Русия по пътя към еднопартийната система

Русия по пътя към еднопартийната система

Всяка сутрин, която ни дарява православният Господ, животът на обичайно шумния Кутузовски проспект спира. Движението замира и ако на обвитата в газове магистрала се въдеха птици, би могло да се чуе песента им.

След това на проспекта по посока към центъра с бясна скорост се понасят две коли със служители на службата за сигурност. Малко след тях е самият кортеж – няколко черни джипа мерцедес и колите на президентската охрана със святкащи сигнални буркани. Сред тях е мерцедес 600 – президентската лимузина. За да се разсее огромното задръстване, образувано в очакване на кортежа, след това трябва доста време.  

Начинът, по който се придвижва шефът на Кремъл от дома му до работата официално се обяснява със съображения за сигурност. Това обаче е половината истина. Пренебрегването на гражданите, чиито коли, ако не освободят пътя навреме, могат просто да бъдат смазани, има и друго обяснение. Бясната скорост, с която държавният глава се придвижва, е просто всекидневната демонстрация на сила.  

Ако всичко се нареди така, както иска Путин, не трябва да се очакват никакви промени, макар че през март догодина изтича неговият втори, и по конституция, последен президентски мандат. Нито един президент не може да се задържи в Кремъл повече от осем години. Путин обаче смята, че е намерил начин да заобиколи това правило.

Путин се представя като спасител на Русия

Принципът на ограничаване на престоя във властта някога бе преписан от първия руски президент Борис Елцин от американската конституция. Зад въвеждането му стоеше идеята – не бива да допускаме зад държавния глава да се формира клика, жадна за власт, която да управлява страната в продължение на няколко десетилетия. Това съображение обаче за руснаците никога не е било особено валидо. Малцина от тях вярват, че младоликият Путин, който в неделя навърши 55 години, ще се оттегли на почивка в разцвета на силите си.     

И ето, властолюбивият глава на Кремъл за първи път намекна, че може да напусне Кремъл през парадния вход, за да се върне отново, но през задната врата. Путин хвърли око на длъжността министър-председател, втория в държавата пост. Той обаче иска да повиши значимостта на този пост, представяйки се за спасител на Русия.

Шансовете за успех на този план са големи. На конгреса на „Единна Русия”, сценарият на който до ужас напомняше конгрес на КПСС, делегатите на крака, приветстваха Путин с продължителни овации, независимо от отказа му да стане член на партията. При това той се съгласи да оглави партийната листа за декемврийските парламентарни избори. Освен това той се заинтересува от длъжността на министър-председателя след напускането на президентския пост. Първото условие за това е победата на изборите на „Единна Русия”, което с оглед на рейтинг на Путин от 70% е практически сигурно.  

Путин може много бързо да се върне в Кремъл

Второто условие - властта да остане в ръцете на Путин, е също даденост. Става дума за послушен човек на президентския пост и такъв вече има в лицето на сегашния премиер Виктор Зубков. 66-годишният Зубков е стар съратник на Путин още от времето на работата му в Санкт Петербург.

При това положение сценарият може да изглежда така: Путин за известно време е премиер, като запазва властта си и се връща в президентското кресло най-късно след четири години, но най-веротно и по-рано. Това може да стане, ако верният Зубков внезапно се разболее или не може да управлява държавата по други причини.

Все пак не всичко е решено. Бившият офицер от КГБ Путин умее майсторски да скрива намеренията си. Той оставя в момента варианта с премиерстването във висящо положение, отбелязвайки, че това е интересна идея, но е още твърде рано да се говори за нея. 

По-вероятен е друг сценарий, който се разпространява от кремълските политтехнолози. Те вече виждат Путин като лидер на парламентарното мнозинство, който с харизмата си става „лидер на нацията”. Тогава това може да бъде представено като пореден етап на „демократизацията на обществото”, тъй като успоредно с президентството възниква втори център на властта. Вдействителност това ще бъде следващата стъпка към изграждането на еднопартийна система от съветски тип. 

А Путин все още оплаква тази система. Самият той казва, че разпадът на Съветския съюз е „най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век”. И за да поддържат руснаците аналогични възгледи и да не изпускат от внимание ролята на президента си за възраждането на Русия, Путин нареди да се пусне наръчник за учителите по история, в който се казва как трябва да се поднася миналото на младото поколение. „Най-новата история на Русия 1945-2006 г.” демонстрира възгледите за съветската история на човека, с когото Западът трябва да си сътрудничи за атомния конфликт с Иран и за бъдещето на Косово   

Путинският учебник по история прославя Съветския съюз

Погледът в миналото показва накъде Путин се стяга да води страната в бъдещето. При това се поставят три цели – практическа реабилитация на Сталин, прослава на съветското време и превъзнасяне на Путин като спасител на Русия. Авторите на учебника начело с Александър Филипов явно се придържат към лозунга, издигнат от Путин – трябва да се гордеем с родната история.

Като равносметка Сталин се оказа редом с Петър Първи. Без Сталин нямаше да има никаква победа във Втората световна война, никакво възстановяване на народното стопанство, никаква съветска атомна бомба, която осигури суверенитета на страната. Така с поощрението на Кремъл съвременната историография се гмурна далеч зад епохата на ХХ конгрес на КПСС от 1956 г. Тогава Хрушчов обясни, че победата е била извоювана не благодарение, а въпреки Сталин, а за насилствената съветска индустриализация с нейните милиони жертви е платена прекалено висока цена.

Окупацията на Източна Европа колективът на Филипов интерпретира като историческа необходимост. Съветско-руските интереси за сигурност, ни учи той, имат предимство пред интересите на другите държави.

А защо, в крайна сметка, рухна Съветският съюз, читателят никога няма да узнае от този наръчник. В него няма и дума за неспособността на комунистическата система да отговори на съвременните индустриални изисквания, нито дума за надпреварата във въоръжаването, която не можеше да бъде спечелена от закостенялата централизирана система. Новата Русия започва с Владимир Путин и с новата легенда – Путин спаси Русия от гибел.   

Там няма място и дребната, но решаваща информация. Когато в края на 1999 г. Путин зае мястото на Елцин, цената на барел петрол беше 10 долара. След това се вдигна на 50, а от три седмици надхвърли 80 долара. При това положение, да се плащат старите съветски дългове и да бъде „спасител на Русия” можеше бъде и такъв любител на коняка като Елцин. 

Още от Свят

Какво би означавало отпадането на мониторинга на Европейската комисия?