Русия пак сменя схемата за изплащане на дълга

Русия предлага да изплати основната част от дълга си към България чрез реализация на инвестиционни проекти, става ясно от изявление на заместник-началникът на администрацията на руското правителство Алексей Волин, направено на организирана от РИА "Новости" среща с български журналисти, съобщава БТА.

Според него плащането на дълга в брой е най-лесният, но не винаги най-удачният вариант.

По време на посещението на българския президент Георги Първанов в Москва през януари т.г. бе съобщено, че се обсъжда вариант частта от руския дълг, която трябваше да се изплати чрез ядрено гориво, да бъде получена в брой. Информацията дойде непосредствено след срещата на Първанов с руския президент Владимир Путин и според нея самият руски президент е изразил готовност да се ускори плащането на дълга, като ядрената част се трансформира кеш. Новината, съобщена от прессекретарят на Първанов Бойка Башлиева в Москва, тогава не бе опровергана от страна на Кремъл.

Днес Алексей Волин отказа да уточни чие е било предложението за промяна на схемата за изплащане на дълга, но посочи, че има и други, по-добри възможности, като даде за пример реализацията на инвестиционни проекти.

На заседанието на българо-руската смесена комисия в началото на 2002 г. Русия призна 132,5 милиона долара дълг към България, от които страната ни се съгласи да получи 88,5 млн.щ.долара. Според договореното и парафирано и от двете страни споразумение, 15 млн.щ.долара от дълга трябваше да се изплатят в брой, 49,5 млн.долара в доставка на ядрено гориво за АЕЦ "Козлодуй" и 24 млн.долара под формата на военни доставки. Досега са изплатени само 15-те млн. долара в брой.

Информацията за изплащане в брой, вместо под формата на ядрено гориво, на основната част от руския дълг към България, бе потвърдена и след последното заседание на смесената комисия през януари т.г. в Санкт Петербург, което се проведе дни след визитата на Първанов в Москва. Тогава стана и ясно, че преговорите за трансформацията на дълга са започнали да се водят още преди руската визита на Георги Първанов и според източници от българското финансово министерство, вече били в напреднала фаза. Затова и за заседанието в Санкт Петербург не отпътува зам.министърът на финансите Красимир Катев, който отговаря за руския дълг.

От днешното изявление на Волин обаче става ясно, че Москва е намерила друг начин да продължи да бави изплащането на дълга.

Пред българските журналисти Волин съобщи още, че все още не е готова спогодбата за реда за производство в България на въоръжение, военна техника и резервни части по лицензи на бившия СССР.

При последните разговори двете страни останаха на различни позиции. България предлага да получи списък от страни, на които не може да продава оръжие по руски лиценз, докато Русия настоява да одобрява всяка една отделна сделка на българските военни заводи.

Според Волин третото заседание на постоянната работна група за военнотехническо сътрудничество ще бъде след визитата на руския президент у нас, която ще се състои от 1 до 3 март. В протокола от осмата сесия на българо-руската междуправителствена комисия бе записано, че заседанието трябва да се състои през първото тримесечие на тази година.

Волин каза още, че вече е готово споразумение за активизиране на икономическото сътрудничество между България и Русия, което ще бъде подписано по време на визитата на Путин в България. В него ще се опише рамката за сътрудничество в областта на енергетиката, транспорта, търговията, селското стопанство. Волин потвърди интереса на руски компании за инвестиции най-вече в областта на селското стопанство и енергетиката.

По думите му до края на февруари ще бъде готов и меморандум за разработване на дългосрочна програма за сътрудничество в областта на енергетиката, който също ще бъде подписан по време на визитата на Путин в България.

Помолен да коментира възможностите за връщане на руските туристи в България, Алексей Волин заяви, че българската страна не е достатъчно активна в представянето на туристическите си продукти на руския пазар. Според него Кипър, Египет и Испания правят много широка рекламна кампания, докато България не е достатъчно представена.

Още от Бизнес

Какво се крие зад истерията с "отнемането и продаването на деца"?