Русия не иска гаранции по заема за "Белене" – само дялово участие и контрол

Русия предлага да отпусне на България 2 млрд. евро заем за АЕЦ "Белене", част от които един ден трябва да бъдат върнати, а срещу другата част руснаците да получат дял в бъдещата централа. Такава схема описа шефът на Държавната корпорация по атомна енергия "Росатом" Сергей Кириенко в петък след разговори в София с министъра на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Малко преди това вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков изрично заяви, че няма възможност за държавна гаранция по евентуален руски заем. “Това няма да стане, няма да издържи нашият бюджет. А не ни е и необходимо“, каза Дянков пред БНР и категорично отхвърли възможността проектът АЕЦ "Белене" да бъде продължен и реализиран по този начин.

Кириенко обаче успокои, че не искат нито държавни, нито корпоративни гаранции. Целта е с тези 2 млрд. евро да продължи изграждането на централата, чийто изпълнител е руската "Атомстройекспорт".

“Затова “Росатом“ е готова да се включи с финансиране, като част от средствата се вложат на временна основа и бъдещият инвеститор да ги върне. Друга част сме готови да вложим като акционери до дял, какъвто българската държава прецени“, допълни Кириенко.

До края на март трябва да се вземе решение и да се започват практическите работи, каза той.

Проблемът е, че няма стратегически инвеститор за "Белене", след като германската RWE се оттегли през декември 2009 г. Призивите на премиера към САЩ, Франция, Италия, Германия и други западни партньори да се включат в руския проект, засега не дават резултат.

Другата подробност е, че поставената от руснаците оферта и срокът, в който трябва да отговорим, се разминават с предишно решение на правителството да избере консултант, който да първо да преформулира икономическия модел на проекта, а след това да се заеме с избора на инвеститор за него.

Русия ще финансира проектна компания

Сега обаче схемата се променя. Ще бъде създадена проектна компания за изграждането на АЕЦ "Белене", финансирана от Русия. Тази компания ще финансира изграждането на централата до избора на стратегически инвеститор, се посочва в официалното съобщение, публикувано на сайта на МС за срещата на министър Трайчо Трайков с руския енергиен министър Сертей Шматко.

Допълва се, че Русия ще финансира проектната компания "на чисто търговска основа, без държавна или корпоративна гаранция от българската страна". "На по-късен етап вложените средства ще бъдат възстановени на руската страна от бъдещия стратегически инвеститор."

Докато се водеха разговорите на министър Трайков с руските представители, “Българският енергиен холдинг“, в чиято структура е проектът за АЕЦ "Белене", обяви конкурс за финансов консултант.

Кандидатите за участие в процедурата ще могат да подават документи до 25 март 2010 г. Очакваната дата за избор на консултант и сключването на договор с него е в средата на юни 2010 г.

Заем и акции или нещо друго

“Говорихме как да направим така, че до избора на стратегически инвеститор проектът да не загуби темпо и да не се пропускат етапи, което би могло да направи рестарта му труден“, заяви министър Трайков пред журналисти след срещата с Кириенко и Шматко.

По думите му България не може да поеме празнината във финансирането до избора на чужд инвеститор, а Русия има тази готовност. Трайков обясни, че ще се създаде проектна компания за изграждането на АЕЦ “Белене“, в която държавата или държавната компания НЕК ще участва с апортна вноска от площадката и платените разходи за поръчки на оборудването, за консултанти и др. Тепърва щяла да се прави оценка на апорта.

Тази компания вече ще се финансира от руската страна, но как точно ще стане това “е въпрос на инструментариум и възможности“, каза българският министър. Вариант бил дружеството да тегли дългово финансиране с наличния си капитал, както и да се увеличава капиталът му, като целта е “АЕЦ “Белене“ да се продължи и да се направи привлекателен за чужд инвеститор.

Това означава, че ако не се стигне до подходящ стратегически инвеститор, българската държавата ще трябва да поеме изплащането на руския заем или да даде още по-голям контрол на Русия, която ще държи проектната компания.

Отделен е въпросът, че продължавайки работата по проекта такъв, какъвто е, би обезсмислило значително работата на консултанта да прави нов икономически и финансов модел за АЕЦ "Белене".

Основният аргумент на ГЕРБ да замрази големите енергийни проекти още с идването си на власт бе този, че трябва да се анализира дали са рентабилни. И към този момент правителството няма отговор рентабилен ли е проектът "Белене", но през декември премиерът Бойко Борисов обеща на руснаците да го реализираме, независимо от мнението на Симеон Дянков, че нямаме нужда от него.

Само преди два дни Борисов обяви: Продължаваме да работим по проекта за "АЕЦ "Белене" и ще кажем дали той може накрая да стане икономически изгодзен.

Русия планира да финансира 350-400 млн. евро от дейностите по изграждане на централата през тази година. Останалите 1-1.5 млрд. евро са за 2011 г., като обемът на инвестициите ще зависи от следващите поръчки в Русия, Франция и Германия за изработването на оборудване и съоръжения за строящия се първи реактор.

“Росатом“: Проектът е рентабилен, не бива да престоява

“Ние сме абсолютно убедени в рентабилността на проекта, основният ни проблем е времето. Строежът не бива да престоява още година и половина, докато България търси чужди инвеститори. Оборудването е почти изготвено, а и площадката не може да стои така, трябва да се консервира, което струва пари, а после да се изхарчат още за разконсервирането й“, заяви шефът на “Росатом“.

Той освен това обърна внимание на ползите за българската икономика, която ще получи 30-40 на сто от поръчките за централата.

Ако се забави още проектът, той вече няма да е толкова конкурентоспособен, предупреди Кириенко.

Попитан дали строежът ще стартира през април, министър Трайков отговори: "Когато казваме строеж, трябва да се има предвид, че строеж може да има само на един лицензиран проект. Засега още такъв лиценз (от АЯР -бел.ред.) няма“.

“България е най-важният партньор за “Южен поток“

“България се явява най-важният ни партньор за реализацията на “Южен поток“ и затова ще инвентаризираме досегашните разговори по проекта, ще ускорим размяната на документация, за да може да затворим кръга от преговори“, каза руският министър на енергетиката.

Ден по-рано румънският министър на икономиката Андреиан Видеану съобщи, че румънската “Трансгаз“ е била поканена от “Газпром“ за включване в проекта, което може да се тълкува като търсене на алтернативно трасе за газопровода по дъното на Челно море, заобикалящо България, която във вторник обвърза пряко разговорите за “Южен поток“ с по-изгодни за нея условия в бъдещите договори за доставка на природен газ след 2012 г.

По неофициална информация Трайков е поискал обяснение от руския си колега за намеренията на “Газпром“ за участие на Румъния в “Южен поток“ и е получил уверение, че България няма да бъде отстранена от проекта, а идеята за румънско трасе на газопровода се подвигала от Букурещ.

След изявленията на гости и домакини обаче журналистите не получиха възможност да получат директен отговор от Шматко по въпроса за евентуално румънско участие в газовия проект.