Русия няма да забрави нотата от 13 декември

Посланикът на Русия в София Владимир Титов съобщи, че Русия очаква Министерството на външните работи на България да връчи нота, с която, позовавайки се на изменението в позицията, заявена през декември миналата година, да уведоми руските власти, че отлага въвеждането на визи за руски граждани за октомври. В противен случай Спогодбата за безвизови пътувания юридически прекратява действието си на 13 юни т. г.

На 13 декември миналата година, в ден, отбелязван като официален празник в Руската федерация, посланик Титов е бил извикан във външно министерство от заместник-министър Марин Райков. Тогава е била връчена нотата, с която България уведомява Русия, че излиза от спогодбата за безвизов режим между двете държави. Тези действия бяха свързани с решението на Европейската комисия да отмени визовите ограничения за българските граждани.

Неотдавна по предложение на министерството на икономиката правителството реши да удължи до октомври срока за безвизово пътуване на руски туристи.

Проблемът е, че това решение на българското правителство по никакъв начин не отменя международноправната процедура, която тече след връчването на нотата на посланик Титов от 13 декември м.г. Ето защо, не само според "руския часовник", но и според международното право, в ход е отмяна на безвизовата спогодба.

Защо Русия настоява за отзоваване на нотата от 13 декември и можеше ли да се намери друг, взаимноизгоден регламент за постигане на същите цели? Вероятно можеше, но с оглед на конкретните взаимоотношения, едва ли. Като капак, случайно или не, 13 юни / срокът, в който изтича безвизовия режим с Русия/, е национален празник на Русия . При известната привързаност на руснаците към символиката, едва ли и този аспект е останал неразтълкуван от руската дипломация.

Онова, което в момента иска Русия, не е просто връчване на нов документ, който заменя предишния. Онова, от което има нужда Русия, е да постави "на място" и външното министерство, и правителството като го принуди публично да обяви, че се оттегля от предишната си позиция, а после отново да я заяви. Както във вица за милиционера, който дупчил талона на един гражданин, но като разбрал, че е голям началник написал на талона "тая дупка не е дупка".

Възникват няколко въпроса:

Наистина ли становища на Европейската комисия са били в основата на решението да се въведат визи за руски граждани? Ако това е така, какво се е променило от декември досега? Не се ли излагаме на риск да се окажем ненадеждни партньори към Шенгенските държави и отново да ни въведат визи?

Другият интересен въпрос е ще понесе ли някой отговорността за унизителното положение, в което България сама се постави?

Така или иначе, цялата история поразително прилича на изпълненията на бравурния Стоян Ганев, който през 1992- ра призоваваше да съдим СССР, но финишира във фондацията на Черномирдин. (Да му мисли царя)