Русия осъдена в Страсбург за убийства в Чечения*

Из статия на Анна Политковская, януари 2000 г., за боевете за столицата на Чечения град Грозни

“Оперативно и без излишни думи войниците извели от къщата и строили в редица 64-годишната Зайнаб, жената на стареца. Дъщеря им, 45-годишната Малика, съпруга на полковник от руската милиция. Малката дъщеря на Малика, Амина, на 8 години. 40-годишната дъщеря на Саид и Зайнаб, Мариет. 44-годишния племенник на Саид, Саидахмед Забаев. 35-годишния Руслан, син на Саид и Зайнаб. Бременната му жена Луиза. Тяхната 8-годишна дъщеря Елиза… Били разстреляни с няколко картечни откоса. От Зубаеви никой не останал жив, с изключение на Инеса, 14-годишната дъщеря на Руслан. Преди разстрела военните я отвели настрани, а след това я замъкнали със себе си.“

“Историята на Хееди е проста и ужасна. Натъкнала се на военни, които мародерствали. Те арестували Хееди, Лариса и Нура. Завързали им очите. Качили ги в БТР. После ги свалили някъде и им заповядали да вървят хванати за ръце. След това им заповядали да си развържат очите. Жените видели, че се намират пред стена в развалините на къща, и всичко им станало ясно. Първо застреляли Лариса, на 47 години. Преди да бъде убита, Лариса молила войниците да я пощадят: “Аз съм рускиня, от Подмосковието съм! Ние нищо не сме видели! На никого няма да кажем!” Нура, чеченката, била убита втора. Тя също молила: “Момчета! Аз съм само на 43! Имам трима синове! Като вас!”

Аз бях трета – завършва разказа си Хееди. – Вдигнаха автоматите и всичко свърши. Свестих се от силна болка. Очевидно войниците не са проверили дали съм жива. След това събрали телата, хвърлили отгоре дюшеци и ги запалили. Искали да изгорят труповете и да прикрият следите. И тогава се свестих от остра болка. Огънят обгаряше крака ми.”

Случай първи

На 19 януари жителката на Грозни Мариам Гойгова била ранена по време на сраженията на руските военни със сепаратистите. Синът ѝ Мохамед Гойгов и още двама мъже се опитали да я изведат от града. На контролно-пропускателния пункт руските войници без предупреждение застреляли в главата Мариам и отвели тримата мъже. На 10 февруари дъщерята на Мариам Гойгова намерила труповете на Мохамед и на другите двама мъже в гараж близо до мястото, където била убита майка ѝ. Телата били направени на решето от куршуми, а дясното ухо на Мохамед било отрязано.

Случай втори

На 19 февруари при започването на атаката в Старопромисловски район в Грозни Елена Гончарук и други петима мирни жители се скрили в мазето. Когато атаката приключила, се появили руски военни и заповядали на всички да излязат на улицата. След разговор с хората им разрешили да се върнат в мазето, но после отново заповядали всички да излязат. Когато излизали втория път, руските военни започнали да стрелят. Петима били убити на място. Елена била ранена и загубила съзнание. Когато се свестила, войниците си били отишли, очевидно решили, че тя също е мъртва.

Случай трети

На 20 януари Хееди Махаури заедно с други две жени минали край група руски военни. Те били около 30-40 души, изнасяли имущество от жилищата и го товарели на БТР. Войниците арестували жените, завързали очите им, отвели ги във вътрешния двор и открили огън. Две от жените били убити на място, а Хееди била ранена.

Само три епизода от десетки подобни на тях.  В онези дни, по оценка на правозащитната организация “Правна инициатива за Русия” и по данни на Анна Политковская, в Старопромисловски район са били убити не по-малко от 51 мирни жители.

Правозащитниците документираха масовите убийства на цивилни лица, пострадалите подадоха жалби до властите, но всичко беше напразно. Прокуратурата на Грозни започна разследване на масовото убийство, едва след като “Новая газета” публикува статията на Анна Политковская “Свобода или смърт?”  (бр. № 21 от 27.03.2000). И въпреки че бързо се разбра, че наказателната акция е била проведена от 205-а бригада от Будьоновск, никой не беше привлечен към отговорност и никой не беше наказан.

Докато руските власти възстановяваха в Чечения “конституционния ред”, Европейският съд за правата на човека в Страсбург се зае с възстановяването на съдебната справедливост. На 24 февруари 2005 съдът призна Русия за отговорна за убийствата на Ризван Таймесханов и Хамид Хашиев – двамата мъже, убити заедно с Мохамед Гойгов. А миналия четвъртък, 4 октомври, съдът в Страсбург обяви решението си по трите изложени по-горе случая. Интересите на ищците в делата Гойгова, Гончарук и Махаури срещу Русия в Европейския съд бяха представлявани от “Правна инициатива за Русия”, Европейския център за защита на правата на човека и правозащитния център “Мемориал”. Съдът за пореден път призна Русия за виновна в нарушаването на Европейската конвенция за правата на човека. И по трите дела съдът единодушно постанови, че е било нарушено правото на живот на ищците; руските власти не са провели ефективно разследване на масовото убийство на мирни жители; ищците не са имали достъп до ефективни средства за правна защита в Русия.

Съдът задължи Русия да изплати на ищците 140 000 евро обезщетение и около 30 000 евро съдебни разходи.

Ако Русия не обжалва решението, то ще влезе в сила след три месеца. На теория това означава, че обезщетенията ще бъдат изплатени на ищците, а руското правосъдие ще намери и ще накаже виновните в извършените престъпления. Но на практика нещата не са такива. Парите, наистина, в такива случаи се изплащат. Още повече, че от ищците вече не могат да се отърват чрез някоя “антитерористична операция” – всички отдавна са напуснали Русия и живеят в Белгия и Норвегия.

Но що се отнася до наказването на виновните… Никой не търси престъпниците. След решението на Европейския съд по делото на Хамид Хашиев през 2005 година в Русия беше започнато следствие, което и до днес се протака. На редовните питания на Комитета на министрите на Съвета на Европа (който контролира изпълнението на решенията на Страсбургския съд) руската прокуратура също така редовно отговаря, че се води следствие, но обвиняемите, за съжаление, не са открити. Задача за следовател-стажант: известни са времето, мястото и обстоятелствата на престъплението, има пострадали; остава да се получи списъчният състав на подразделението, провело “зачистката”, да се разпита личният състав, да бъдат проведени очни ставки. Но не - обвиняемите, за съжаление, не са открити.

Съветът на Европа няма средства, за да принуди Русия да изпълнява решенията на Европейския съд. Такива санкции срещу държавите-нарушители са предвидени в 14-я допълнителен протокол към Европейската конвенция за правата на човека, но Русия е единствената страна в Съвета на Европа, която отказва да го ратифицира. Андрей Николаев от “Правна инициатива”, който представляваше интересите на Гойгова в Страсбург, смята, че може би именно тези санкции са причина за отказа на Русия да ратифицира допълнителния протокол.
___________

*Заглавието е на Mediapool