Русия помоли ЕС за натиск върху Украйна по газовия спор

Русия помоли ЕС за натиск върху Украйна по газовия спор

Министър-председателят на Русия Михаил Фрадков се е обърнал с молба към ЕС да окаже влияние на Украйна така, че тя да осигурява безпроблемен транзит на газа, съобщи РИА Новости във вторник. Тази молба е била изложена в писмо на премиера до председателя на Съвета на Европа, написано на 3 януари 2006 година.

В писмото си Фрадков потвърждава, че Русия възнамерява да изпълни задълженията си по доставките на газ за Европа. Той обаче не изключва доставките да бъдат прекъснати, ако Украйна продължава да отклонява неправомерно газ от газопроводната мрежа.

На 4 януари в Брюксел е насрочено съвещание на представителите на страните на ЕС, посветено на проблема около транзитирането на руския газ през Украйна. Проблемът е в това, че след прекратяването на руските доставки на газ за Украйна, редица европейски страни вече се жалваха от значително намаляване на налягането в техните газопроводни мрежи. Франция, Германия, Италия, Полша и Словакия заявиха, че има спад на напрежението на газа, който преминава по тръбите през тяхна територия.

Русия твърди, че това е предизвикано от неправомерно вземане на газ от страна на Украйна. По данни на “Газпром”, за първите два дни от 2006 година украинската страна е откраднала 218 милиона кубически метра газ. Представители на Украйна отричат тези твърдения.

Това не е първата молба на Русия към ЕС за помощ в газовия конфликт, обаче официално заявената позиция на ЕС беше, че по въпроса за цената на газа Москва и Киев трябва да се разберат самостоятелно, без участието на трети страни.

Наистина споразумението между правителството на РФ и Кабинета на министрите на Украйна “За допълнителните мерки по осигуряването на транзита на руски природен газ през територията на Украйна”, който в момента регулира отношенията между Русия и Украйна по газовия въпрос, предвижда двустранните спорове да се решават “посредством консултации между страните”.

По-рано през деня комисарят по външната политика към ЕС Хавиер Солана заяви, че още в понеделник се е опитал да насърчи двете страни да продължат разговорите.

От Киев заявиха, че ще се опитат да разрешат спора чрез международен арбитраж.

Газовият доставчик “Газпром” декларира, че пълните доставки на синьото гориво ще бъдат възстановени до сряда вечерта.

Русия заяви, че изпраща допълни 95 милиона кубични метра синьо гориво към страните от ЕС, за да компенсира количеството газ,  “който краде” Украйна.

Украйна обаче отрече обвиненията от страна на Кремъл, че отклонява газ на стойност 25 милиона евро от доставките за ЕС, преминаващи през нейната територия, след като Русия отряза доставките за Киев.

Въпреки това украинците заявиха, че имат право на дял от руските газови доставки, които преминават през страната и ще си го вземат, когато температурите паднат под минус 3 градуса.

От “Газпром” се застраховаха, че опасността от смущения при доставките на природен газ за Европа ще се запази, ако Украйна продължи да присвоява суровина от тръбопроводите, прекосяващи територията ѝ.

Киев – газов гангстер

В интервю за Ройтерс заместник-управителят на Управителния съвет /УС/ на Газпром Александър Медведев каза, че компанията не може вечно да компенсира доставките за Европа, които "се крадат" от Украйна след ценовия спор с Русия.

"Вторият ден на януари беше още по-лош от първия - те откраднаха още повече газ," заяви Медведев. "Мисля, че тази ситуация не може да продължи вечно, особено ако се променят метеорологичните условия. Ако това се случи, количествата, които присвоява Украйна, ще се увеличат драстично," добави той.

Вчера Украйна предупреди, че ако температурите, които в момента са необичайно меки за сезона, паднат под нулата, тя ще се "подпомогне" от руския газ. Страната отхвърли обвиненията, че в момента присвоява част от суровината.

Медведев каза, че по-късно днес в Москва ще се срещнат високопоставени представители на Газпром и украинската Нафтогаз, но даде да се разбере, че според него Украйна е изцяло отговорна за създалата се криза.

"Украинците едностранно прекратиха преговорите преди Нова година. Те просто напуснаха кабинета ни по средата на дискусиите," каза Медведев.

"След това нашият президент им направи изключително изгодно предложение, което беше много изненадващо за нас - през първото тримесечие на 2006 г. цените да останат на нивата от 2005 година. Ако бяха приели това предложение, те щяха да преживеят най-трудния зимен сезон без никакви проблеми", допълни Медведев.

Той отбеляза, че няма никаква представа какви предложения ще направят украинските представители по време на преговорите днес.

"Не мога да намеря никакво логично обяснение за тяхното поведение от гледна точка на бизнеса. Може би то е подтикнато от интереси, свързани с тяхната предизборна кампания, въпреки че не съм политик," отбеляза Медведев.

През март в Украйна ще се проведат изключително оспорвани парламентарни избори, отбелязва Ройтерс.

Газовата война започна, след като руската държавна компания «Газпром» заяви, че вдига цените на газа за Украйна от 50 на 230 долара за 1000 куб. м.

«Газпром» все още доставя синьото гориво за някои от бившите съветски републики на по-ниски цени от тези за страните от ЕС. За държавите от Евросъюза Русия е определила цени от 240 долара за 1000 куб.м.

Енергийната сигурност на Европа – в ръцете на Украйна

Енергийната сигурност на Европа днес не е в ръцете на Русия, а зависи изцяло от Украйна, през която преминават 80 процента от доставките на природен газ за европейските държави. Това заяви руският министър на промишлеността и енергетиката Виктор Христенко, цитиран от ИТАР-ТАСС.

