под съмнение участието на страната в "Южен поток". По думите на еврокомисаря, ЕК по никакъв начин не участва в процеса на взимане на решения по "Южен поток", независимо, че той самият лично (и безуспешно) се опитал да покани представители на страните участнички на презентация в Брюксел.

"Българите сами ще решат" каква роля ще имат в проекта, каза Пиебалгс и добави, че в бъдеще подобни проекти трябва да се обсъждат предварително в рамките на ЕС. Той посочи, че Италия, която основата страна членка на ЕС, участваща в "Южен поток", както и България, имат суверенното право да решават самостоятелно.

След първата си лична среща с руския премиер Владимир Путин (на 1 септември в Гданск) министър-председателят Бойко Борисов заяви, че правителството ще даде отговор до 2-3 месеца за бъдещето на трите съвместни проекта с Русия. Той подчерта, че не вижда никакви проблеми с "Южен поток", защото той е изгоден за България, освен това този проект бил по-напреднала фаза.

В същото време Путин демонстрира на пръв поглед странно безразличие към съдбата на трите руски проекта в България, независимо, че за един от тях – АЕЦ "Белене" – правителството му специално бе заделило пари в бюджета си, но София така и не се възползва от тях заради исканите държавни гаранции.

Путин заяви, че Русия може да се откаже от някой проект в България, а ако българското правителство реши, че някой проект не е от негов интерес, това нямало да е проблем. Зад това поведение може да стои скрита заплаха – Русия може да си реализира "Южен поток" и без България, тъй като си е осигурила Турция. Но може и да е сигнал, че Москва пробва почвата за отказ от самия проект.