Русия не желае равноправни отношения с България

Самият факт, че Русия неочаквано предяви имуществени претенции към България по силата на Парижкия мирен договор от 1947-ма, е много символичен и симптоматичен, коментира журналистът Аркадий Ваксберг пред Би Би Си. "Ако не бъркам, още в началото на 50-те години, когато стана окончателно ясно, че България стабилно остава в съветската зона на влияние, като сателит на Съветския съюз, той се е отказал от репарациите към България с официален документ, който едва ли е загубен", поясни Аркадий Ваксберг.

Както е известно, руската страна изпрати официална нота до българското външно министерство. Москва се позовава на исторически документи, подписани преди приблизително 55 години, в които се твърди, че Русия би трябвало да притежава някои от имотите на "Булгартабак" холдинг.

"Работна група ще проведе консултативни срещи с руската страна за изясняване на фактологията по основателността на предявените претенции в тази нота", казва вицепремиерът Николай Василев.

"Може би подходът, предложен от Николай Василев, отразява неговото неразбиране на спецификата на външнополитическите отношения и специално на българо-руските отношения", коментира Кирил Дрезов, преподавател по европейска политика в университета "Кийл", Англия, пред Би Би Си. Технологията на провеждането на такива консултации е съвсем различна от технологията за отговор на нота, поясни той. По негово мнение, Николай Василев и българската страна би трябвало да се консултират със собствените си документи и специалисти, да подготвят българската позиция и след това да изясняват различията с руската страна.

Запитан дали двустранните отношенията между България и Русия са се променили качествено откакто новото българско правителство дойде на власт, Аркадий Ваксберг каза:

"България е единствена страна на балканския регион, където с оглед на сегашната вътрешна ситуация, Русия не е загубила окончателно надеждите си да си възстанови поне частично своето политическо влияние, включително и чрез търговските канали".

Кирил Дрезов обърна внимание на спецификата на българо-руските отношения, които доста се отличават от отношенията на Русия с другите източноевропейски страни. "Това пролича много ясно при посещенията, примерно на делегации на Думата начело с Генадий Селезньов, при посещението на Евгений Примаков", припомни Кирил Дрезов. " Определено беше дразнещо за доста хора в България, че те решиха да поднасят венци пред паметници на Съветската армия в София, а примерно не пред паметника на действително заслужилия за България цар - освободител Александър Втори. Някак си руската страна не се концентрира върху по-безспорния период на българо-руските отношения, особено от периода на Освободителната война и с това "придърпване" на въпроса за съветските паметници, за които периодично се разгаря истерия в руския печат, някак си се прави една мечешка услуга на българо-руските отношения", е мнението на Кирил Дрезов.

Аркадий Ваксберг напомни, че сега Русия се стреми към реанимация на съветското минало. "Евгений Примаков беше член на Политбюрото на Комунистическата партия на Съветския съюз; Селезньов е един от водачите на комунистическата партия, а през съветския период беше член на Централния комитет и т.н. Те не могат и в никакъв случай няма да променят своя манталитет от съветското минало. И всичко това трябва да бъде взето предвид, когато се водят преговори със сегашните руски ръководители, които в по-голяма си част заемаха много основни позиции в съветския комунистически партиен апарат", смята Аркадий Ваксберг.

"Те също така разбират, че нещата се променят и че те искрено искат все пак да установят - не мога да кажа равноправни - това е извън манталитета на довчерашните партийни апаратчици, но все пак нови отношения - не отношения на един господар с един васал, а някакви други отношения, те разбират това. Но всичко зависи каква крайна цел те преследват. Самото установяване на едни или други политически и икономически отношения с България сега не е стратегическа, а тактическа задача. Стратегическата задача винаги е била Русия да си възвърне поне частично онази своя влиятелна роля, която Съветският съюз играеше в този регион", посочи Аркадий Ваксберг.

По Би Би Си