Той призова представителите на ЕС да отчетат риска, свързан с транзита на руски природен газ през територията на Украйна и адекватно да реагират на създалата се ситуация. "Надяваме се на адекватна реакция от ЕС," подчерта Христенко.

Според него Украйна е имала 11 години, за да адаптира икономиката си към пазарните цени на природния газ.  Единственото решение на газовия проблем, което вижда руският министър, е да се премине към пазарни условия и пазарни цени за транзита. Той подчерта, че Русия е готова да си плаща за транзита и Газпром вече е платил на Украйна 1,25 млрд. долара.

Христенко подчерта, че ситуацията в газовата сфера "не бива да се политизира".

Комисарят по въпросите на енергетиката към ЕС Андрес Пийбалгс каза, че е провел разговори с отговорни лица в Москва и Киев и ги е поощрил да продължат преговорите.

Той добави, че не обвинява никого в този спор, защото ситуацията е твърде сложна.

Украинското правителство направи кадрови промени в “Нефтогаз Украйна”, като назначи Владимир Литвин и Богдан Клюк за заместници на председателя на управителния съвет, съобщава в понеделник ИТАР-ТАСС.

Двете длъжности се овакантиха след като на 7 декември 2005 година беше освободен от поста първи заместник на председателя на управителния съвет на компанията Сергей Перелом, а на 9 декември беше освободен и зам.-председателят Юрий Немченко.

Богдан Клюк от 1 август 2003 година до 25 февруари 2005 година е заемал длъжността заместник министър на горивата и енергениката на Украйна.

“Украйна не е способна да плаща 4 пъти по-високи цени. Просто не е възможно днес да плащаш 50 долара, а на другия да започнеш да плащаш по 230 долара. Това няма как да стане”, заяви комисарят, цитиран от ББС.

От Киев заявиха, че това е един вид наказание за опитите да стане по-независим от Русия и да развие по-здрави връзки със Запада. Москва вече бе обвинена от бившата съветска република, че се опитва да изнудва и да подкопае украинската икономика.

Отношенията между Русия и Украйна са обтегнати от момента, в който на власт дойде президентът Виктор Юшченко. Малко след избирането си на власт той заяви, че ще води политика на влизане в НАТО и по-здрави връзки със Запада.

Киев декларира, че отново ще пусне пълното количество газ за ЕС, след като преговорите за договора с Москва бъдат подновени.

Украйна заяви, че няма нищо против увеличаване на цените на газа, стига те да бъдат вдигани постепенно.

Конфликтът е урок за Европа

Френският министър на външните работи Филип Дуст-Блази каза, че спорът между Русия и Украйна за газовите цени показва, че ЕС се нуждае от обща политика в областта на енергетиката колкото може по-скоро, съобщи АП.

Изводът е, че ЕС трябва да разработи енергийна политика колкото се може по-бързо, каза Дуст Блази пред френската телевизия Ел Се И. Според него не е възможно да се създава политически съюз, ако не е включен енергийният фактор, който днес е най-важният.

Тезата му бе подкрепена и от литовския президент Валдас Адамкус, чийто говорител Рита Грумадайте заяви, че “ЕС е длъжен да сформира единна енергийна политика, която ще позволи на Европа да говори в един глас в бъдеще и да бъде готова да отвърне на възможните енергийни предизвикателства”.

Заради спора Турция ускорява строежа на газохранилище

Турция ще ускори строежа на подземни съоръжения за складиране на природен газ заради руско-украински спор за доставките на газ, заяви турският министър на енергетиката Хилми Гюлер.

До юни ще бъде завършено хранилище с капацитет от 1,6 милиарда куб. м. Същевременно правителството ще ускори реализирането на друг мащабен проект - съоръжение с капацитет за складиране на пет милиарда  куб. м. под езеро в Централна Турция.

Анкара, която получава 65 процента от необходимия ѝ газ от Русия, не бе засегната пряко от кризата между Киев и Москва. Енергийният спор обаче стана повод в страната да се чуят призиви за разнообразяване на доставките на природен газ и изграждане на подземни съоръжение за неговото складиране, посочва АП.

Румъния предлага ново трасе на синьото гориво

Румъния също се оказа косвена жертва на газовата война между Киев и Москва. Налягането на газа, внасян в Румъния, намаля с 25 процента, но властите увериха, че потребителите няма да бъдат засегнати, посочва вестник “Зиарул де Яш”, цитиран от БТА.

В същото време обаче Букурещ опитва да се възползва от газовата криза в Европа, за да предложи ново трасе за петрола и газа, пише още изданието.

Пред телевизия Реалитатя външният министър Михай Ръзван Унгуряну посочи, че трасето, което Румъния предложи преди няколко години и което тръгва от Констанца, за да достигне до Триест, на границата между Словения и Италия, може отново да бъде взето предвид от страна на Москва.

Според в. Журналул национал газовата криза изкарва на преден план проекта Набуко, който може да намали зависимостта на Европа от руския газ.

Турската компания Боташ, българската Булгаргаз, унгарската Мол, австрийската О Ем Ви и румънската Транзгаз подписаха споразумение за съдружие в консорциума “Набуко Газ Пайплайн Интернешънъл”, който ще изгради и ръководи газопровода, свързващ Европа с региона на Каспийско море и Близкия изток /Иран, Ирак и дори Египет/, пише Журналул национал.

Споделяне
Още по темата
Още от Свят

Защо главният прокурор размахва пръст на политици?